Композитор със свой глас в музикалния свят

В едно интервю композиторът акад. Георги Минчев заяви: "И на 80 години имам желание с музика да усъвършенствам себе си." За юбилея той си направи подарък - излезе книга от него и за него, но изданието е подарък и за академичното тяло, за музикалната общност, за любителите на музиката. Книгата, оформена прекрасно художествено и полиграфически, се нарича "Думи вместо ноти" (изд. "Захарий Стоянов"). Обсъждайки това заглавие, изтъкнатият музикант няма притеснението, че през годините не е могъл да се справя със словоизказа, но думите (казани и премълчани) не са пречили на нотите. "Думи вместо ноти" е сборник от публикации, рeцeнзии, интервюта, биографични бележки, отзиви, мнения и писания от този род за композитора и от него за другите. 

Георги Минчев най-много е работил в Българското национално радио - близо 50 години. Изпълнявал е мисия за формиране на музикален вкус и критерий у подрастващите. "За всестранно обогатяване съм - и Бах, и Хайдн, и Стравински, и Шостакович, фолклор, съвременни композитори, естрада... за чалгата и простотията се въздържам силно!" Според него българската съвременна художествена музика не остъпва на онова, което се създава в най-напредналите страни по света и чиито традиции са много силни. За съжаление, печелейки множество международни признания, тя остава все още недостатъчно популярна у нас. Родион Шчедрин пише за Георги Минчев: "Той притежава свой глас в нашия гъсто населен музикален свят. Винаги търсещ, винаги нов, но заедно с това владеещ драматургията на възприятието на съвременната музика. 

Сам композиторът казва, че пише бавно, мъчително, "хаби" много хартия - Концерта за пиано е започвал седем пъти. Но от неговото мъчително вдъхновение се раждат такива творби като Концерта за пиано (приет в САЩ и препоръчван от ЮНЕСКО в Париж, свирен в Сидни), ораторията "Старобългарски хроники", "Три поеми за мецосопран и симфоничен оркестър", "Концертна музика за оркестър" (поръчан от Радио Прага), "Симфоничен пролог", "Три поеми за сопран и струнен оркестър" (върху графиките на Румен Скорчев и по текст на Павел Славянски), "Фрески" (по поръчка на Пендерецки), "Сонограми" и още много други, за да стигнем до балета "Фаренхайт" по романа на Рей Бредбъри "451 градуса по Фаренхайт". Музикалните критики у нас и в чужбина, публикациите в пресата, събрани в книгата, очертават профила на композитора като неповторим творец със своя интонационна система. Неслучайно той е лауреат на наградата "Лоренцо Великолепният" на академия "Медичи" във Флоренция.

Малцина знаят, че произведения на Минчев имат издадени партитури, грамофонни плочи и  компактдискове не само в България, но и в  Швейцария, САЩ, СССР и Русия, Франция, Холандия и др. Интервютата, и особено анкетата на Екатерина Дочева в списание "Музика", проникват и в "светая светих" на композитора и така се прави истинска психография на големия творец. Словата на колегите му допълват образа му - акад. Васил Казанджиев, проф. Пламен Джуров, проф. Константин Ганев... А когато композиторът изоставя нотите и се хваща на хорото на думите, също се оказва майстор - в словата си за Родион Шчедрин, за Александър Райчев, за Марин Големинов, за Васил Стефанов, за Симеон Правчанов, за Румен Скорчев, за Димитър Манолов и др. Венецът на книгата е разделът "СЕДЕМНАЙСЕТ наМИГвания ОТ МОЯТА ПРОЛЕТ" със спомени и "чуто и видяно", което авторът Георги Минчев благодарение на чувството си за хумор е превърнал в анекдотични разказчета.

Премиерата на книгата "Думи вместо ноти" ще се състои на 7 ноември от 18 ч. в Големия салон на БАН.