Наградната практика на МО
Почит към заслужилите или отбиване на номера?
/ брой: 257
С всяка изминала година редиците на ветераните от Българската армия, участвали в последната голяма война, оредяват. Стават все по-малко на брой и все по-рядко ги виждаме на публични места, по паради и воински празници. Тази година например на празника на парашутистите - 18 октомври, бяха дошли буквално "шепа хора", останалите живи ветерани от героичната Парашутна дружина. Затова е редно на малкото живи поне да се отдава необходимото внимание и уважение. Това са хора на достолепна възраст, които на младини са жертвали най-ценното нещо - живота си, за да ни има днес всички нас, гражданите на една суверенна държава. Към тези хора държавата, в лицето на Министерството на отбраната (МО), следва да проявява изключителни грижи и да прилага подобаващо наградната си система. Защото, освен от всичко друго, тези хора се нуждаят от морална подкрепа и признание.
Така ли е всъщност? Почита ли МО подобаващо ветераните, или чисто формално отбива номера, за да се види, че и то нещо прави?
Поводът за тези въпроси е конкретен - 95-годишният юбилей на доайена на българската изтребителна авиация полк. о.з. летец Петър Манолев, кавалер на ордена "За храброст". Роден е на 18 септември 1915 г. в стария български род на Димитър Манолев, поел нерадостната съдба на бежанците от Егейска Македония. Завършва Военното училище с 58-и випуск като пилот и с подготовката на Полската изтребителна школа от 1938 и 1939 г. Инструктор в Изтребителната школа в Долна Митрополия, пожелал с личното си участие да попълни загубите на пилоти след 17 април 1944 г., известен на военните ни историци като "Черният Великден". На 17 август 1944 г. извоюва изключително трудна победа срещу американски бомбардировач Б-17 "въздушна крепост". В същия бой е тежко ранен, но успява да спаси самолета си - верния му Месершмит БФ-109 Г. След 9 септември 1944 г. участва храбро във войната срещу Вермахта и Луфтвафе до пълната победа в заключителния етап на Втората световна война. Днес полк. Манолев, малкото останали живи и всички загинали или вече починали български орли герои, са светъл пример за подражание на личния състав на родните ВВС и на всички българи. Надяваме се това да е така, докато я има България.
Юбилярът бе почетен от държавното ръководство, включително и от президента Георги Първанов, който е и Върховен главнокомандващ на Въоръжените сили. Това сториха и Командването на ВВС, както и всички Военно-патриотични съюзи. Когато дойде ред за връчване на награда от министъра на отбраната, всички в залата притаиха дъх. Очакваха героят да бъде удостоен с най-високото армейско отличие... Например със "Св. Георги" - I степен, или поне със "За заслуги към МО". Нищо подобно, уважаеми дами и господа. Генерал-министърът Аню Ангелов беше подписал заповед за удостояване на юбиляра с награден знак "За вярна служба под знамената" - II степен... Залата остана безмълвна. Всички близки, колеги, авиатори и ветерани знаеха, че Манолев е получил същото отличие и същата степен още през 2004 г. от министър Николай Свинаров.
А сега малко информация за непосветените. Със заповед щ ОХ-441 от 11 юли 2007 г. на министър Веселин Близнаков, с която се обявява наградната система на МО, наградният знак "За вярна служба под знамената" фактически е заличен и използването му се прекратява. Няма значение, че с него са наградени над 4000 български и чужди граждани. Няма значение, че традицията, положена от покойния министър Валентин Александров, е брутално прекъсната. На това недомислие пръв, още същата година, реагира майорът от резерва на ВВС Манол Тенчев, експерт по национална сигурност и отбрана, чрез публикация в сп. "Военен журнал". В статия, публикувана в ДУМА на 29 май 2009 г., наречена "Има ли военни, трябват и ордени. Системата за награждаване не е формалност, а традиция за почит и достойнство", си позволих в тази връзка да задам няколко остри въпроса на министрите Близнаков и Цонев, разрешили извършената глупост.
Така или иначе, за съжаление този знак вече го няма. Няма заповед за възстановяването му. Аню Ангелов обаче продължава да го използва. И затова питаме Аню, военния пенсионер, сменил няколко политически сили и накрая присламчил се към ГЕРБ. Абе, Аню, откъде ги вадиш тия наградни знаци? Това да не са някакви забравени стари партиди, които сега разчистваш? Или заявеното отношение на неприязън към военновъздушните сили (ВВС) те подтиква отвътре към този твой безцеремонен формализъм? Всички добре си спомняме какво каза за ВВС в първото си телевизионно интервю като министър по БНТ на 28 януари т.г.: "... ВВС винаги са били галеното дете, аз като сухопътен офицер винаги съм чувствал това".
В тази връзка, най-накрая е редно да разкажем нещо специално за Аню. Началникът на Генералния щаб на турската армия по традиция винаги се излъчва от сухопътните войски. Винаги след встъпването му в длъжност му се шият още два мундира - униформите на авиацията и на флота на турската армия. При посещенията си сред войските този най-висш турски офицер се облича според вида въоръжени сили, който посещава. Така показва, че е еднакво близък до всички видове въоръжени сили. Това последното го пиша с надеждата Аню, като министър на измисленото лично от него интегрирано министерство, да се отнася принципно както към кадъра, така и към ветераните от всички видове и родове войски на Българската армия.
Някой може да каже, че на фона на всички глупости, които се извършват напоследък в областта на отбраната на страната и в строителството на БА, проблемът с наградната система е дребнотемие. Но не е. И това е важно, докато все пак има поне един боеспособен щик в нашата войска.