Новото румънско правителство пое щафетата

След одобрението му от парламента новото правителство на Румъния начело с Дачян Чолош бе ръкоположено от президента Клаус Йоханис. То наследи краткото по своето съществуване временно правителство на Сорин Къмпяну. Но и кабинетът на Чолош ще просъществува само година до парламентарните избори през ноември 2016 г. Някои анализатори изразяват своето недоумение, че за този кратък период новото правителство се нагърбва със задачи, за които са нужни години наред за изпълнение.
Президентът води продължителни преговори с ръководителите на парламентарните партии преди съставянето му. Препоръките на политическите партии се различаваха до противоположност. Дясната Националлиберална партия (НЛП) предлагаше разпускане на парламента и предсрочни избори, разчитайки на обстоятелството, че правителството на Понта подаде оставка и бе с накърнен авторитет. Новият ръководител на Социалдемократическата партия (СДП) Ливиу Драгня предложи технократско правителство или правителство на националното единство. Президентът се съобразяваше и с настроенията на протестиращите след кървавия инцидент в едно от развлекателните заведения.
Новото правителство е дясноцентристко, в състав от технократи. Но сред членовете му личат привърженици на отделни политически партии, което показва, че президентът се е постарал да балансира между предишните управляващи и опозицията. С това се обяснява и сравнително безпроблемното гласуване за одобрение на кабинета от парламента.

Неясно бъдеще

Пред правителството на Чолош обаче стоят сериозни и трудни проблеми за решаване. На предно място стои подчертано резервираното отношение на населението към политическите партии. Въпреки редуването им във властта през изтеклите десетилетия те не можаха да постигнат видими успехи във всестранното развитие на страната. Въпреки усилията не можаха да се справят с корупцията по върховете на държавните органи и на администрацията, да утвърдят авторитета на съдебната власт, да намалят социалните различия.
През последните дни бяха оповестени данните от държавния бюджет за идущата 2016 г. Обемът на БВП се очаква да бъде 746,6 млрд. леи при бюджетен дефицит от 2,95 процента от БВП. Предвижда се икономическият растеж да достигне 4,1%, за което се разчита на вътрешното потребление и инвестициите. Последните обаче ще претърпят значителен спад. Очаква се да достигнат 4,5% от БВП при положение, че през т.г. те бяха 6,4% от БВП. Външнотърговският обмен си остава отрицателен.
Затова и настроенията сред населението изразяват очакване и надежда за подобрение на положението. Ще успее ли новото правителство да задоволи за този кратък период елементарните ежедневни нужди, а не да решава проблемите на бъдещето? От трибуната на парламента при полагане на клетвата премиерът Чолош изрази готовност "да направи всичко възможно за преминаване на нещата към по-добро". А президентът отбеляза по време на церемонията по назначаване на правителството, че 2016 г. "ще бъде сложна година". "Ако очакванията и изпълнението се разминат, посочи той, се изправяме пред криза." И продължи: "Политика без политически партии не може, но и без народа не може."
В. "Романия либера" излезе с коментар, в който посочва очакванията на обществото от изпълнение на направените обещания от правителството. "Да не бързаме да вдигаме шампанското, преди да видим какво ще извърши правителството на технократите", предупреждава вестникът.

Външнополитически главоболия

Новото правителство публикува своята управленска програма, в която поставя основните вътрешнополитически и външнополитически проблеми. По отношение на международната политика изрично се подчертава "стратегическото партньорство" със САЩ и принадлежността към Евросъюза. Към Русия се отправят упреци за нестабилността в Европа. Изтъква се необходимостта от солидарност против опасността от "Ислямска държава". Някои десни вестници редовно "хапят" руската политика на международната арена. Поставят се и проблемите във взаимоотношенията с другите държави.
През миналата седмица румънският президент Клаус Йоханис бе на посещение в Словакия. В изявления пред журналисти той посочи, че "Румъния няма да промени политиката към бежанците след събитията във Франция. Към тях тя ще прилага мерките, приети на европейско равнище". Същевременно призова "да не се допусне ксенофобия, ултранационализъм и шовинизъм да проникнат в нашите общества". Изявленията му обаче срещнаха несъгласие в печата. Критично отношение към тях взе и бившият президент Траян Бъсеску, който предупреди да не се спекулира с мигрантския въпрос. "Румъния, обяви той, трябва да се противопостави като суверенна страна на решението на ЕС за броя на бежанците в отделните европейски държави." За Румъния Брюксел е предвидил квота от над 20 000 бежанци. Несъгласие и предупреждения изразяват и румънските вестници. В. "Адевърул" публикува коментар под заглавие "Е ли Румъния "цел в очакване"?" Вестникът описва напрегнатата обстановка в Европа, която влияе и върху Балканите. В резултат на предприетите мерки срещу терористите в западната част на континента не бива да се пренебрегва реванш на джихадистите на балканска територия. С недоумение се изтъква решението за построяване на най-голямата джамия в Европа на територията на Букурещ.
Редица коментатори изтъкват липсата на достатъчно подготвени сили в страната за гарантиране на сигурността, наличието на лагери за подготовка на терористи в някои балкански държави. Отправя се предупреждение, че след трагедията в Париж е обявена война не само на Франция, но и на Румъния. Румънски анализатори настояват да се последва примерът на Унгария, Словакия и Полша по отношение на бежанците, да се иска отговорност от правителствата за действията на джихадистите.
На "Университетския площад" в Букурещ се състоя тези дни митинг, организиран обаче от признатата неотдавна партия на десните екстремисти "Нова десница". Присъстващите настояват за отговорност към терористичната опасност. За адекватни мерки срещу нея призовават и представители на културните среди, журналисти, обикновени граждани.
Настроенията сред обществеността са към очакване новото правителство да действа активно за решаване на актуалните проблеми пред страната. Ще съумее ли то да отговори на надеждите и очакванията на румънските граждани?

Новият премиер на Румъния Дачян Чолош е изправен пред сложното предизвикателство да насочи усилията на кабинета си в рамките на краткото си управление за справяне с корупцията по върховете на държавните органи и на администрацията, с утвърждаването на авторитета на съдебната власт и намаляване на социалните различия в обществото