Мадоната от ЕП

Във визуалната култура ярко и трайно присъства образът на жената. Десетилетия наред медиите налагат женски образи, разкрити в различни вариации - независимо дали се отнася за кино, телевизия, реклама, видеоклипове, книги или преса. Стилистиката им еволюира, докато се подчинява на действителността. С помощта на тази иконография може да се разгледат теми, свързани с идентичността - като възприемането на жените в обществото, външния вид и тялото - идеализирано и опредметено. В търсенето на отговори за женския образ също така се поставят и много въпроси за социалната идентичност.
Днес на все повече снимки и кадри виждаме жени, които "излъчват" власт, и затова някои анализатори не без основание говорят за "женска революция". След 1945 г. за държавни и правителствени ръководители са избрани повече от осемдесет жени - 90% след 1979 г., а значителна част от тях след 1990 година. Да прибавим и десетките жени министри, които отдавна вече не отговарят за т. нар. класически женски ресори. За кратко време е извършена епохална промяна. Никога преди това по света не е имало толкова много жени в управлението. За първи път в повечето страни по света претенцията на жените да упражняват властта среща одобрение, а с управлението им се свързват големи надежди.
Но нека не забравяме, че фотографската условност е изпълнена със знаци, както посочва Ролан Барт. Самото понятие за това представяне е двойствено. Дихотомичната му същност почива и на факта, че в даден образ всеки забелязва и възприема нещо, но това нещо невинаги има една и съща стойност, нито еднакъв смисъл за всички. Така снимката на италианската евродепутатка Личи Ронцули (ЕНП), която предизвика възхищение с участието си в пленарно заседание, притискайки едномесечното си бебе, е смислово натоварена емблема на ЕП. От една страна, фотографията представя Ронцули като вглъбен законотворец в работната си среда. От друга,  я визуализира като Мадона, както човек я вижда със сърцето си - жената-икона, жената-майка, застинала в своето достолепие. Именно тази преобразуваща способност задейства ефекта на ореола и филтъра на доверието. Но дали моментният образ на Ронцули се свежда чисто и просто до полов стереотип или до извод за въздействието на външния вид?
А може би на нещо много повече. Младата Ронцули бе една от трите красавици, намерили място в избирателния списък на партия Народ на свободата за изборите за ЕП след публичните критики на експремиершата Вероника Ларио. През 2009 г. на бившата медицинска сестра от миланска клиника й се наложи да отрича доста слухове. Сред тях бяха твърденията, че се е запознала с премиера Берлускони, докато се грижела за него по време на лифтинга му, или че е отговаряла за логистиката в скандалната Вила Чертоза.
Има периоди в изкуството, когато политическата иконография е вдъхновявала християнската иконография. Примерът с "Мадоната от ЕП" обаче предлага смяна на перспективата за това как образът на хора от властта е обект на приспособяване, което убягва на официалния регистър, докато се опира на него. Този различен поглед към политическите икони съдържа в себе си една двусмислена игра с официалния свят. Съчетаването на кариерата с майчинството е трудна задача за жените по цялото земно кълбо. За да илюстрира нагледно изпитанието, в което попадат работещите майки, Ронцули отиде в Европейския парламент с малката Витория. В Италия - страната, откърмена с традицията mamma cuccina, съчетаването на семейния живот и професионалната кариера е цяло чудо. Според италианския статистически институт ISTAT всяка втора майка на дете под 3 г. е спряла  професионалното си развитие, за да си остане вкъщи и да се отдаде на децата си.
"Бих искала европейските институции и на първо място Европарламентът да бъдат по-ангажирани по този въпрос, за да можем да се справяме добре и с професионалния, и със семейния живот", призова Ронцули, след като бе аплодирана от колегите си. Малко по-късно тя ликува, отново с малката Витория (от итал. - победа), когато на 20 октомври членовете на ЕП одобриха удължаването на минималния отпуск по майчинство от 14 на 20 седмици, в резолюция с докладчик португалката Едит Естрела (Социалисти и демократи).
В началото на месец март т.г. по традиция бяха огласени различни проучвания за достъпа на жените до държавните постове и въпроса как дамите да участват по-активно в политиката. Оказва се, че към октомври 2010 г. в световен мащаб има 27 жени лидери. Жените в парламентите по света също са малцинство - 19,1 на сто. Но този процент, регистриран от Междупарламентарния съюз, е най-високата стойност, отчитана досега. Проучвания показват, че жените са по-слабо представени в Европарламента и в европейската политика като цяло. Поради това ЕП се опитва да създаде по-силна връзка с жените избиратели, които не са заинтересовани или са с по-малко участие в политическия живот от мъжете. Брюксел стига до извода, че по-голямото участие на жени в политиката е от съществено значение за изборите за ЕП през 2014-а. Според доклад на Сюзън Балдучи от британския университет в Екзетър по време на изборите за ЕП през 2009 г. жените са били само една трета (35%) от кандидатите. В Брюксел са категорични, че това е порочен кръг, с който трябва да се преборим: намалената видимост на жените в политиката води съответно до намален интерес на жените към нея. От друга страна, по-сериозното присъствие на жените в политиката може да се насърчи чрез ангажиране със социални проблеми. Въвеждането на пропорционално представителство или квоти също би осигурило по-широко участие.
Според Еврокомисията достъпът на жените до властта остава ограничен по света - представителството на жените все още е подценявано във всички сфери на властта и в самия ЕС. Проучването дава и още красноречиви факти: в ЕС няма жена управител на централна банка, а 90% от ръководните длъжности в най-успешните компании са заемани от мъже, като през последните години е бил постигнат съвсем слаб напредък.
Преди Международния ден на жените т.г. ЕК укрепи и задълбочи ангажиментите си по отношение на равноправието между жените и мъжете с Харта на жените. С тази политическа декларация, набелязваща пет ключови области за действие, комисията се ангажира да интегрира аспекта на половете във всички свои политики за следващите пет години, като същевременно предприеме конкретни мерки за насърчаване на равноправието. Основна цел на тази харта е да съдейства за равноправието на трудовия пазар и еднаквата икономическа независимост на жените и на мъжете. Проблематиката за равноправието между половете е категорично застъпена и в стратегията "Европа 2020". Широко разпространените драстични разлики имат сериозно отражение върху икономическото и социалното сближаване, устойчивия растеж и конкурентоспособността и застаряването на населението на Европа.
Житейският избор и икономическата независимост на много от жените са предопределени от дискриминацията, стереотипите в образованието, сегрегацията на пазара на труда, несигурните условия на труд, полагането на труд на съкратено работно време не по собствен избор и небалансираното разпределение на отговорността за грижите за семейството между половете. Доходът за час труд на жените в ЕС все още е средно с 18% по-нисък от този на мъжете. По данни на Евростат в България разликата е 13,6 на сто. При натрупването на трудовия си стаж и след пенсионирането си европейките разполагат с по-ограничени ресурси и по този начин биват засегнати в по-висока степен от мъжете от всички форми на бедност, включително и когато работят.
Според класацията на Световния икономически форум (WEF) България е на 50-о място в света по равенство на половете. Исландия, Норвегия, Финландия и Швеция си поделят водещите места в списъка от 134 държави. Основателят на WEF Клаус Шваб уточни, че "малките отклонения между мъжете и жените са пряко свързани с високата икономическа конкурентоспособност" в тези страни. ДУМА попита няколко българки, депутати в ЕП, за европейските ангажименти по отношение на равноправието. Ето и техните отговори:

Филиз Хюсменова, АЛДЕ



- Добре ли са представени интересите на жените в ЕС?
- Колкото предизвиканият ефект е по-голям, толкова въздействието на посланието може да е по-силно. Затова подкрепям инициативи, които могат да съсредоточат вниманието върху проблемите. През миналия мандат работех в комисията по равенството на половете на ЕП и твърдя, че европейските разбирания и идеи са прекрасни. Те обхващат многостранно проблематиката, но имат препоръчителен характер. Често и в националните законодателства има залегнали норми, които не се изпълняват.  Има много фактори, които трябва да се променят - обществени нагласи, образователни програми, условия на живот и работа, за да се стигне до по-добра защита на интересите на жените в някои страни членки.
- У нас едва в последните три парламента представителството на жените надхвърля 20 на сто. Вертикалната и хоризонталната сегрегация по пол стабилна схема на една традиция ли са?
- Да, традиционните представи за социалната роля, която имат жените и мъжете в обществото, има голямо значение за издигането им в йерархията. И не защото жените са учили по-малко, знаят и могат недостатъчно или защото се смята, че жената няма да е по-добър ръководител от мъжа. А защото ангажиментите и отговорностите на жената в ежедневието много по-трудно й позволяват тя да има време за специализация, обществен и партиен живот. В общия случай, за да се случи това, жената трябва да загърби някоя от приеманите за нейни естествени роли.
- Намалената видимост на жените в политиката води до намален интерес на жените към нея. Вие как създавате по-силна връзка с дамите избиратели?
- Това, че в политиката няма много жени, е само една от многото причини за намаления интерес към нея от страна на други жени. Повече натежават ангажиментите на жената в семейството, близките, професията. Това споделят жените на срещите ми с тях. Аз подкрепям идеите им за учредяване на формални и неформални сдружения и участието им в обществения живот и в политически инициативи, тъй като те имат качества, които допринасят за разумни решения.
- Равноправието между половете е заложено в стратегия "Европа 2020". Как координираната рамка може да помогне за равностойното заплащане, икономическата стабилност?
- Политиката за равенството на половете е хоризонтална политика, което ще рече, че нейното проявление се търси във всяка друга. Когато се говори, че ще се постигне по-висока трудова заетост или конкурентоспособност, означава, че трябва да се помисли как жените също да постигнат такава. Това става, като се отстранят пречките пред тях или им се създадат условия - като се развият социалните услуги за отглеждане, образование и обучение на децата,  като се изравни заплащането, като се създаде гъвкава заетост, като се подобрят услугите за възрастните хора.

Мария Неделчева, ЕНП



- Добре ли са представени интересите на жените в ЕС?
- Ако приемем, че защита на интересите са дебатите, които се фокусират върху правата на жените, и ако това означава тяхно директно представителство в органите, които вземат решенията в ЕC, можем да кажем, че наблюдаваме известни положителни резултати. Те обаче не могат да прикрият нуждата от по-голям напредък. Такива са разликите в средното възнаграждение, процентът жени на ръководни постове, борбата с насилието и др. Европейските институции са сред постигналите най-голям напредък в осигуряването на добро представителство на жените. Несъмнен положителен ефект оказва вписването на принципа за равенство в европейските текстове. Наша отговорност в ЕП е да продължаваме да привличаме вниманието върху позитивното, но и върху някои вече трайно настанени негативни факти.
- Вертикалната и хоризонталната сегрегация по пол стабилна схема на една традиция ли са?
- Традиционно възприеманите като "мъжки" и "женски" дейности и отговорности оказват все още влияние върху избора на образование и работа. Те водят до сегрегиран по полов признак пазар на труда. Стереотипите влияят върху устойчивото неравенство и в семейната сфера. Това положение обуславя риска от преминаване под прага на бедността, особено за самотните родители, които в повечето случаи са жени (равнището на риска от бедност е 32%) и за жените над 65 г. (21%, т.е. 5 процентни пункта по-високо, отколкото за мъжете). Жените са по-застрашени в периоди на повишаване на безработицата. Списъкът с негативни последствия е дълъг. Училището и образователната система могат да изиграят изключително положителна роля в борбата със стереотипите. Това е една от конкретните мерки, които ще предложа по темата за годишния доклад на ЕК за равенството между мъжете и жените. Друг важен аспект е текстовете, които съществуват на национално и европейско ниво, да бъдат спазвани.
- Как създавате по-силна връзка с жените избиратели?
- В областта на политиката през последното десетилетие в повечето държави в ЕС са отбелязани положителни промени, но напредъкът е бавен. Средният дял на жените сред членовете на националните парламенти е нараснал до 24%, но стойностите в отделните държави варират между 9-46 на сто. В 11 страни от ЕС стойността на този показател надхвърля 30%, смятано за минималното равнище, позволяващо на жените да упражняват значимо влияние върху политиката. Като евродепутат се стремя максимално често да се срещам в представители на гражданския сектор и институции, които се занимават с проблемите на жените. Когато те виждат реален резултат от усилията, интересът несъмнено се повишава.
- Как координираната рамка може да помогне за равностойното заплащане, икономическата стабилност?
- Политическият ангажимент за осигуряване на равенство нараства през последните няколко години. Той обаче трябва да се трансформира в действия за постигане на равенство между половете в целия ЕС. От решаващо значение е наличието на адекватни ресурси и структури, като успоредно трябва да се подобри и капацитетът за интегриране на равенството между половете във всички политики. Чрез по-качествена комуникация следва да се повиши информираността, а въпросите на равенството между половете да станат по-разпознаваеми и разбираеми на всички нива в обществото. Равенството не е самоцел: то е необходимо условие за постигането на общите цели на ЕС за растеж, заетост и социално сближаване. Има амбиция новият Европейски институт за равенство между жените и мъжете да се превърне във функциониращ орган, който ще представя нов тип техническа помощ на институциите на ЕС и на страните-членки. Необходима е координирана рамка за хармонизирането на законодателните инициативи, която да бъде реален изразител на общата европейска воля за справяне с проблемите.