Коледни глупости
/ брой: 296
Вървим с внука през пазара. Ще купуваме елхичка за Коледа. Крачим двамата, а аз търся начин да му дам, ей така, уж случайно някои педагогически наставления:
- Трябва много да учиш и четеш, моето момче! Да бъдеш съвестен и всеотдаен към знанието! Учи, учи, пък после, като завършиш училище, да продължиш нагоре с науката, та да станеш един инженер за чудо и приказ! Те, инженерите, са бъдещето! Те ще развиват новите технологии, те ще ни изпратят и в Космоса един ден. А ти ще си сред тях. Гордостта на рода, а защо не и на държавата!
Внукът кима унило и дава вид, че слуша. Хитър е, знае, не само елхичка за празника ще купим, а и петолевка ще му отпусна от пенсията, макар да не даде Бойко, айде да не е тринадесета, но поне двайстачка отгоре да беше пуснал! Както и да е! Моите наставления продължават, докато спираме пред цяла камара наредени на тротоара елхи. Почваме двамата да избираме, а аз, за да изглеждам все така авторитетен, питам продавача:
- Вие от Горското ли сте, или лесовъдство сте завършили? Много ви е хубава стоката.
Оня гледа мрачно. И все толкова мрачно отвръща:
- Инженер съм по професия, но изпаднах от каруцата на демокрацията. Безработен съм трета година и сега един тарикат от Самоков ми дава по двайсет лева на ден да му продавам елхите! Кисна тука в студа като една ледена висулка и сега съм зад тази сергия.
Млъква все така мрачен.
Купувам набързо една елха и отминаваме. Детето ме гледа доста язвително. Виждам в очите му как зреят куп въпроси. Накрая казва:
- Леле, дядо, колко коледни глупости изговори, преди да купим елхичката!
Нямат милост децата, като имат да кажат нещо, казват си го направо!