Проф. Александър ЯНКОВ:
Международната общност не е безпомощна
Един, десет или повече човешки живота - все е престъпление и нарушение на морското право, а броят на загиналите има само психологическо значение, не правно, твърди специалистът по международно право
/ брой: 124
Интервю на Лилия ТОМОВА
Александър Янков е професор по международно право. От 1996 г. е съдия в Международния трибунал по морско право в Хамбург, президент е на неговата Камара по споровете относно опазването на морската среда. Член на Комисията по международно право на ООН в Женева (1977-1996 г.) и председател на комисията (1984 г.) Член е на Изпълнителния съвет на Асоциацията по международно право в Лондон (от 1973 г.), на Института по международно право (от 1979 г.), на Американското сдружение по международно право (от 1967 г.), на Френското сдружение по международно право (от 1982 г.), на Международния океанографски институт в Малта от 1969 г., на научния му съвет от 1981 г. (и зам.-председател - до 1997 г.), на Независимата световна комисия за океаните в Лисабон от 1995 г. Член-учредител е на Международната асоциация по морско право и на Изпълнителния съвет на асоциацията (от 2000 г.), член на Постоянния Арбитражен съд в Хага (1971-1998 г). Бил е посланик на България в Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия (1972-1976 г.), от 1976 до 1980 г. е постоянен представител на България при ООН в Ню Йорк и има ранг на зам.-министър на външните работи. Проф. Александър Янков представлява страната ни в редица международни организации и конференции - Комитета на ООН за мирно използване на морското дъно (и негов зам.-председател (1968-73 г.); Международната морска организация (и председателства Осмата асамблея - 1973-1974 г.) в Лондон; Третата конференция на ООН по морско право (и председател на Третия й комитет на всички сесии - 1973-82 г.).
Бил е народен представител в Деветото (35-ото) и в Седмото Великото народно събрание (1990-1991 г.). Експерт на БСП на Кръглата маса. Носител на много държавни отличия и награди.
- Инцидентът с международната флотилия с правозащитници около Газа сутринта на 31 май предизвика бурната реакция на световната общност. Дали става дума само за несъразмерно употребена сила, г-н Янков?
- Не. Става дума за едно явление, много присъщо за тази част от световния океан, в Аденския залив. Проявите не са най-типични за известната система на морските престъпления. От една страна, Сомалия има такива прояви, но тя е изгубила своята държавност, и сега има една фиктивна организация, нарича се федерация или нещо подобно, обаче няма никакъв особен контрол от страна на държавата върху постъпките и действията на своите граждани.
- Но държавата Израел е силна, тя, разбира се, не е Сомалия.
- Да, там наоколо има и други силни държави, обаче всички се въздържат да се намесват директно. Засега.
- Гибелта на хора, загинали при атаката на израелските военни срещу хуманитарния конвой, мотивирана ли е според вас?
- Не е мотивирана. Досега всъщност нямаше директна употреба на оръжие, имаше само заплашителни прояви, и ги отправяха главно сомалийците, при това - по примитивен начин и с ръчно оръжие.
- За втори път в рамките на няколко минути споменавате Сомалия. Има ли подтекст в думите ви?
- Има, защото тези прояви са свързани. Макар че казусът, инцидентът, за който говорим с вас, не влиза изцяло в рамките на сомалийските истории.
- Не изцяло? Само донякъде?
- Донякъде - да.
- Очаквате ли международно разследване на случая? Ще ви задам по-"екстремистки" въпроса си - можем ли да говорим за държавен тероризъм?
- Би трябвало. Още повече че ООН, Съветът за сигурност вече се ангажираха с казуса. Както е известно, има специална резолюция на Съвета за сигурност с оглед на безопасността на корабоплаването и опазването на човешкия живот и против проявите на пиратството, нарушенията и морските престъпления. Така че не е пресилено да говорим за тероризъм.
- Заместник-постоянният представител на Израел в ООН Даниел Кармон обяви, че заловеният конвой е пътувал "не с мирни цели". Като че ли е естествено всяка страна "да тегли чергата към себе си". Мислите ли, г-н Янков, че Израел ще спечели информационната война?
- Израел не би трябвало да се намесва, тази част от световния океан е в трудно положение. Израел просто не е голяма, велика морска държава, и намесата, участието й в такива действия наистина още повече усложнява обстановката.
- Има ли изход?
- Има. Ако този път действително Съветът за сигурност се възползва от случая и се изпълнят резолюциите, които е приел. Те са много - за режима в Близкия изток, за положението в Израел. Мисля, че би трябвало да се предприемат действия и очаквам това да се случи. Макар че очаквам и много други неща, засега се въздържам да ги прогнозирам - ще станат ясни след седмица, тогава може пак да си поговорим.
- Цяла Европа два дни протестира, хора излизат на улиците и пред израелските посолства в своите страни. Ние сме по-умерени, по-пресметливи, по-предпазливи или? Защо у нас не е така?
- Не бих могъл да ви отговоря, това би било импровизация. Обяснение има, засега няма да го формулирам.
- Четирима турски граждани загинаха при израелската атака, съобщи външното министерство на Турция. От общо 600-те правозащитници по време на израелската операция са загинали 19 души, макар че Израел потвърждава гибелта на много по-малко хора. Има ли значение всъщност броят на загиналите?
- Не, разбира се. Един човешки живот или 10 човешки живота - все е нарушение на морското право. Броят, разбира се, има голямо значение, но то е психологическо, а не правно.
- Съдия в Международния трибунал по морско право сте, г-н Янков. Точно ваша е темата на това, което се случи. Какво следва оттук насетне, безпомощна ли е международната общност?
- Моето положение на съдия в Международния трибунал по морско право в Хамбург ме задължава по статут да се въздържам от изразяване на становище по морски спорове, които биха могли да бъдат предмет на съдебно уреждане. Макар че мисля - точно този проблем няма да има съдебно уреждане. Аз като български гражданин, от една страна, а и като професор по международно право, не в качеството ми на съдия, какъвто съм от основаването на трибунала - вече 15 години, се надявам, че международната общност не е безпомощна. От 1948 г. има толкова много резолюции на Съвета за сигурност - за безопасност, за запазване на мира в тази зона на Близкия и Средния изток, че има всички основания да се предприемат сериозни, и ако е възможно - и превантивни мерки. Много е важно не да се решават инцидентите, а да се действа превантивно. Предполагам, че ще има още реакции в много страни по света. Включително - и в Израел срещу операцията на техните военни.