На дъното (не по Горки)
/ брой: 239
Бедността е заплаха за нашите общества, обяви преди време в речта за състоянието на съюза пред Европарламента председателят на Еврокомисията Жозе Барозу. Това е безспорно и не случайно ЕК реши 2010-а да е посветена на борбата с бедността и социалното изключване. Взимайки решението, еврокомисарите подчертаха, че е напълно недопустимо в един от най-благоденстващите региони в света, какъвто е Европа, да има близо 80 милиона бедни.
Какво отчетоха обаче вчера - в Международния ден за изкореняване на бедността, статистиците? След почти година "битка" с мизерията Евросъюзът няма с какво да се похвали освен с много семинари и доклади. Най-новото, изглежда, е предприетата от евродепутатите специална комуникационна кампания, чийто символ е синя панделка с европейски звезди. А иначе цифрите продължават да стряскат.
Бедността обаче все по-трайно се настанява в благоденстваща Европа, където бедни са 17 на сто от европейците. През 2005 г. този дял е бил 16 процента, а през 2000 г. - 15 на сто. Последните данни за бедните европейци са от 2008-а - 80 милиона. Днес те със сигурност са повече. По данни на ЕС една десета от европейците не могат да си позволят да отопляват жилищата си, а 9% нямат възможност да ядат месо дори през ден. Едно от всеки пет деца в ЕС живее в бедност. България е втора в тази срамна класация.
Всъщност, както можеше да се очаква, страната ни е най-бедната от държавите - членки на ЕС, като 51% от населението ни изпитват материални затруднения. Поне така твърди Евростат. Всеки пети българин тъне в бедност, а стагнацията на пазара е на път да прати още стотици хиляди на дъното.
Бедността обаче е относително понятие и по един начин мизерстват холандци, германци, французи, по друг - българи и румънци. Но и тук цифрите ще ни помогнат да сме по-наясно - българинът е по-беден с 34,2 пъти от един среден лондончанин по количество на БВП!
От всичко това се разбира едно - влизането ни в ЕС не ни е направило нито по-сигурни, нито по-богати. Това обаче се очакваше, мнозина ни предупреждаваха, че Евросъюзът не е място, където България ще се приюти, че никой няма да ни напълни хладилниците, никой няма да дойде да ни хване престъпниците, никой няма да ни построи магистралите. Е, да, ама ние продължаваме да се надяваме и да чакаме "големия брат". Само дето все спорим кой точно е "баткото"...
И докато още чакаме някой да ни спасява, свикнали да се оправят сами, европейците излязоха по улиците и започнаха да притискат правителствата си да не допускат мизерията да превзема още по-големи пространства.