Когато загубиш врага си...
/ брой: 237
На 20 ноември в Лисабон държавните ръководители на страните-членки на НАТО ще трябва да одобрят новата стратегическа концепция на алианса за следващото десетилетие. В навечерието на форума световноизвестната аналитическа агенция "Стратфор" публикува обширен анализ на експерта Марко Папич, който е озаглавена доста недвусмислено: "НАТО няма стратегическа концепция". Папич прави този извод въз основа на съществуващите, според него, разнопосочни интереси на цели групи държави в рамките на алианса, които често са взаимоизключващи се. Той посочва съществуването на три такива групи - "атлантисти", оглавявани от САЩ, които желаят блокът да се ориентира към извъневропейския театър и към нетрадиционни опасности; центърът на Европа начело с Франция и Германия, които желаят да ограничат военните разходи и не участват в бойни действия извън континента, и трета група, наречена от Папич "от море до море" (od morza do morza - от полски -б.а), която включва източноевропейските членки на алианса. Според Папич тази група желае НАТО да се разширява още в източна посока, за да тушира "руската заплаха", която те смятали за напълно реална.
Всички тези противоречия според експерта на "Стратфор" позволявали да се говори, че алиансът няма и не може да има истинска стратегическа концепция и по израза на Папич в Лисабон този стратегически разнобой ще бъде само фиксиран на хартия.
Всъщност "най-могъщият военен блок в световната история" сам се вкара в нещо като екзистенциална криза. Така се получава, когато загубиш врага си и отчаяно търсиш нови, за да обосновеш смисъла на съществуването си. Действително много по-лесно е да правиш планове и да вземаш решения, когато срещу себе си имаш 60 000 танка на Варшавския договор. Животът става съвсем друг, когато те бъдат превърнати в скрап. Алиансът изпусна звездния си миг за трансформация в собствена европейска система за сигурност. Това трябваше да стане, когато се саморазпусна Варшавският договор. Сега вече е късно.
В света няма нито един противник, който да оправдава съществуването на НАТО в сегашния му вид. Тероризмът е болест, но не НАТО е лекарството срещу нея. Кибертероризмът, който също е записан сред новите опасности за алинса, надали ще бъде победен, ако утре още две-три страни станат членки на алианса или всички си купят американския изтребител от 5-о поколение. А доскорошното "плашило" Русия може и да стряска някои хора с комплекси в Източна Европа, но основните икономики в ЕС искат да търгуват с нея, а не да дрънкат оръжия по границите й. Всъщност голямата ирония е, че СССР нанесе най-тежкия и смъртоносен удар на алианса като се разпадна.
Казано направо - военен съюз без истинска заплаха, която да го мотивира и мобилизира, е обречен да изчезне. Както казва Папич: "НАТО съществува до момента, не защото има единна цел, а защото няма такъв остър проблем, заради който да се разпадне".