От Родопите до Пирин и света - Костадин Руйчев на 90 години

Костадин Руйчев, първият хореограф и един от основателите на легендарния ансамбъл "Пирин", навърши 90 години. И както подобава за един юбилей, неговите наследници от ансамбъла организираха пищен концерт, с който показаха, че не са забравили музикалните постановки, повечето от които са създадени от дядо Костадин.
Костадин Руйчев е роден на 5 ноември 1923 г. в село Долен, община Гоце Делчев, в югозападните склонове на Родопа планина. От майка си Костадинка Руйчева и баща си Благой наследяват любовта към народните танци, песни и музикални инструменти. Майка му била певица, знаела повече от 400 песни. Баща му работил като шивач, но бил и самодеен музикант. Свирил на тамбура, мандолина, цигулка, акордеон. Баща и син заедно правили селските забави в село Крушево, където през 1927 г. семейството се преместило, след като купило имот от заминаващи за Турция местни жители. Бащата Благой свирел на тамбура, а синът Костадин - на дайре и тъпан. Наред с това бъдещият хореограф наблюдавал в "краката" местните самодейци. Така научил техните хора - напълно автентични, не били "модерно заразени".

Костадин Руйчев бил войник в София, в щаба на ВВС, от 1938 до 1946 г. И тогава с помощта на други войници и благословията на генерали от ВВС, създал концертна група. Повикали и 12 момичета от завод "8 март", цялата музикална група била ръководена от К. Руйчев.                                                                           След войната и отбиването на военната служба се прибрал в Гоце Делчев, където семейството се установило. В тогавашния град Неврокоп Отечественият фронт създал първия самодеен фолклорен състав "Яне Сандански".
През 1951 г. в София се създал ансамбъл "Филип Кутев", а през януари 1954 г. с разрешение на Министерството на културата бил създаден Държавният професионален ансамбъл за македонски народни песни и танци, с щат от 37 души и седалище Благоевград. Поради малката бройка никой хореограф от София не се наел да се занимава с танцьорите от ансамбъла. Руйчев вече имал опит с ръководенето на самодеен ансамбъл и затова от ОК на БКП се спрели на него. В началото имал колебания, защото се бил родил първият му син, а и се бил захванал със строеж на къща в Гоце Делчев. Но в крайна сметка се съгласил. За основа послужили певци и танцьори от самодейните състави в Гоце Делчев и Петрич (където известно време работил дядо Костадин). Първоначално "Пирин" бил позициониран в южния град, но през 1956 г. се мести в областния, по онова време окръжен град. Заедно със Златко Коцев, първия ръководител на ансамбъл "Пирин", и Александър Кокарешков - ръководител на оркестъра, обикаляли села и паланки за набиране на талантливи музиканти, певци и танцьори.
В хода на професионалното му изграждане като хореограф Костадин Руйчев многократно бил командирован в чужбина. В Холандия поставял пирински танци на местния ансамбъл "Празник". В Москва подготвял български студенти. Журирал на много фестивали в страната и чужбина, бил 8 години партиен секретар в ансамбъл "Пирин", 13 години председател на профсъюзната организация, 25 години председател на секция "Танцово изкуство" към Окръжния съвет в Благоевград, както и на същата секция към Центъра за художествена самодейност в София.
Ансамбъл "Пирин" напълно спечелил за каузата и цялото семейство Руйчеви. Съпругата му играла години в танцовия състав, големият му син Благой и съпругата му Стефка също приключили своята професионална кариера като танцьори в ансамбъла. По-малкият му син Владимир развил наученото от баща си, като създал една от първите музикални фолклорни телевизии.