Легитимност по законите на силата

    Парламентът на Кримската автономна област прие единодушно решение за присъединяването на областта към Руската федерация. На 16 март ще се произведе и референдум, на който гражданите на автономната област ще трябва да отговорят на два въпроса. Първият - искат ли автономната област да се присъедини към Руската федерация, и вторият -  искат ли да се възстанови Конституцията на Крим от 1992 г., съгласно която Крим влиза в състава на Украйна.
Решението на кримския парламент предизвика оживени дискусии. Основният въпрос в случая е  дали проектираният референдум е легитимен, т.е. дали той е съобразен с действащата Конституция на Украйна. Този въпрос е без съмнение много важен, но се поставя заедно с това и другият не по-малко важен въпрос - дали самата власт в Киев, която оспорва легитимността на референдума, е на свой ред достатъчно легитимна, за да има правото да  изисква легитимност от другите.  
Но преди да се обсъдят правните въпроси, трябва да се види

как стоят историческите факти

Правото, колкото и да е важно, не може да стои по-високо от фактите, защото то възниква именно  от фактите. В далечното минало Крим е познал господството на различни народи: хуни, хазари, прабългари, монголи, османци и др. През 1783 г. Екатерина Велика анексира целия Кримски полуостров, обявявайки, че "оттук нататък и за всички времена" Крим остава руска земя. След Октомврийската революция е създадена Кримска автономна република като съставна част от РСФСР.  През 1954 г. по инициатива на родения в Украйна съветски ръководител Никита Хрушчов Крим е предаден на Украйна -  в името на "дружбата между народите" на СССР и като награда за украинското участие във Втората световна война. В ония години не се отдавало особено значение на вътрешните граници на Съветския съюз. Дали в Русия, или в Украйна ще се намира Крим, съществено значение не е могло да има, доколкото така или иначе той оставал в единния Съветски съюз. Може с оглед на изложеното да се приеме, че Крим е руска област, която по причини, които нямат никакво отношение към нейния етнически състав, е прехвърлена чисто  административно от Русия към една друга държава от Съветския съюз - Украйна.
Крим и по своя етнически състав е руска територия. При преброяването на населението през 2001 се установява, че в областта живеят 2 033 700 души, от които руснаците са 58 %, украинците - 24 %, кримските татари - 13 %, а останалите 5 процента са беларуси, евреи, немци, караими, арменци, българи, гърци, цигани и др. Но в едно допитване през 2008 г. само 8,3 процента от гражданите на областта се определят като украинци.
И така, въпреки историята и въпреки етническия състав на Крим, неговото право да се отдели от Украйна, за да се присъедини към Русия, силно се оспорва.
За да внесем повече яснота по обсъждания  проблем, нека видим как същият този проблем е бил решен неотдавна в една друга държава.  Става дума  за Сърбия и нейната автономна област Косово.
Подобно на Крим,

Косово търпи през вековете

господството на различни държави. Най-продължително е все пак сръбското господство. След битката на Косово поле през 1389 година, сърбите смятат Косово и Метохия за сърцето на новата сръбска държава. Косово е средище и на сръбската християнска култура, там се намира и седалището на Печката патриаршия, която е предимно сръбска, но със значително българско присъствие. В Косово и Метохия са построени над 1300 православни църкви и манастири (много от които днес са разрушени или повредени). След Първата световна война Косово влиза в състава на   новосъздаденото Кралство на сърби, хървати и словенци, преобразувано по-късно в Кралство Югославия. След Втората световна война, когато  се създава Федеративна народна република Югославия, преименувана по-късно в  Социалистическа федеративна република Югославия, Косово, по указание на президента Тито, получава статута на автономна провинция в Сърбия.
През 90-те години на миналия век в Косово възниква сериозно етнически напрежение между сърбите и имигриралите там албанци. Албанците, които постепенно стават мнозинство в Косово,  настояват за повече автономия. Стига се до въоръжена албанска съпротива срещу сръбската държава, жертва на която стават множество сърби, но освен това и албанци, както и представители на други малцинствени групи. Предявява се накрая и искане за отделянето на Косово от  Сърбия. На  17 февруари 2008 г. Косово, при активното съдействие на западните държави, обявява своята независимост.  
Няма как да не се постави въпросът с какво автономната област Косово е по-различна от автономната област Крим, та тя да може да се отдели от Сърбия, а Крим да не може да се отдели от Украйна. Досега този въпрос няма ясен отговор.
В далечното минало откриваме прецедент, който има своето сериозно място в обсъжданата проблематика.

Прецедентът се нарича Панама

В началото на миналия век провлакът, през който е трябвало да се прокопае така нареченият Панамски канал, е бил част от Колумбия. След провала на френския план за построяването на канала, инициативата е била поета от САЩ. Но правителството на Колумбия се отнесло неблагосклонно към намерението на САЩ да поставят под свой контрол прокопаването и експлоатацията на канала. Тогава президентът Теодор Рузвелт организира така нареченото пронунциаменто - въоръжен  и добре платен  метеж на разположени в Панамския провлак група военни, които обявили, че се отделят от Колумбия. Така на 3 ноември 1903 г. възниква държавата Панама, която САЩ веднага признават и по тази начин гарантират необратимостта на станалото. Само три дни по-късно, на 6 ноември, между правителството на САЩ и "правителството" на Панама бива сключен договор, по силата на който САЩ получават достъп до зоната за строителство на канала за вечни времена. (По-късно договорът е ограничен във времето.)
Изправени сме пред три различни случая, които са подчинени, както виждаме, на три различни концепции.
Случаят "Украйна-Крим" е подчинена на концепцията за легитимността. Не може Крим да се отдели от Украйна, защото това ще противоречи на действащото право. Фактите нямат никакво значение.
Случаят "Сърбия-Косово" е подчинена на съвършено обратното разбиране. Няма никакво значение действащият в Сърбия правен ред. Важен е фактът, че мнозинството от населението в Косово иска да се отдели от държавата, в която юридически се намира.
Случаят "Колумбия-Панама" няма никакво отношение нито към правото, нито към фактите. При него действа

единствено и само интересът,

представляван от парите - те са и правото, и фактът. Който има парите, може да купи както  едното, така и другото. С пари може да се купи, видяхме, и цяла държава.
Но би ли могла международната общност да се развива нормално при подобен тип решения на възникналите между народите проблеми?
Отговорът на този въпрос се нуждае преди всичко от елементарна гражданска почтеност.