Кворумът е сигурен

На колко приказки се наслушахме в последните дни и седмици за това как държавата е изправена едва ли не пред пропаст, защото президент ставал човек без политически опит, някакъв авиатор, дето си няма хабер от парламентаризъм, който не си дава сметка, че не е все едно да управляваш самолет и да въртиш кормилото на държавата. Да не говорим за владеенето на висшия политически пилотаж, какъвто е "спазването на порядките в парламента", които не е проучил и усвоил този "някакъв човек, току-що навлязъл в политиката". Както е известно, тези демиурзи на коректния протокол, въплъщение на аристократизма и доброто възпитание, в знак на една почти моминска обида за посегателство върху девствеността им, при клетвата на Радев скочиха от банките /доста по-рано, откакто се бяха наканили да ги търкат/ и хлопнаха зад себе си вратата на заседателната зала.
И ето ти, изненада! Лицето без политически опит, станало по някаква сляпа случайност президент, взе, че назначи премиер и правителство, каквито България комай не е имала през последния четвърт век. Министър-председател, доказал политическия си такт и личен морал като председател на Народното събрание - вероятно най-качественото за периода на безконечния ни  преход; бивши министри, оставили следа в ресора си; бивши зам.-министри и други висши управленски кадри - хора, които обикновено са в сянка, но носят тежестта на администрацията; професори, светила в съответните области; изтъкнати културни и спортни дейци.
Имаше приказки, че списъкът на кабинета ще го диктуват от "Позитано" 20. И тук провал на политическите врачки: ако въобще е търсено политическо представителство, то не биха могли да имат никакви претенции партиите и политическите движения от премиерстването на Иван Костов насам. Оказа се, че новакът в политиката и хората от умело подбрания му екип са сформирали такова правителство, че само може да се съжалява, че е служебно, временно за само няколко месеца, а не за по-продължителен период. Какъвто би бил необходим, за да се изведе държавата от хаоса, в който го хвърлиха Борисов и сбирщината му.
Предстоят парламентарни избори. Филмът, както се казва, сме го гледали многократно и едва ли ще е много по-различен. В значителна степен резултатите са предизвестени: доста фрагментиран състав на Народното събрание, което и предопределя сложни и трудни условия за работа на бъдещото правителство. Освен известното и в голяма степен предсказуемото в политическите позиции и комбинации, остава скоро да научим ще гледаме ли, вече до болка познатия сеир, с масовото юрване подир обещанията на поредните спасители на нацията. Този път това са момчетата и момичетата на Слави Трифонов, които ще ни учат да танцуваме в сложния такт "седем осми", като вместо изпълнение на "Дилмано, Дилберо кажи ми как се сади пиперо", ще подскачаме неравноделно "мажоритарни, избори мажоритарни, искаме ний!"
И нищо не пречи, вместо депутатите да се приканват със звънец, да заемат местата си в залата, да прозвучава боен зов, изпълнен от тромпета на Гъмзата, а балерините от "Магаданс" да въртят кючек в пространството между банките и президиума. Кворумът е сигурен.