Марлен Хуциев - пророк на новия киноезик

Марлен Хуциев има:
13 филма, реализирани като режисьор;
7 филма като сценарист;
4 филма като актьор;
2 филма като художествен ръководител на кино състави

 Има творци, за които изрази като "на преклонна възраст" или "в залеза на" нямат никаква стойност. На 91 години видният руски режисьор, сценарист, актьор и педагог Марлен Мартинович продължава да работи неуморно. Като председател на журито на току-що завършилия във Варна 24-ти МКФ "Любовта е лудост", той припомня на околните всеки съществен момент, всяка акцентирана фраза от включените в конкурсната програма филми. Когато един ум непрестанно е в напрежение, той не се "дава" лесно на настъплението на биологията. Поемайки на официалното закриване на форума, на сцената на Фестивалния и конгресен център, статуетката "Златната Афродита", с която бе удостоен за цялостен принос в развитието на киното, режисьорът не пропусна възможността да разведри аудиторията (с шеговити фрази за жената и любовта), на които е посветил целия си живот и  творчество...
Веднага долавяш, че пред теб е жив класик, който с нескрито вълнение споделя как в момента реализира игрална творба за други двама класици - Толстой и Чехов. Питам се: кой би си позволил подобна волност при решаването на задача с толкова неизвестни и подводни камъни. Явно младежката дързост и упорство, страстта му към киноексперименти, изявени още в края на 60-те години на миналия век, до днес не са го напуснали. От "Пролет на улица "Заречная" (1956) през шлагерните произведения "Аз съм на 20 години" (1964) и "Юлски дъжд" (1966) до "Беше месец май" (1970) в цяла плеяда от култови филми Марлен Хуциев изгражда свое собствено, неповторимо поетично пространство, в което диша лично негов свят, дискутиращ, вярващ, борещ се за вечните морални ценности, без които човечеството е мъртво. Прям и откровен, навсякъде отправя честни послания, в които самият той вярва. На тях е посветил смисъла на живота си. По тази причина трескаво търси нова филмова изразност, въвеждайки на екрана "разхлабения сюжет". Неслучайно Александър Мита твърди: "За нас, по-младите, през шестдесетте години Марлен Хуциев беше бог... Истински пророк на новия киноезик".
Още навремето в популярната сред нас книга "Филмът без интрига" известният критик Виктор Дьомин насочва вниманието си предимно към онези характеристики от неговото творчество и режисьорски замах, които преобръщат редица понятия както в руското, така и в световното кино. Той обаче "пропуска" може би най-съществената страна в характера му, безспорно доказана и на екрана: категорична безкомпромисност. Явно през целия му живот кавказката закваска си казва думата. На въпроса ми: "Трудно ли се правят компромиси?" отговорът е: "Не - те просто не се правят. Важното е да си гледаш работата". И припомня крилатата фраза на Волтер - "Всеки трябва да се грижи (да отглежда) за собствената си градина". Така той е полезен и на другите. Явно това е творческото кредо на режисьора, което изповядват и героите му. Според него, колкото и парадоксално да звучи, "добрият режисьор трябва да притежава две важни качества: увереност и съмнение - само върху базата на това единство може да се роди честно, хуманно, близко на хората кино".
 Биографията на Марлен Хуциев предлага още един куриозен феномен: седмото изкуство сякаш е изчаквало неговото раждане (на 4 октомври 1925 г.), за да проговори след две години. Екранът проговаря заедно със самия майстор на словото. По този повод припомням на режисьора любимия ми парадоксален израз на Ларошфуко: "Думите са "дадени" на човек, за да прикрива с тях мислите си". Следва мигновена, оборваща ме реакция от страна на моя събеседник: "Словото трябва да разкрива само истината за човека и за света, който го заобикаля. Вън от истината то губи своя смисъл".
Ако се вгледаме в творческия път на режисьора, констатираме, че не само присъствието му в територията на киното е закономерно. Закономерна е и дължината на това присъствие - цели шест десетилетия. (Дай бог всекиму!) Самата мисия на седмото изкуство е да накара хората да проникват все по-дълбоко един в друг. Инак не биха могли да се опознават и да общуват помежду си. За опознаването обаче е необходимо времe, както и "ровене" в мемоарите на велики личности. Марлен Мартинович прави тъкмо това.
 "Новият филм, над който сега работя - споделя той, - е извикан на живот от подобно "прелистване" и преосмисляне на спомени. Заинтригува ме едно посещение на Чехов при Толстой в болницата, в която се лекува. Там между двамата се провежда дълъг и проницателен разговор за безсмъртието. Опитах се да възкреся на екрана същината на този диалог. Тогава Чехов е бил младеж, а на младостта винаги е присъща друга, различна гледна точка и позиция. Както е известно, аполитичността му, за която много се е писало, представлява по-скоро въздържане и нежелание да има нещо общо с господстващите теории и догми, чиято ограниченост и временност ясно осъзнава. От друга страна, като въздига във висш принцип чистата съвест и защитата на правдата, той изявява безкомпромисния си демократизъм. Твърде краткотрайно е и увлечението му по толстоизма. Четейки мемоарите, си мислих: възможна ли е такава среща между двама гении! С новия си филм се опитвам да отговоря на този въпрос. Започвам с посещението на млад писател при велик белетрист. Изглеждаше ми лесно да градя камерна фабула само с две действащи лица. За мен бе изключително важно зрителят да проникне в психиката на тези уникални личности. В края на краищата оказа се, че начинът на разсъждение на всяка от тях би могъл да бъде изследван и публикуван в отделни мемоари."
 Не по-малко странно ми е как се намират актьори за такива изключителни по рода си, отговорни роли на герои, пред които се прекланя цялото човечество. "В театъра в град Калуга ми направи впечатление един актьор, който бе близък до моята представа за Толстой - спокойно разказва режисьорът. - Като го гримирахме и проговори, "зазвуча" точно като него. Но за ролята на Чехов много дълго търсихме подходящ изпълнител. След изтощителен кастинг се спрях на един московски актьор, който ме привлече с поведението си. Направихме доста проби, с които все по-плътно се приближавахме до онзи Чехов, когото се стремихме да открием. Накрая просто бяхме поразени от сходството".
 Впечатли ме фактът, че по време на Варненския фестивал, когато не бе ангажиран с работата си като председател на журито, Марлен Хуциев, вместо да си почива, макар и късно вечерта, гледаше произведения на Независимото американско кино. "Този интерес е продиктуван само от любов към филмовото изкуство или..." - попитах го аз. "В това кино търся гласа и позицията на по-младите ми колеги зад пределите на моята родина - бе отговорът. - Винаги мога да гледам и "Гражданинът Кейн" (1941 г.) на Орсън Уелс, чийто сценарий той пише, режисира, продуцира и изпълнява главната роля в него. Това е върхът на Авторското кино".
  В края на разговора ни споделям, че у нас името Марлен Хуциев отдавна буди респект сред широки кръгове от нашата публика. Повечето му филми са добре познати и близки до вкуса на интелигентната аудитория. От своя страна той си спомня за дълголетните си връзки с български колеги, като сред най-близките си приятели поставя незабравимия режисьор Христо Христов. Не мога да си спестя и едно любопитно съждение на руския гост, отнасящо се до нашата народопсихология: "Клатейки глава вертикално, българинът не казва "не", а "възможно е". До тази истина обаче стигнах след години".