Крайнодясна сила шокира Швеция

Андрю Уорд
в. "Файненшъл таймс"

Джими Акесон не се вписва в стереотипа за крайнодесен лидер. Той е само на 31 години, слага гел на тъмната си коса и има съвсем момчешко лице. Прилича по-скоро на млад изпълнителен директор, отколкото на лидер на партия с корени в неонацисткото движение.
Това е ясно избран имидж, който Акесон усилено поддържа, откакто преди пет години оглави Шведските демократи със задачата да трансформира партията от периферна екстремистка група в конкурентна сила на изборите.
На изборите в неделя тази цел бе постигната - партията му почти удвои резултата си от парламентарните избори преди четири години, получи 5,7 процента и спечели първите си места в парламента.
Макар големият му успех да бе широко прогнозиран, имаше известен шок в Швеция, че една държава, която отдавна се свързва с либерални ценности, се е присъединила към немалкото европейски страни, в които крайнодесните сили са представени в парламента. Още по-лошо е за либералите, че Акесон изглежда ще държи баланса на властта между правителство на малцинството и клоняща вляво опозиция.
"Афтонбладет", най-продаваният шведски таблоид, нарече това "кошмарен сценарий", а водещи политици се надпреварваха да се дистанцират от партията.
Акесон бързо влезе в ролята на онеправдан политик, отлъчен от арогантния елит, като се оплака, че никой от другите лидери не искал да говори с него, въпреки че Шведските демократи спечелиха повече гласове, отколкото две от седемте традиционни партии. Той обеща неговата партия да бъде отговорна, а не подривна сила в парламента.
Моделът му изглежда е съседна Дания и Норвегия, където твърдолинейните десни партии си извоюваха поне частично обществено признание. Датската народна партия помага да се формира правителство на малцинството, а норвежката Партия на прогреса е най-голямата опозиционна група в парламента. Но тези партии са възникнали от популистки, антиданъчни движения, а Шведските демократи имат по-ясни неонацистки корени.
Акесон се опитва да се дистанцира от расисткото минало на партията си, но не се извинява, че набляга почти единствено на защитата на "шведското" срещу мултикултурализма и най-вече срещу исляма. Имигрантите мюсюлмани, казва той, са най-голямата заплаха за Швеция от Втората световна война насам.
Това послание изглежда намира отзвук в места като Ландскрона, бивш корабостроителен град на западното крайбрежие на Швеция с голяма имигрантска общност. Партията на Акесон спечели 15 процента от вота там.