Митът за свободата - II

Нали си спомняте с какво започна "промяната"? С гласността! Недоволни бяхме, че информацията, която получаваме, е предварително опоскана, селекционирана, цензурирана и тогава допусната до нас. И ние всички, масовите хора, несвободни се чувствахме. Имахме възможността да избираме между три вестника - "Работническо дело", "Народна младеж" и "Вечерни новини". Имаше още, но и в тях пишеше същото, прочиташ единия и другия не ти трябва. Е, имаше - "Поглед", "Антени", "Паралели" - те ни служеха като малко прозорче към големия свят, като реална информация, макар и цензурирана. Телевизия имахме една - БНТ, с два канала - и туй то! "По света и у нас" показваше знатните тъкачки и доячки, героите на труда, пушеците на комините (хвалехме се с тях!), културните ни достижения и успехите на нашите спортисти. Реклама също имаше - тежки стругове и мощни трактори (като че всеки зрител струг или трактор ще си купи!) Имаше и "Лъч" - лъч разрешена информация в безинформационото царство. По едно време дори си ходехме

на гости на телевизор

когато имаше по-така филм - съветски или в краен случай европейски.
Половин час на ден четеш пресата и четири часа гледаш телевизия.
В неделя повече - имаше мач. И Кеворкян! Единствен и затова задължителен. А с него и Димитри Иванов, и Тома Томов, и кой ли не! Лукс, разкош, промивка на душата в неделния ден! А на Великден - о, тогава! Сбираха най-доброто, та на Великден да ни го покажат. Това се полагаше на масовия човек - подбрана култура и допускана критика.
Но като ни нападна (разтресе, избухна... - намерете друг синоним, ама пак ще означи някакво природно бедствие или авария!) смяната на системата, се удавихме в информация! То не беше "Демокрация", не беше "Про и Анти", "Европа", "Чук-чук", "Уикенд", "Вестник за жената" (в два варианта - истински и менте, така и не разбрах кой кой е!), та вестник за мъжа, та за третата възраст, та всякакви жълтевини и други прочие екзотики. Нали всяка сутрин заставате пред вестникарска будка - знаете каква е шарения!
Ами телевизията? Майко мила! Моят телевизор има 69 канала, 69 програми - все глупости, разбира се, и стари филми. По цифровата пък на един комшия вървят 169 канала -

и все фекалии се оттичат

Един приятел си има сателит - кеф ти "Ал джазира", кеф ти грузинска (то, аслъ! народа наш арабски и грузински приказва, щото!), кеф ти китайско... (ще го кажа!) порно, кеф ти мюсюлманско (и такова има!) Един телевизор на семейство се оказа недостатъчен: бащата гледа Евроспорт, майката си иска травела, детето плаче за детското, каката - фешъна, баткото си търси... порното, бабата се лепва на канала на баткото и като разбира, че "младите тук няма да се вземат", започва да мрънка за сериала. Скандал! След който се купува втори телевизор, после трети, четвърти...
Ами компютърът? Майко мила! Там пък - платено или безплатно - ама вси-и-ичко има! Като едно време в дворските бараки, където се държеше богатството на бедните - старотии всякакви, знаеш, че го имаш, ама не можеш да го намериш. Та така и в компютъра - само това, дето ти трябва, го няма. Ама го няма, защото ти не можеш да го намериш!
Ами разните устройства, дето ти записват каквото те интересува, додето си на работа или спиш?
    И то к`во стана?

Отвсякъде те залива информация, дави те

Ако имаш време - не безработен да си, пенсионер, да речем - 25 часа в денонощието не ти стигат за днешната информация. Човек се обърква, губи посоката, губи идентичност... Здравето си губи. А бе, всичко губи човек! И изконното си право на свободен избор се губи в тая многотия - да избера това, да не пропусна онова, когато гледам третото... Ех, лесно му е било на Адам! Направил Господ Ева и му казал: "Адаме, избери си жена!" И на нас, по времето на реалния социализъм (реален си беше, както и да го тълкуват!) ни беше лесно - като няма това, което искаш, избираш това което има.    
А сега? Отворя ли вестника - все на реклама на банка попадам. Сякаш не си кътам стотинките да ми стигнат до края на месеца, та кредити ми предлагат. Сякаш не знам, че тези пари не на мен, а на банката носят печалбата. В карта ми ги предлагат, дето ха я сложиш в банкомата, ха олекнала с левче. Всичките банки все за мен се грижат, пък аз, глупакът, не им харесвам капитализЪма! Както на времето, от глупост пак, на Тато социализЪма не харесвах - тогава най-много жигула да си купя. А сега, като гледам вестниците, всички вкупом новички мерцедеси и майбах-си са хукнали да купуват. Само аз - не. От глупост, щото...
    Ами по улици и пътища? На всяка крачка

от някаква реклама някаква голота те гледа

Айде, женската голота както и да е. Ами интелектуалната голота, дето напоследък предизборно лъсна? И нагло лъсна, не е, да речеш, скромно така. Най-нагло, от регламентирани и нерегламентирани места, от кофи за боклук и разни други мръсотии, боклуците сами ти се предлагат, тях да избереш.
Седна ли да ям - да закусвам, обядвам или вечерям, няма значение, винаги! - пусна си телевизора и моментално някое лекарство против диария ми сервират. Или дамски превръзки - да ми е сладко! Местя на друг канал - там пък хапчета да пръднеш ми предлагат. Или изтребител на бацили в клозетната чиния!
Абе, хора! Озаптете се малко! Гнусно е!
Вярно е, че живеем в общество, стремящо се да издигне в култ консумирането, ама осъзнайте се накрая! Открийте, че някои консумират, а други не! Малкото могат, както би казало магарето Йори, ама повечето не могат. Няма нищо по-цинично от това на гладни деца да показваш как други деца на филиите шоколад мажат. Стачката на работници, неполучавали с месеци заплатите си, до "И салама си го бива, ваша милост" да лепнеш. На хора, дето на постен фасулец и кисело мляко я карат, рецепта за омари фламбе да диктуваш. Или лечебно гладуване...
Накрая оставаш с убеждението, че цялата тази информация те е оцапала. Погледни си ръцете след прочитане на вестника. За миене плачат! И в прекия, и в преносен смисъл.

Душата си искаш да отмиеш от тая гнусота

Имам усещането, че чрез масмедиите най-успешно се реализира някакъв проект за скоростно затъпяване на българина. Т.нар. масова култура се оказа най-обикновен капан за масовия човек, за подмяната на традиционната му култура с някаква вносна. А бе защо ние не научихме американците да казват "Олеле!", или "Ах!, като се изненадват? Де що водещ има, не смее "Въх!" да каже, да не го мислят за провициал. На кафе, на чай, и на гости, и на разговорка, на четири уши или на голо - все "Уау!" чувам. "Не ме гледай, бачо Иване, че съм гола и боса..." ами слушай английски как праскам, как Обама го докарвам! Масмедийна простотия, ама лъскава, джам! Ей тоя джам превръща масовия нашенец в някакъв масов невежа, "Уау"-кащ пред всякоя лъскава джинджифлюшка, пред всеки силиконов бюст или устни, пред всеки чалгаджийски клип. Остави другото, ами и рапърче за зам.- министър ще си слагаме, на образованието и младежта (нещо такова беше, мо`ж ли вече да му хванеш края), та масовия българин и най-скоростно

в масова простотия да го превърнем

Загубихме си свободата в стремежа към информацията! И най-голямото достижение на демокрацията, свободата на словото, отново лъжа се оказа. Моя статия обиколи четири-пет вестника и навсякъде я отрязаха. Мотив? Много остра била. А въпросът беше, че статията не се плъзгаше по повърхността, а удряше в корена на проблема. Масмедиите не се интересуват от същините, те от скандалните подробности се хранят. Все едно какви - политически, социални, психически, сексуални...
Та съвсем я нямаме така желаната свобода на информацията. Пак е предварително опоскана, селекционирана, цензурирана от шефовете и допусната до нас. И обезателно трябва да е мултиплицирана, та в тая многотия да се загубиш, собственото си АЗ да не знаеш къде е, кое е лошо и кое добро да не различаваш...
Завиждам му на Адам, да знаете! Не за Ева. За другия избор - не посегнал за банан или някакъв друг там лъскав тропически плод, а за най- обикновена ябълка. За ябълката на познанието. Забраненият плод. Само за боговете предназначен. Смел човек трябва да е бил. И свободен...