Какво ни чака?
/ брой: 154
Нашите предци - траките, са предсказвали бъдещето с помощта на жертвени птици. Гъски, патки, петли и други такива. Заколи жрецът примерно петел, оскубе го, после го разпори и се взре в карантията му.
- Ц, ц, ц! - цъка с език жрецът и клати глава. - Брех, мама му стара!
- Кво има, велики жреце? - неспокойно пита вождът.
- Лоша работа, о, велики вожде! - отвръща жрецът. - Воденичката на петела е празна! Глад чака племето ни!
- Ти виж, виж, нещо друго няма ли! - строго бърчи чело вождът.
Жрецът пак се вторачва в разпорения петел.
- Има, велики вожде! Цялото му сърце е обляно в кръв!
- Е? Кво като е обляно? Кво показва това?
- Това показва, о, велики вожде, че голяма война се е задала! Битката ще бъде жестока, но победата ще е наша!
И наистина - думите на жреца се сбъдват дума по дума! Траките отварят война на месемврийците (913 г. пр.н.е.) и удържат блестяща победа, но нали по време на война се тъпчат ниви, разпиляват се кошери и се коли добитък, след победата настъпва нечуван глад из древните земи на траките.
Реших и аз да използвам стародавните методи. Я, викам си, да видя какво бъдеще чака племето ни.
И понеже нямах под ръка нито петел, нито някаква друга подобна птица, взех един бройлер. Размразих бройлера, обелих му опаковката и го порнах с кухненския нож. Отворих го изцяло и започнах да търся вътрешностите му. Тук вътрешности, там вътрешности - няма! Няма ни сърце, ни дробче, ни воденичка. Липсват напълно!
В един момент се сетих, че преди време всички тези бройлерски дреболии ги събираха в едно найлоново пликче и напъхваха пликчето в задния отвор на бройлера. Започнах да търся найлоновото пликче. Търсих, търсих, целия бройлер като ръкавица го обърнах наопаки - пликче няма. Някой го е откраднал!
И тогава предсказанието бавно и величествено изплува в главата ми: Нищо добро не ни чака, щом взеха да крадат и дреболиите на бройлера!
Зевс да ни е на помощ!