Поезия
Отвесна светлина
Георги Струмски (1932-2013)
/ брой: 245
Отвесна светлина
Георги Струмски (1932-2013)
По стръмния път сред небесната нива
мъчително
слънцето
стига зенита.
И планината внезапно застива -
огряна докрай,
беззащитно открита.
Струи светлината и всичко разнищва.
Люлеят се храсти и вейчици голи.
От мрака изтръгват се стръмни долища.
Без сенки се смръзват изтръпнали стволи.
Човекът без соята сянка остава
с душа, от високия блясък умита.
И виждат се обич, омрази и слава
до корена.
... Слънцето стига зенита.
----------
Мадона
Мамо,
колко си хубава,
мамо - като светица, но по-добра.
Слънчогледи зад твоето рамо
са преплетени като гора.
Една огнена ружа изгрява
между черните ти коси.
Разгоряната й жарава
няма вятърът да угаси.
Бледа сянка от миглите пада
върху милите ти очи.
И усмивката ти е млада.
И умората не личи.
Неизречени,
ала родени
зад прозирното ти чело,
светли мисли докосват и мене
като гълъбово крило.
Нека времето си отива.
Мамо, аз ще си ида. Но ти
остани в тая пролетна нива,
твойта ружа не ще прецъфти.
Последвайте или харесайте в-к "ДУМА" във ФЕЙСБУК --> ТУК <--
Споделяйте нашите публикации.