Нежеланите

Миналата седмица Париж и Букурещ уж се разбраха какво да правят с имигрантите роми, "окупирали" Франция. Двете страни подписаха споразумение за доброволно връщане на роми в Румъния. Засега като част от нeго около 80 семейства ще се завърнат в родината си. Париж обаче е твърд, че няма да остави нито един нежелан ром в страната. Около 15-20 хиляди ромски имигранти живеят във Франция в окаяни лагери край градовете, които френските власти отново разтурят. Огромната част от тези роми е от Румъния и България. Франция е твърда, че няма да позволи цигански катуни да се ширят на нейна територия. Румъния привидно кърши ръце и обещава, че ще приеме обратно чедата си, но въпросът бил общоевропейски. София... София отново мълчи, както и преди две години, когато тогавашният френски президент Никола Саркози изгони наши роми от Франция по бързата процедура.
Проблемът с ромите наистина изглежда голям и трудно решим. Откъде се е появил този народ в Европа? Историците казват, че циганите са започнали дългия си път към Стария континент от Северозападна Индия някъде между III и VII век на нашата ера. И тогава причината за тази масова миграция е същата като сега - търсене на по-добър живот. Преди векове циганите са побягнали от нестабилността и конфликтите, привличали са ги възможностите на големите градове - Техеран, Багдад, Константинопол. Циганските "гастарбайтери" се наемали да работят в селското стопанство, ставали са наемници в армии, пазачи в дворци. Още тогава много са се ценили циганските музиканти. В арабските и персийските хроники може да се открие легендата, според която персийският шах Бахрам Гур наел през V век едновременно 12 000 индийски цигани и ги разпределил по градовете на царството си, за да може и най-бедните му поданици да се радват на музиката.
Според най-разпространената сред историците теория, именно в Персия напусналите Индия племена започнали да се бракосъчетават помежду си и положили началото на нов народ. Някои представители на този нов народ така и останали в Близкия изток. Те наричат себе си "дом", което означава "човек", и говорят на език, близък до санскритския. Други тръгнали към Армения, където "дом" се превърнало в "лом", както арменските цигани се наричат и днес. Повечето обаче продължили към Европа. Те положили началото на нов европейски клон на циганите, които се наричат "роми" (множествено число от "ром", което пак идва от все същото "дом").
По пътя си към Европа циганите задълго остават във Византия. Вероятно защото тези цигани все още са помнели индийските традиции и богове, там ги приели за еретици и ги причислили към магьосническата секта "атсигани". Оттук и идва познатата ни дума "цигани". Църквата също не е симпатизирала особено на това племе, прочуло се в Цариград като дресьори на животни и гледачки, но особени репресии спрямо тези хора не е имало.
Какво е накарало циганите отново да захвърлят всичко и да тръгнат още по-нататък в Европа? Историците смятат, че може би те са бягали от турците, а може би от чумата. Освен това в Европа са се търсели работни ръце. На Балканите се зарадвали на идването на циганските орачи. В княжествата Валахия и Молдавия на територията на съвременна Румъния циганите били превърнати в роби от чорбаджии и манастири.
В края на ХV век като цяло благосклонното отношение на европейците към циганите рязко се променя. Историците свързват това с факта, че европейските градове вече нямали нужда от толкова много трудови имигранти, а и църквата не харесвала, че вярващите ползвали услугите на магове и врачки.
Циганите били обвинявани във всевъзможни грехове - от магьосничество до шпиониране в полза на Турция. Европейските парламенти един след друг приемат антицигански закони. В Англия циганите започнали да ги бесят и да ги гонят от острова. Във Франция им бръснели главите. В Моравия на циганките им режели лявото ухо, в Бохемия - дясното.
Репресиите накарали циганите отново да тръгнат да странстват - по на изток, към Полша, където се държали с тях по-поносимо.
В епохата на просветената монархия в Европа се поставя задачата да направят циганите "по-цивилизовани". Тона на европейската политика по отношение на циганите задават австро-унгарската императрица Мария-Тереза и синът й Йосиф II. Те сметнали за най-хуманно да предложат на циганите граждански права, но пък с цената на отказ не само от националността, но дори и от собствените им имена. При Мария-Тереза за използване на циганския език се полагали 24 удара с тояга. Циганските деца още в ранна възраст се отнемали от родителите и ги давали да се отглеждат в селски семейства. Дори самата дума "циганин" е била поставена извън закона.
Опитите на европейските монарси да "превъзпитат" циганите се провалят почти напълно. Повечето от тях остават чергари и се връщат към традиционните си занимания.
Кулминация на репресиите спрямо европейските цигани става геноцидът през Втората световна война. В Германия нацистите първо ги подлагат на стерилизация, а после започват да ги изпращат в лагерите на смъртта. Според историците по време на Втората световна война са били унищожени близо полови милион цигани.
След края на войната държавите и от двете страни на "желязната завеса" не правят нищо, за да помогнат на циганите. Влизането на много страни от Източна Европа в ЕС почти не променя положението на този народ. Както и преди, повечето от европейските цигани живеят в бедност. Според данни на международни организации днес циганите в Европа живеят с 10-15 години по-малко, отколкото представителите на другите националности.
Днес се смята, че в Европа има близо 10 милиона цигани. Най-много те са в Румъния.