В очакване на революции
Кой е следващият?
Моделирането на конфликти трябва да прогнозира предстоящите кризи
/ брой: 53
Изследванията в областта на моделирането на конфликти, и по-точно методите и инструментите за откриването им, са в ход от много години. Стабилният научен подход за изграждане на статистически модел за количествена оценка на рисковете взема предвид икономически показатели (БВП, внос, износ и пр.), демографски и обществени показатели (брой на населението, гъстота на населеност, образование, социално раздробяване и т.н.), политически показатели (режим и продължение на управление, вътрешни организации, установяване и продължителност на мира и др.) и показатели, свързани с околната среда (площ, пространствена логика на местоустановяването, планински терени, горски масиви и т.н.). Казват, че красотата на метода се дължи на неговата простота. Математическото моделиране помага да се систематизира и опрости действителността така, че тази реалност да стане по-лесно управляема и най-вече - податлива. В повечето случаи, изхождайки от научната постановка, разработените формулировки включат недотам абстрактни, но напълно задължителни понятия като "вероятността за конфликт", които имат за цел да разнищят несигурността и непостоянството на обстоятелства и ситуации.
На фона на вълната от бунтове и революции в Северна Африка, напоследък инвеститори и автократи прекарват все повече време, вперили поглед в моментите преди събитията, за да потърсят отговори в процесите и наслагванията, предхождащи сътресенията. Известно е, че бизнесът се нуждае от оценка на потенциалните рискове за рентабилността на инвестициите, които се базират на икономическата, социалната и политическата стабилност на дадена страна. Като значителен риск за страната се възприема възможността за бурен политически конфликт, при който избухването на насилие между опозиционните групи и правителството може да се отрази на бизнес климата. Последиците от насилието могат да доведат до загуба на материални активи, изместване на работната ръка и пазарите, прекъсвания на веригите за доставки, загуба на автономност поради политическите катаклизми и несигурна среда за бизнес, дълго след като конфликтът е прекратен. Тези доводи или подобни вероятности в различни модификации са в сила при моделирането на различните конфликти. В рамките на политическата оценка на риска, моделирането на конфликти изследва модели на политическо насилие. Тези модели съчетават икономически, социални и политически фактори, като ги обединяват във формални модели, за да обяснят, прогнозират и ограничат тази област на политическия риск.
Оказва се, че идеологията, към която спадат вярванията и ценностите на правителствата и опозиционните групи в конфликт, е била пренебрегвана при разработването на моделите. Въпреки това идеологията може да бъде съществен фактор за решаването на конфликта - ако политическите спорове започнат като разногласия между идеологически убеждения и ценности на опозиция срещу управляващи и тези спорове се превърнат в сериозен конфликт, тогава разрешаването му в идеологически план може да смекчи риска от физическо насилие и да се избегне последващо прекъсване на икономическите, социалните и политическите системи.
За да се определи доколко това е възможно, се налага да се докаже дали идеологията влияе в значителна степен на бурните политически конфликти. Анализът трябва да покаже, че може да се разработват приложими модели. Без претенции за неуязвими академични аргументи и педантичен теоретизъм, наскоро журналистът от "Уолстрийт джърнал" Алън Матич представи своя списък1 на страните, в които е вероятно да избухнат революции. В своя "диагностичен инструмент" той се опира на три основни критерия - социална несправедливост (ниво и разпространение на корупцията, възможността за реализация и разликата в доходите между богати и бедни), склонност към бунтове (средната възраст на населението, нивото на безработица и БВП на глава от населението) и т.нар., дразнител, който поражда конфликти (перото за храна в бюджета на домакинствата, известно още като критерий за гладния бунт).
В челната десетка на Матич се нареждат Кения, Камерун, Пакистан, Нигерия, Индонезия, Филипините, Гватемала, Мароко, Йордания и Азербайджан. Най-застрашената европейска страна, според списъка, е Румъния (37-а). България е 54-а, а Русия - 40-а. Според заключенията на Матич бедните страни, в които живеят много млади хора, са по-застрашени от избухването на социалния гняв, отколкото застаряваща, буржоазна Европа (най-спокойно Матич смята, че ще бъде в Швеция, Австрия, Канада, Дания и Германия). От друга страна след признаването краха на мултикултурализма в "Стара Европа" и икономическия колапс в страни като Гърция и Португалия, е трудно да се прогнозират с точност зоните на риска.
Анализът на Матич се възприема като по-правдоподобен от този на наблюдателя Кристия Фрийленд? от агенция Ройтерс, защото включва не само противници и конкуренти на САЩ, но и техни съюзници. Фрийленд също взема предвид няколко фактора при съставянето на класацията си - ниво на корупция, уязвимост към покачване на цените на храните, ниво на политическа свобода и степента на навлизане на интернет. В този списък първите десет места заемат Судан, Нигерия, Азербайджан, Мароко, Узбекистан, Венецуела, Русия и Либия. България е на 30-о място, следвана от Румъния.
Когато говорим за изследванията в областта на конфликтите - количественият информационен анализ може да е от помощ при вземането на политически решения за своевременни оценки на риска дори в условия на тежки кризи. Подобни помощни инструменти стават все по-необходими в рамките на системите за ранно предупреждение. Практиката обаче показва, че резулатите от изследванията се изплъзват от теоретичната рамка и понякога разкриват една още по-сложна ситуация. Неуспехът на някои научно обусловени прогнози, както пролича от цветния революционен вирус напоследък, кара някои учени да бъдат скептични. Предлагаме ви гледната точка по този въпрос на консултанта Джим Джайлс3 от списание "Ню сайънтист".
Защо не успяха...
Моделирането прави действителността по-лесно управляема и най-вече - податлива
Възможно ли е да се предскажат размирици? Разместването на пластовете в арабския свят създава идеалната възможност да се изпитат най-добрите модели на човешките конфликти. За съжаление само хората, които имат достъп до класифицирани разузнавателни документи, ще се докоснат до резултатите.
Но това е проблем, който от години вълнува занимаващите се с моделиране на конфликти. Много организации, финансирани от военните, по-специално Американската агенция за модерни отбранителни изследвания (DARPA), отделят средства за опитите да се прогнозират революции, терористична дейност и други конфликти, но резултатите се появяват в публичното пространство само откъслечно, ако изобще излязат на светло. Да вземем например работната група за политическа нестабилност (Political Instability Task Force), финансирана от ЦРУ, чието седалище е в университета "Джордж Мейсън" във Феърфакс, щата Вирджиния. От създаването си през 1994 г., този "отряд" е използвал исторически данни от конфликти, политически структури и областта на икономиката, за да оцени стабилността на държавите по света. Подробностите за модела са публично достъпни, но прогнозите, които работната група предоставя на ЦРУ, не са.
Монти Маршал, член на работната група, казва, че моделите може да са от полза при симулиране на исторически събития, но се провалят, когато става въпрос за прогнозиране на бъдещи размирици. "Не знам дали някои от тези усилия са имали успех, а дори и да са били - не бихме могли да знаем, защото тази информация е класифицирана", обяснява той.
В статия по темата списание "Wired" цитира Марк Абдолахян от Sentia group (която предоставя качествени и количествени анализи за американското правителство), изградила десетки предсказуеми модели за правителствени агенции.
"Всички наши модели са лоши, като някои са по-малко лоши от другите", смята Абдолахян. Лошото представяне не е голяма изненада. Политическата нестабилност се влияе от всичко - от времето до местните икономически условия и нивото на детската смъртност. Тези фактори си взаимодействат по сложни начини, а и качеството на данните може да бъде ниско. Взети заедно, те създават огромно предизвикателство пред изготвянето на прогнози.
Дори един модел да успее да улови цялата тази сложност, ще му е невъзможно да определи ясно времето на събитията. Да вземем случая с Руанда. В началото на 90-те години моделите на страната може и да отразяваха напрежението между двете основни етнически групи в страната - хуту и тутси. Моделът може и да е отбелязвал Руанда като страна в риск. Но нито един модел не би могъл да предвиди, че през 1994 г. президентът Ювенал Хабяримана ще загине при самолетна катастрофа, при което в Руанда ще пламне гражданска война и геноцид.
В това се състои проблемът. Може би по-добри модели, способни да симулират сложни мрежи, които управляват социалната стабилност, просто изчакват да им се отвори възможност. Те могат да покажат кои общества са нестабилни в даден момент и дори да загатнат причините затова. Но някои "дразнители", които пораждат конфликти, почти със сигурност ще продължават да убягват на специалистите, занимаващи се с моделиране.
____________________________
1 http://blogs.wsj.com/source/2011/02/25/introducing-the-revolting-index/
2 http://blogs.reuters.com/chrystia-freeland/2011/02/25/the-uprising-index-
explained/
3 Заглавието на автора е "Защо моделите не можаха да предскажат северноафриканските революции"