Изборна активност и предизборна дрямка
Следим интригантските движения на партии и групички, но сме безразлични към смисъла на пребиваването във властта
/ брой: 21
Юлия Пискулийска
Започна 2014-а. Ще бъде май, ще има избори... И започва едно движение... Раздвижи се и АБВ, за да не си помислим, че ще си остане до тези три букви. Движенията се движат, човеците се движат... Всичко се прелива, премества, размества... Вярно, всичко тече, всичко се променя, но едно си остава същото у нас - има ли избори, неспокойни стъпки и земетръси обхващат редиците. На движения и партии, на съюзи и организации - на всичко, което с точността на трамплин изстрелва субекта в точно определената точка.
Да беше жив Диоген, щеше да си вземе фенерчето и да тръгне да търси онези човеци, които... Да, които мислят първо за някаква идея и събират от триста кладенци вода, за да я осъществят, да я подпират със знания и усилия. Позицията за тях не е удобното място, където ще се усмихват нарцистично. Запретват ръкави и подчиняват времето и труда си изцяло на изискванията, които ултимативно поставя пред тях тази позиция. Понякога точно тези хора отказват да седнат в един кабинет или зала, защото имат достойната привилегия за поглед към себе си, за самооценка. И им се струва, че още биха могли да изискват от себе си. И им се струва, че онзи там, другият, е по-подходящ за определена отговорност. Обаче на такива хора днес им викат глупаци, в най-добрия случай - будали.
И на това, освен куп други неща, разчита "другият". Той не се вглежда особено в себе си. Вглежда се около себе си - да попадне в една окръжност, където се движат "важни" особи. Да играе своята игра. Да се движи към своята цел. Средствата са всякакви - от интригата до марката. Паяжинката на слуховете оплита някого, завързва го, а после следва и подложеният крак. За по-сигурно. Да не би някой да скъса пипалцата на интригата.
Предизборното суетене е имитация на активност - вече доста често. И точно тази имитация така ярко подчертава предизборната дрямка. Някъде там, в дрямката, пред заключена врата, стои някаква идея или цел, която не засяга една личност, а мнозинството. Всички. Активността преди избори си има аргументи - ново поле за действие, разочарование от някакво "старо"... Но аргументите са за онези, които гледат отстрани. Атакуващият висока позиция иска обществото да го разбере, защото му трябва доверието на това общество. Поне на част от него. И застава в защитния си костюм, костюма на удобното оправдание. Трябва му. Защото народът вижда как този човек се мести от позиция на позиция, лежи върху гребена на някаква вълна - а не вижда полезните действия. Как да ги види? Няма ги.
Но... откъдето и да тръгнем, все ще стигнем до приказката за баницата. Ние сме, които я даваме. И много странно - активни сме в пролуката между изборите. А дойдат ли, започва нашата дрямка. Ето така, полузаспали, даваме гласа си. Или не го даваме.
А после започваме да викаме "оставка". Поддържаме маратона от активност и дрямка - в тяхната безполезна последователност.