Кой как си прави сметката в сирийската война

Странно, необичайно, но съвсем в духа на европейските принципи, турски медии разпространиха обвинения, публикувани в "Уолстрийт джърнъл", които посочват, че свалянето на самолета от сирийската брегова охрана е станало в сирийско въздушно пространство. Източникът на информацията е посочен и това е американското разузнаване.
Разбира се, че Ердоган още веднъж повтори турската версия, и то за последен път миналата неделя на провинциален конгрес на своята партия в Кайсери, като наблегна на версията, че тези обвинения и съобщения имат пряка връзка с изборите в САЩ през есента. Военните в Анкара потвърдиха, че "Уолстрийт джърнъл" е заблуден, че самолетът, който е бил придружен от друг, е бил невъоръжен, не е бил идентифициран от сирийската отбрана, но е свален от противосамолетни установки, т. е. брегова охрана.
Нормално НАТО подкрепи Турция и по този начин позволи разполагането на бойна техника от нейна страна на границата със Сирия. Има възможност и за буферни зони, където опозицията в Сирия ще действа по-лесно.
Дали е акт на враждебност, или Турция е искала да изпробва радарната система, може и да няма кой знае какво значение. Важни са последствията и развитието на събитията. Играта е повече от сложна и играчите станаха повече от обичайното.
Някои странно мълчат или са пестеливи в изказванията си. Като Израел например, който е ключов за региона на Близкия изток. Башар Асад пред турски медии (!) споменава, че ще се оттегли, ако това е в интерес на страната му, и ще спре унищожаването на граденото от десетилетия. Сирийските посолства разпространяват декларации, за да запознаят обществеността зад граница с терористичния акт и убийства на сирийски журналисти при атентат срещу централата на информационен телевизионен канал в окръг Дамаск. Такива убийства винаги са обект на сериозни протести от страна на официални институции и гражданско общество във всяка цивилизована страна. Оценката на сирийските официални власти е, че това е нападение срещу свободата на медиите, възможност за възпрепятстване на сателитното излъчване на сирийските национални медии и опити да се запуши устата им, когато представят неподправената истина за събитията в Сирия.
Да, трудно е непредубеденият човек да се ориентира в морето от информация, която от всички страни залива света и всеки от играчите около и в сирийския конфликт претендира за достоверност. Факт е, че в Сирия има гражданска война и са преплетени интересите на всички съседи и световни сили.
Позицията на Русия, Китай и Иран е общоизвестна и това са страните, които последователно отхвърлят намесата на външни сили в Сирия. Причините са различни, но не може да се отрече, че са поддръжници, които аргументират мотивите си повече от дипломатично, като се позовават на приети международни правила. Отчитайки и факта на предстоящите избори в САЩ.
Затова и Турция смекчи тона, а тя е страната, която стои най-отпред  в атаките срещу Дамаск. Позиция, особено удобна за Запада като цяло. Но рисковете пред Анкара са обезпокоителни и при ескалирането  на сирийската криза могат да станат и трудно контролируеми. Шестнадесет месеца Турция критикува сирийския режим за насилието, но всъщност пред нея има сериозни капани, ако събитията еволюират в регионална криза и това ще подкопае стабилността на самата Турция.
Повечето експерти вече смятат, че Сирия няма какво да губи при тази изолация, докато Турция с нейната развиваща се икономика и активна външна политика може да се окаже в позиция на губеща поради упражняването на твърда сила и това да доведе до имиджов проблем предвид претенциите й на модел за арабските страни. Отделно са проблемите с емигрантите по турско-сирийската граница, които са повече от 35 хиляди и водят до сериозни социално-икономически проблеми. Говори се, че повече от 55 хиляди са минали границата с Турция, но около 20 хил. са се върнали обратно.
Проблем е и ПКК, която действа не само на територията на Турция, но и в северна Сирия и има обещанието на Асад, че ще може безпрепятствено да живее и действа в тази част от страната. Срещу подкрепа естествено.
Най-голяма обаче е опасността от засилващата се възможност за т. нар. сектарианска война в Сирия, която може да се прехвърли и в други страни от региона, включително Турция. Шиити, сунити, алевити, а и християни, кюрди и около един милион палестинци и всякакви бежанци живеят в Сирия, а тази разнородна смесица от различни етноси и религии има своите противници и поддръжници и извън страната.
Кой и как може да овладее ситуация, която да гарантира спокойствие и мир вътре в страната и по границите й?
Като се има предвид, че повечето от тях определят Израел за основен враг, става повече от опасно. "Арабската пролет" доведе на власт хора, които бяха в списъците на терористични организации и години наред се обявяваха за противници на светската държава. Сега не само печелят избори, но и никой не се наема да твърди, че управлението им ще избере турския модел, въпреки уверения и предизборни обещания. Някои действия и обявени закони, като тези в Либия за въвеждане на многоженството, говорят за непредвидими на пръв поглед последствия.
Така стои и въпросът с евентуална война между Турция и Сирия. Сирийските власти ще обявят, че се борят срещу окупатор и тази война ще бъде за тях спасителна. Такава война спокойно може да се представи и като турско-арабски конфликт, защото арабите помнят турско присъствие, а по този начин Сирия ще се превърне в герой на арабския свят и ще спечели привърженици. Дори сред тези, които сега критикуват властта в Дамаск.
При въоръжен конфликт между двете страни проблемите ще бъдат на двустранна основа и ще се избегне поставянето на вътрешните проблеми на Сирия пред останалия свят. Именно затова Турция прецизира претенциите си и се нуждае от твърдата подкрепа на НАТО, ООН, Арабската лига. Особено при разнопосочната сирийска опозиция.
Само действията на ПКК са се увеличили и това няма как да не бъде приписано на възможностите, които имат на територията на Северна Сирия. Те са около 10% от населението на страната и имат връзка дори с Йоджелан, както подозират турските медии. Независимо че той беше предаден на Турция чрез посредничеството на сирийските власти.
Отделно стои въпросът с намаления търговски обмен между двете страни. От 2-3 млрд. долара преди година-две днес той е едва 249 милиона. Явно този конфликт струва много на Турция, още повече, че нейните морски транспортни съдове трудно ще пътуват около бреговете на Сирия за доставки до други клиенти. Някак равносметката се налага от само себе си, но връщане назад сякаш не се предвижда. Докато турската икономика забавя своя ръст на БВП и в сравнение с миналата година от 5,2%, за първото тримесечие на тази година той вече е 3,2 процента. Последиците от кризата са налице и в Турция. Очаква се ръст само от 4%, докато през миналите години беше 8-9 на сто. Бюджетният дефицит е един от най-високите в света, т.е. Турция консумира повече, отколкото пести, и това е риск за икономиката й.
Някои медии съобщават и за открити залежи на енергийни източници точно в този размирен район.  Това не е без значение за бъдещи събития. Не е само руската военна база в Сирия.
На този фон ние заехме позиция в подкрепа на опозицията в Сирия и медиите ни отразяват събитията през погледа на западните съюзници. Как ли ще реагираме след информацията в "Уолстрийт джърнъл"? Тази война в Сирия не е наша, съюзните ни задължения са неприкосновени, но и посещението на външния ни министър в Ливан заедно с полския и шведския си колега не беше просто разходка. Какво са им казали в Ливан, не стана ясно, но ние помним 16-годишната война в тази страна, която не само я съсипа, но и даде възможност за горчив опит. Регионът е размирен и последиците може и да са други, не както ги виждаме в момента. Този път е доста по-близо до нас.
Дано сме си направили добре сметката, защото вицовете за губещата страна са отново на мода.