Марките говорят, ако човек умее да слуша

Киро М. Иванов

Държавна поща е имало и в Персия, и в Римската империя. Началото на пощенски съобщения за държавни нужди в България е положил Хан Крум (803-814) - по римски образец. Тогава кореспонденцията е била привилегия на владетелите и на богатите.
Днес писмото е пряко отражение на човешката душевност. То засилва контакта между хората, спомага за взаимното опознаване на страни и народи. Техническият прогрес се оказа безсилен пред него: телексът, радиото, звуковата техника и видеотехниката, електронната поща не могат да заменят истинското писмо!
Никой не знае кой, кога, къде и за кого е написано първото писмо. Неизвестни са подателят и получателят му. В Анкара, в Националния музей на Труция, се съхранява най-дългото писмо. То представлява пергамент, дълъг 10 метра. Изпратено било през ХVI век от персийския шах до султан Сюлейман Великолепни.
В една статия от 1933 г. Александър Жендов пише: "Историята на всяка страна човек може да прочете не само в книгите, но и в колекцията от пощенски марки. Защото, особено днес, марките не са вече пъстри книжки, които са годни само за търговия или за игра на малки деца, а документи, които често пъти говорят на съвършено понятен език. Разбира се, човек трябва да умее да разчита този език и понякога, тъй да се каже, да чете между марките."
Предполагам, че с това твърдение на бележития ни художник ще се съгласи всеки филателист. Марките върху пликовете на кореспонденцията, която получаваме от населените места в България, както и от най-отдалечените кътчета на планетата, са своеобразни

страници от летописа на времето

 - минало, настояще и бъдеще. Те са държавни знаци, чрез които се заплаща предварително таксата за пренасянето на пощенска кореспонденция по определена тарифа.
Пощенският плик е изобретен в 1820 г. от англичанина Брюър, а първият със залепена върху му марка се появява в Петербуг през 1845 г.
Първата пощенска марка е направена в Англия през 1840 г. по идея на сър Роуланд Хил. Две години преди него австрийският пощенски чиновник Ловренц Кошир имал подобна идея, но тя не била реализирана. Тогава прикрепвали марката на плика с червен восък или я забождали с карфица.
В друго отношение Австрия е първа: през 1851 г. там се появяват и са въведени в употреба първите "вестникарски" марки в света, известни под името "меркурии". През октомври 1869 г. в Австрия се появяват първите в света пощенски картички. Пак Австрия през пролетта на 1918 г. отпечатва първите марки, предназначени за редовна въздушна поща по линията Виена-Краков-Лемберг. Австрийски са и първите марки със сюжет пейзаж! Техен творец е прочутият график Коломан Мозер. Годината е 1906-а.
Една от най-старите пощи е била руската, но и тя е служела както в другите страни - само за държавни нужди, била е привилегия за знатните хора и богатите търговци. Първата руска пощенска марка се е появила на 1 януари 1858 г. - номинал 10 копейки, правоъгълна, неперфорирана, със сюжет изображение на държавния герб на Русия на фона на разгърната мантия с корона.
Преди Освобождението ни от турско робство в българските земи се употребявали пощенски марки, издадени от Турция, Русия, Франция, Австро-Унгария и др.

Рождената дата на "сантимите"
 
първите български пощенски марки, е 1 май 1879 г. Те са изработени и отпечатани в Петербург от тънка хартия с гребеновидно назъбване и воден знак в пет стойности - 5, 10, 25 и 50 сантима и 1 франк. Изобразяват лъв, изправен на задните си крака - национален символ на борба и свобода. Първите пощенски картички (карти - т.нар. отворени писма), били пуснати в употреба през декември 1879 г.

"Богомиле, получих марките. Тук прилагам няколко серии в отделни пликчета за г. Киселев. Предай му ги. Върху пликчетата е означена цената им (не номиналната). Те са от мене, от Фурнаджиев и от Минков. Ще бъдем признателни на г. Киселев, ако ни прати приблизително на същата стойност - серии за всеки един поотделно. По негов избор.
                                                                                                                                                                                                      Ангел Каралийчев"

Това писмо до Богомил Нонев на един от видните ни

писатели-колекционери

е от 1941 г. То разкрива неизвестна страница от живота на тримата ни бележити майстори на художественото слово. Ще ми се към техните имена да прибавя името и на Елин Пелин, който е бил не само колекционер на пощенски марки, а и един от основателите на Българското филателно дружество в София през 1925 г. В спомените си неговият близък приятел Тодор Боров твърди, че Пелинко бил "тънък познавач на българската пощенска марка". До него са се допитвали дори търговци на марки в София.

Най-старата пощенска кутия
 
се съхранява в един музей в град Кейптаун в Южноафриканската република. Тя всъщност представлява една широка каменна плоча. Находчиви моряци още през ХVI век приспособили няколко каменни плочи за пощенска кутия на най-южната точка на Африка, наречена "Нос на бурите", известната ни днес "Добра Надежда".
В тази "кутия" оставяли писма и съобщения, написани на различни езици. Получателите - моряци или близки техни хора, били известявани след неопределено време. Много по-късно, в началото на ХVIII в., плавателните съдове били снабдени с пощенски кутии. В пристанищните градове на видно място в опушените кръчми и странноприемници били окачени брезентови или конопени торби. Моряците безкористно вършели пощенски услуги, пренасяли писмата през океани и морета.
Първата пощенска кутия в света била поставена на улица "Сен Жак" в центъра на Париж през 1653 г. по нареждане на Де Валие, главен икономически съветник на Людвик ХIV. Тази непозната новост за времето си много бавно ставала популярна, защото хората се страхували от посегателства и бруталност на полицейските служители. В Германия първите пощенски кутии били поставени в Берлин през 1766 г., а в Дрезден и Лайпциг - едва в 1824-1825 г. В Русия - четвърт век по-късно!
Тъй като пощенските кутии в България изчезнаха от трамваите, а

все по-рядко се срещат и по улиците

 ще припомня историята им у нас и по света. В Париж били вграждани в най-долната част на електрическите стълбове. В Швейцария ги монтирали в здрави и тежки металически шкафове, в Австрия имало специално назначени пощальони, които ги разнасяли по улиците и площадите върху раменете си. В Германия ги майсторели дърворезбари. За пръв път пощенски кутии с надпис "Бърза поща" били използвани в Лондон; в САЩ и в Германия ги закрепвали към влакове, параходи и др. превозни средства. С въвеждането на въздушната поща започнали да  боядисват кутиите в светлосиньо. Първите писма "Par avion" до България пристигнали с първия полет Виена-София на 24 април 1928 г.
След като ратифицира пощенската конвенция от Париж, България е призната за член на Всемирния пощенски съюз на 1 юли 1879 г. По това време се появила първата ни пощенска кутия с желязна конструкция, отгоре със здрав метален капак. През пролетта на 1881 г. в столицата на Източна Румелия били поставени първите три пощенски кутии. А на 1 март 1882 г. била открита първата подвижна пощенска станция по железопътната линия Русе-Варна, като от двете страни на пътническите вагони били монтирани пощенски кутии.
В София от началото на 1919 г. събирането на писмата от кутиите ставало моторизирано - кореспонденцията се обработвала три пъти на ден! На трамвайните мотриси пощенските кутии се появили през 1932 г., а на автобусите, обслужващи всички сухопътни пощенски пътища в страната - през 1938 г. Писмата, пускани в трамвайните кутии, на събирателните пунктове били подпечатвани със специално клеймо - двукръгово, 32 и 28 мм, с текст на кирилица: "По трамвая/София", с едноредна дата - ден, месец, година и час.
Интересна е системата за препоръчана кореспонденция. Пликовете са франкирани с необходимите марки (3 лв. за перода 1935-1944 г.), и върху тях е бил залепван правоъгълен етикет с текст:

"Препоръчано. На моя отговорност"

Тези писма били допълнително обработвани в пощенската станция на гара София, където е поставян правоъгълен печат с текст: "ГАРА-СОФИЯ-SOFIA-GAREУ".
Най-грешната пощенска марка в родната филателия е куриозът "Обърнатата конница". Марколюбителите познават френската марка "Мариана сеячката" от 1903 г., където Луи Оскар Роти я изобразил да сее зърно срещу вятъра. Въпреки грубата грешка, марката продължила да се отпечатва и през втората половина на ХХ век.
На първите марки на Чехословакия от 1918 г. известният художник Алфонс Муха изобразил изгряващото слънце от западната страна на пражкия Храдчани. Друг художник, създавайки проекти за марки на остров Мартиника, през 1908 г. нарисувал изгряващото слънце от юг на форт Франс.
 
Световен рекордьор по грешки
 
е италианската марка от 1956 г., пусната в употреба по случай 50-годишнината от създаването на Симплонския тунел. Първата грешка в тази марка е, че тунелът е бил прокопан за електрически влакове, а на марката се вижда как от него излиза парен локомотив, който при това се движи по десния коловоз! Тунелът е облицован с керамични плочи, но това е станало 17 години по-късно. И още - по близкото шосе пътува италианска пощенска карета, но тези екипажи фактически са се движели по друг маршрут - през прохода Сен Готард, а не през Симплон.
През т.г. се навършва едно столетие от  надпечатката "1910" върху пощенската марка "Цар Фердинанд 1901 година", която е била в многомилионен тираж, предназначена за кореспонденция. Този случай не е единствен, а честа практика на пощата ни след Освобождението. На филателистите са добре известни причините за "вторите" издания на тези марки.
По-възрастните читатели не са забравили първите български марки след Девети септември 1944 г. Те също бяха надпечатки върху марки с герба на династията и самия монарх. Първата е с боеви надпис: "Всичко за фронта". Втората серия марки, излязла на 15 февруари 1945 г., е също надпечатка с боен самолет и ОФ. Колкото и наивно да ни звучат днес тези лозунги: "Събирайте старо желязо", "Събирайте всякакви парцали", "Събирайте хартиени отпадъци", немотията ги бе родила. Защото от старо желязо са изливани куршуми и плугове, от хартиените отпадъци се получаваше хартия за пропагандистка и художествена литература, а старите парцали се преработваха в тъкани - слаби, грозни, но крайно необходими за дрехи...


ФИЛАТЕЛНИТЕ БИСЕРИ НА
ФРАНКЛИН РУЗВЕЛТ
 
Вероятно малцина читатели знаят за голямата страст на американския президент Франклин Делано Рузвелт (1882-1945). Насърчаван в детските си години от майка си Сара, той започнал от малък да колекционира пощенски марки. В 1933 г., когато е избран за президент на САЩ, заедно с личните си вещи пренесъл в Белия дом и 30 големи албума с пощенски марки. Сътрудниците му свидетелстват, че той никога не се разделял с това си увлечение. Всеки ден отделял от времето си за любимите марки.
Рузвелт взимал лично участие при издаването на почти всички марки през времето на четирите му президентски мандата и в много случаи лично начертавал с молив проектите на бъдещите марки. Колекцията му била и ефикасно средство за отмора.
След смъртта на Рузвелт американският експерт по марките Джон Слоун бил повикан да оцени колекцията на президента. По думите на експерта тази "изключително ценна сбирка" била от над 100 албума и класьора. В нея имало марки както от САЩ, така и от цял свят.
- А от България? - ще попита читателят.
Посланикът на САЩ в България Джордж Ърл, търсейки из страната нещо рядко, което да му изпрати, намерил най-сетне поредицата "Изгледи и портрети" от 1911 г.
Филателните бисери на Франклин Делано Рузвелт са разпродадени на публичен търг още в 1945 г.


ГЪЛЪБИ-КУРИЕРИ

За ролята на пощенските гълъби по време на Френско-пруската война от ХIХ век е писано малко. Но благодарение на тях обсаденият Париж е имал редовна връзка с външия свят. По-късно пощенски станции с гълъби били организирани в много европейски страни - Белгия, Португалия, Испания, Австро-Унгария, Дания. Територията на цяла Германия била покрита с мрежа от такива станции.
След Сръбско-българската война страната ни е обхваната от страх в очакване на обсада на големите градове при евентуални военни действия. За да не остане населението в тях изолирано, през 1894 г. започва изграждането на военнопощенски станции с гълъби. Гълъбите били от белгийска порода, разпределени в две групи: Видинска - птиците трябвало да летят по маршрут Видин-Белоградчик-София; и Врачанска - по маршрут Враца-София.
Обучението на гълъбите започнало в околностите на София. За опознаване на  местността 119-те гълъба от видинската група били пускани три пъти от Горна баня, два пъти от укреплението Айвадере, веднъж от Редута, три пъти от укреплението Стария коньовец и два пъти от Ломското шосе.
Врачанската група имала на разположение 54 гълъба. Въздушното трасе Видин-София било разделено на седем етапа, като гълъбите го преодолявали за 2 часа и 45 минути. Трасето Враца-София - на четири етапа, за 52 минути.
Птиците се пускали постепенно от етап на етап, докато накрая започнали да летят цялото разстояние. Те носели съобщения, адресирани до станцията в София, написани съвсем ситно върху малък къс хартия, който бил поставен в приготвено специално за случая паче перо, дълго 3 см. Двата края на перото, в което мушвали телеграмата, се залепвали с восък, а перото прикрепвали за опашката на гълъба. Тежината му не надвишавала 3 грама, а докато обучавали гълъбите - 1 грам.


Първият, първата, първото...

1885 г.
В Пловдив Христо Г. Данов издава първия албум за пощенски марки "Цял свят".

1891 г.
В Панагюрище Анастас Хаджикирилов започва издаването на първото филателно списание "Тимброфил".

1893 г.
В Пловдив е учредено първото българско филателно дружество.

1938 г.
В София е организирана първата официална филателна изложба; издаден е филателен "Албум за България, Източна Румелия и Тракия"; проведен е учредителен конгрес на Съюза на марколюбителските дружества в България (от 1958 г. - Съюз на българските филателисти).

1945 г.
Издадена е първата оригинална пощенска марка след Девети септември - "Славянски събор", изработена от художника Борис Ангелушев.