Обръщайки се с гняв и още нещо

   Най-малкото, защото той е един от нас. Човек от поколението, изнесло прехода. С бедност, безработица, безсъници, безизходност. Поколение с усилие съхранило интелектуалния си интегритет в обстановка, обуславяща единствено потребността от голо оцеляване. Направило и упорито, напук непоправило, независимо от европейската си закваска, изначалната грешка да се роди в България. Поколение мачкано, унижено, употребено, прецакано и вече изглеждащо безнадеждно похабено. Отвратено от собствената си диагноза за същността на тукашния политически маймунарник. Отвратено от предателствата на приятели, от размиването на морала и нравствеността, от изчезването на ценностите на хуманността, от мимикрията към демокрацията. От обществената обстановка, правеща нормално мислещите да се чувстват балами, държавно отговорните психично болни, а просташкия слугинаж велик и царстващо непреходен.
Вярно, това, което пише Пламенов през годините в една или друга форма многократно сме си го говорили, някои са го споделяли повече или по-малко публично. Но, поклон, само той е успял да  обхване цялата палитра с безкрайните й оттенъци и да я синтезира в неповторима художествена, четима, пределно ясна, завладяващо емоционална и увлекателна форма. А за такива като мен остава само да съжаляват, че навреме не са проявили необходимия рефлекс и настоятелност, лекомислено не са се възползвали от предоставените от съдбата им случаи и не са опознали надарения писател отблизо. Така, оставайки само на "добър ден" с него, са прочели повечето от книгите му едва след като той твърде рано напусна тукашния проклет свят.
   
Неуморните сценаристи на прехода

взеха през последните дни май да се усещат, че със сегашното правителствено управление нещата полека-лека започват да стават направо неприлични. "Проектът Борисов" докара на власт прослойка, за която чалгата е, ако не културен връх, то недразнещ, напълно приемлив фон за релаксиране. За интелектуалния потенциал на повечето от въпросните лица попитайте най-добре за мнение социолога Цветозар Томов, който не се колебае да пести иначе обидните епитети. В годините на прехода на власт пребиваваха всякакви, но кадровият подбор на министри измежду лица "от персонала" и на случаен принцип е недопустим дори за балканските географски ширини.
"Ударно сублимираните" "свободно плаващи шамандури" в настоящото правителство създават всеки ден парадоксални новини и творят глупост след глупост в държавните финанси, науката, образованието, здравеопазването, обществената сигурност и където още им попадне. В най-скоро време всеки втори в трамвая ще може напълно законно да се титулува професор, а всеки пети рискува да бъде обявен за престъпник, най-вече, ако е лекар, или поне има достатъчно интелигентно излъчване. Университетите дори през лятото ще преминат на перманентна дървена ваканция. Под лозунга "до всяка будка полицай" черният пазар на цигари ще измести напълно този с акцизи. С оглед рационалното им използване на линейките предстои по съвместителство да бъде възложена също функцията на катафалки. А сересетата, за да се икономисат нерви, време, енергия и хартия, най-добре да бъдат пуснати в директна транслация по националното радио и телевизия.
Та, значи, сценаристите най-после се усетиха, какви са ги надробили. И посочиха изхода. Чухте ли за идеята, която ни предложиха за сърбане, тази за

"ляво-дясна коалиция в защита на демокрацията"


С други думи, такива като нас, преминали през мелницата на всичкото гореописано, отново да се хванат "на обществени начала" с държавните работи и за пореден път да докарат на власт дайте да видим кого.
"Отляво", в партийното ръководство и парламентарната група, алтернативни идеи за управление дал Господ. Въпросът не е само до перспективи, ножът допира до оцеляването.
"Отдясно" пък се е разположил "големият финансист и учен", любимият стар и пределно изтъркан Костов с неговите не противници и опоненти, а лични и прочие всякакви врагове. Редом стои младият, но вчерашен, защото по убеждание е първичен неолиберал, при това балкански, Мартин Димитров. Пак плосък данък, но плюс фискален борд и прочие вулгарни авантюристични несъстоятелности. Заедно с "твърдо не" на атомната централа и на "Южен поток" от откровено абсурдни пещерни антируски позиции.
Така, то си е ясно, че предстои отново ние антиправителствено да надигаме глас. Ще генерираме алтернативи и алтернативни идеи, ще протестираме, ще апелираме, ако трябва и лично ще излезем да демонстрираме. Дано само ни се размине евентуална революция.
Ама преди това нека онези по т.нар. опозиционни партии се приведат в някакъв доколкото е възможен у нас приемливо цивилизационен порядък. Пък и, неофициално казано, ужасно ни писна и в управление, и в опозиция най-видните партийци да са хора, чиито сърца, по определението на Пламенов, са в лайна увити.
Възприемането на нещо не отгоре, отгоре, а искрено, по същество от европейското ляво и дясно е вече неизбежно на дневен ред. А тази работа без подмяна на

самообявения партиен елит

по-точно казано на проолигархичната върхушка, не може да се свърши. Готвещите се да яхнат народното недоволство стари жокеи, каквото и да си въобразяват относно евентуални предсрочни избори, са натежали от преяждане и задължително ще паднат от коня.
Както комай изглежда, успешно ще могат отново да го яхнат това същото недоволство само поредните гладни месиански популисти. До следващото правителствено оливане, хаос, разочарование, криза и съответно ново недоволство. С обаче все по-проясняващ се финал в съвсем не чак толкова отдалечено бъдеще - циганизирана, периферно буферна територия, а не българска държава.
Текстът като че ли се получава доста остър и с голяма доза песимизъм.
Но далеч не така съвършен, колкото у Валентин Пламенов:
"Понякога се утешавам, че всичко това е сън. Не само, че не може да бъде, но просто е сън. В българския съновник, колкото по-гадно се сънуваш, толкова повече ти се увеличават шансовете да ти се случи нещо хубаво наяве.

Но събуждането нещо се бави

Сякаш сме погълнали огромни дози диазепам и ни е хубаво да спим непробудно. И на всичкото отгоре се надяваме единствено на кошмара, който един ден ще ни спаси.
Но колкото по-дълбоко заспиваме, толкова повече се проточва нощта. А от лош сън в идиотска нощ пробуждане няма".
Детството покрай Попа, на малките и големи "пет кьошета" и около "Свети седмочисленици" (бившата "Черна джамия") само по себе си се явява квази пожизнено проклятие. Но повярвайте ми, провинциалността все пак е състояние на духа, а не просто някакво си месторождение.
Ние, "породистите софийски копелета", не искаме кметът на София да е кореняк софиянец "от жълтите павета", а само да не е провинциалист. Искаме в Европа да не ни гледат първоначално с недоверие, когато им кажем, при това на техния си роден език, че сме българи. Искаме милеенето за България да не е единствено евтин партиен предизборно пропаганден трик. Искаме това, което сме създали, построили, постигнали, направили, събрали, колкото и да е пренебрежимо, да го завещаем на децата си тук.
От една страна, не изглежда чак толкова много, но, от друга, засега, с оглед на изконните местни периферни злобарско загубеняшки дадености, в унисон с възгледите на Валентин Пламенов, ама напълно, даже повече от напълно, неосъществимо.