Няма радост в труда
Реалността на земеделския живот във Франция е далеч от всякаква идилия
/ брой: 37
Според изследване на Френския институт за санитарен контрол (InVS) и Взаимоспомагателния селскостопански фонд MSA процентът на самоубийствата сред земеделските производители е три пъти по-висок от този сред служителите. Всяка година 400 представители на бранша, или повече от един човек на ден, слагат край на живота си във Франция. Властите в страната търсят причините и начините за предотвратяване на тази национална трагедия.
Миналия април бащата на Клеман, земеделски производител от град Бержерак, в департамента Дордон, се обесва в гаража си, защото повече не може да се справя с финансовите проблеми. "Съжалявам за това, което ще направя, но повече не издържам. Грижи се за земите и животните. Продължи делото ми. Сбогом", пише той на сина си, преди да извърши необратимото. Седмица по-рано банката му отказва чек за 1500 евро, с който за закупи газьол за трактора, а предстои сеитба. Една отчаяна и унизителна стъпка за човек, който управлява своето стопанство повече от 40 години. Но случаят извежда на преден план чувствителния въпрос за съдбата на земеделските производители.
За нещастие примери като този изобилстват. Реалността на земеделския живот много често е далече от всякаква идилия. Често за фермерите денонощието има повече от 24 часа и цялата работа пада върху плещите им. Например работният ден на един животновъд продължава повече от 10 часа, 6,5 дни в седмицата. А за усилията си фермерът получава мизерно заплащане. След като плати разноските и задълженията си по заемите (над 1500 евро), му остават около 750 евро на месец. Според психолози личните проблеми се смесват с професионалните, а в тази комбинация често са с фатален изход. Към икономическите и финансовите фактори се прибавят безперспективността в сектора, изолацията и ергенският живот. Статистиката сочи, че голяма част от самоубилите се фермери са били самотни, а обезлюдяването на селските райони е увеличило изолацията им още повече. Над 300 000 ферми във Франция са преустановили работата си през последните 30 години. Свръхнатовареност, стрес, липса на свободно време и развлечения и твърде ниските изкупни цени са сред причините, които тласкат хората към отчаянието.
"Самоубийството на земеделските стопани е табу, никой не говори за техните проблеми. Непредвидимостта, която владее земеделските пазари, е опасна за психичното здраве на селяните", посочва Франсоа-Режис Льоноар, който изследва нивото на стреса сред производителите и арендаторите на земя в Ардените. "Като не забравяме емоционалните особености на този свят - трудността да си представят бъдещето, въпросите около прехвърлянето на земята и скъсването със семейна традицията на цели поколения, всичко това са травматизиращи фактори", обяснява д-р Жан-Жак Лаплант от MSA.
В най-отчайващите случаи фермерите изобщо не се колебаят дали да посегнат на живота си. До днес обаче няма официална статистика. Според изследването на InVS, публикувано м.г. в специализираното издание Revue d'epidemiologie et de sante publique, всяка година между 400 и 800 души в бранша извършват самоубийство. Смята се, че рискът при арендаторите е 3,1 пъти по-висок от този сред чиновниците от мъжки пол и 2,2 пъти по-висок от този за жените служителки, алармират от Cosmop (Cohorte pour la surveillance de la mortalite par profession).
"Самоубийството на един фермер не вдига много шум, но често това е последният начин да се изобличи моралната и социалната криза, която изживява секторът", гневи се Бернар Лан от земеделския синдикат Coordination rurale. "Това е вид отчаяние, което се е настанило трайно в земеделската действителност. А тези енергични и работоспособни хора, които не си броят часовете, не си взимат отпуска и понякога дори влизат в неизплатими заеми, са принудени да работят на загуба. Не им остава никакъв начин за измъкване от задълженията", подчертава представителят на MSA Жан-Пиер Вижие.
Асоциацията на независимите млекопроизводители (Apli), която миналата година организира марш срещу катастрофалното социално бедствие, говори за 800 самоубийства годишно. В този бранш, въпреки че цената на млякото се оживи - около 300 евро за 1000 литра, или връщане към нивата от 1985 г. - голям процент от млекопроизводителите работят на загуба.
Опасността засяга предимно хората между 30- и 50-годишна възраст, обяснява Дамиен Лього, арендатор от Вриц, в областта Лоара-Атлантик. InVS и MSA са твърдо решени да изготвят официална статистика и да предприемат адекватни мерки срещу националната трагедия. Решението се приветства и от синдикатите на фермерите във Франция. Резултатите обаче ще бъдат готови едва след няколко години. Затова за момента най-големи резултати дава солидарната взаимопомощ - групи за социална връзка, горещи линии за помощ, информационни събрания за справяне със стреса и клетки за превенция вече работят в много френски региони.