Не е за вярване - днес цензурират и цар Борис III

"Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар Освободител, бляскаво увенча тоя полет на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, безпримерно в историята на народите". 
Цар Борис III

И тази година през март - месеца на нашето Освобождение,  неколцина върли русофоби обилно внушаваха, че Русия е поробител, а не освободител. Не е за вярване! Но е факт! Много трудно успяхме да намерим, въпреки че се споменава от време на време, не какво да е, а реч на Цар Борис ттт, която той произнася  на едно от най-големите тържества, не само за онова, но и за днешното време. На откриването на паметника на връх Шипка.

Август  1877 г. свободата на българския народ е защитена с героизъм, който се определя като безпримерен. Шипка не пада в турски ръце. 

3 (25) април 1879 г. - Учредителното събрание единодушно решава да се издигне паметник на освободителите на връх Свети Никола, сега Шипка.

16 август 1922 г. - положен е основният камък. Започва всенародна подписка за събиране на пари. 

Провеждат се два конкурса за проектирането, победители са арх. Атанас Донков и скулпторът Александър Андреев. Кирил Шиваров, създава многотонния величествен лъв. 

1926 г. -  завършват техническите проучвания и започва строителството. Всички строителни материали се доставят с волски каруци и катъри. 

1930 г. - след много премеждия и спънки паметникът се извисява в небесата над Шипка.

25 август 1934 год. - военният министър генерал Златев командва тържествената заря проверка и държи слово. Прозвучават имената на загинали герои на Шипка.

26 август 1934 г. - в тържествена обстановка, каквато тогавашна България не познава, е открит паметникът, посветен на братята освободители и на българските опълченци. От цяла България се стичат сто хиляди души. Цар Борис ттт изкачва върха на кон. Поздравява ветераните опълченци и поборници. Прозвучават 101 топовни салюта. Прерязва лентата. Държи слово, мехлем за народната душа, в което той се прекланя пред братята руси. 

Панихидата и освещаването на Паметника на свободата се извършва от Старозагорския митрополит Павел в съслужение с епископ Серафим, управляващ руските църковни общини в България. И министър-председателят Кимон Георгиев държи реч. (Не успяхме да я открием)

В речта на царя ни,  преливаща от  признателност и любов към братята руси, не се мяркат  румънци, финландци, или каквито е да е други народности от безбрежната руска империя, за  които днешните русофоби толкова се тръшкат. Обаче.  Да напомним, че царят произнася словото си на Шипка само три месеца след преврата, установил на власт монархо-фашистко правителство и един месец  след възстановяването на дипломатическите ни отношения със  СССР (дипломацията ни с Русия е прекъсвана неколкократно след 1886 г.) Легендарно е царското двуличие. За същите негови думи на Шипка, писани или изречени, само след пет-шест години, Соболевата акция например, в Негово име бият, арестуват и хвърлят в затвора. Така че сложни са обратите в историята, господа отчаяни русофоби. Явно, няма да ви се се понрави и царската реч през 1934 г.  

Може би затова  тя е в "дълбока нелегалност" и малцина са я чели. Прeдлагаме ви пълния текст на това слово,  публикувано на следващия ден след произнасянето му във в. "Мир" - един от водещите  вестници в България тогава.  

Царската реч на Шипка

26.08.1934 г.

Ваши Високопреосвещенства, господа, братя българи

Освобождението на българския народ е най-величавия момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеоза на сбъднатите най-съкровени въжделения, хранени с векове в българската душа.

На това място преди 57 години българската съдба се беше спрела в колебание. По тия върхове руси и българи водиха три дни страшните боеве, от които зависеше изхода на освободителната война. Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалника на нашата храбра армия, извърши своя легендарен подвиг. И пред удивените погледи на света тук възсия славата на българското оръжие, възкръснала след пет векове. От "Орлово гнездо" блесна първия сияен лъч на българската свобода. 

Шипка е героичният образ на българското възраждане. Тя събра в един епически устрем мъжеството и духовните сили на българския народ. Но пътя до Шипка бе далечен път. По него е кeлията на Паисий, българската църква във "Фенер", лобното място на Левски, на Ботев, и черешовото топче, които символически отбелязват преходите на неудържимия възход на българския народ. Народните будители и апостоли на революцията, борците за българска църква и борците за  българска  държава работиха, всеки със средствата на своето време, но с еднакъв полет и със същата светла надежда за българското освобождение. 

Победоносната освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие без друг пример в историята на народите. 

Господа, 

На тая светла епоха от борби, на това велико дело за Освобождението и на техните дейци и герои, народната признателност издигна тук, на това място, тоя величествен паметник. Всеки паметник, обаче, е разрушим от времето. Неразрушим е само споменът, който живее в поколенията и ги вдъхновява към подвиг. Такъв невидим паметник трябва да издигнем  и ние в душите си за великата епопея на освобождението, за безсмъртния подвиг на Шипка и да го предадем на нашите потомци.

Пред  лицето на ратниците, героите и доблестните опълченци, живи между нас, и пред невидимите гробове на славно загиналите, нека кажем, че свето ще пазим техния спомен. На живите нека кажем: "Бъдете горди: вашият пример вечно ще въодушевева българските сърца". А на падналите в борбата да кажем: "Спете спокойно. Вашите завети няма да бъдат забравени!"

С тия чувства на развълнувана почит, с които у всеки българин е свързана неделимо и почитта към братския руски народ и към руските герои и ветерани от Освободителната война, аз се прекланям дълбоко пред светлото дело на нашето Освобождение и, от името на българския народ, откривам тоя паметник и го предавам на грядущите поколения за назидание, вечна слава и признателност.

Да живее България! Ура!

В. "Мир",  понеделник, 27 август 1934 год.

Архивна колекция на Централната библиотека на БАН