"Искам София да стане град-градина!"

Тази пролет се навършиха 132 години, откакто София е обявена за столица на България. Многовековният град е избран от Учредителното събрание на новоосвободената ни държава по предложение на Марин Дринов - заради отдалечеността му от турската граница и средищното разположение (според тогавашните разбирания). В историята на Софийската община са записани 58 видни личности, които са заемали отговорния пост кмет. Сега ни предстои да решим кой ще бъде най-новият.
ДУМА разказа за двама от най-успешните кметове на София - ген. Владимир Вазов и Иван Иванов. Сега представяме на нашите читатели още неколцина, направили много за града.

                                 
Георги Стоилов е 47-ят (1967-1971) кмет на София, но по заслуги заема предно място в топлистата на кметиадата. За първи път София има за кмет архитект - специалист по градоустройство.  В това време Георги Стоилов е 38-годишен - в разцвета на силите си. Зад гърба му са студентските години в Московския архитектурен институт, специализацията по градоустройство в Париж. С проектираните си дотогава сгради: Българското национално радио, Паметникът на Бузлуджа, многобройните хотели като "Рила", "Орбита","Интернационал","Енемона","Рубин", на Младежкия център в Приморско, той се е доказал като талантлив архитект, утвърдил се е и като активна обществена личност.
Предстои му да работи за облика на столицата.
- Искам София да стане град-градина! - често казва той.

НДК

Това е основната идея на арх. Георги Стоилов като кмет. И той успява да осъществи мечтата си, прави много за оформянето на града поновому. В "неговото" време софиянци пресичат вече спокойно големите кръстовища на града, като минават по пешеходните подлези в центъра и на "Орлов мост".  Тогава се въвежда перфорирането на билетите в градския транспорт - пътува се без кондуктори, има само контрольори. 
Софиянци запомнят кметуването на Георги Стоилов със строежа на многофукционалната сграда на Комбината за битови услуги на бул. "Дондуков", на спортно-туристическия комплекс "Алеко" на Витоша, заедно с хотела "Щастливеца". По същото време двата големи творчески съюза - на художниците и на архитектите, получават своите домове:  сградата на "Шипка" 6 за художниците и  къщата на ул. "Кракра" за архитектите. За посрещането на Световния младежки фестивал са построени: зала "Универсиада", мотел "Бояна" и жк "Дружба", където са настанени гостите от цял свят.
Какви са приоритетите в динамичното развитие на столицата по времето на арх. Стоилов?

Последните години хунски се унищожава зеленината на София, казва Петър Междуречки


Жителите на София стават все повече, кризата за нови жилища се усеща болезнено. Полета са местата, където днес са жилищните комплекси "Младост" и "Люлин". Започва изграждането на нова цялостна жизнена среда - с жилищни блокове, училища, детски градини, болнични заведения, магазини. Прави се първата копка на жилищния комплекс "Младост", направени са и проектите за "Модерно предградие" и "Люлин" - тяхното строителство започва малко по-късно. Избрана е френска технология за бързо и евтино изграждане, защото се строят годишно по 12-13 хиляди апартамента. Впоследствие нуждата налага да се стигне и до 16 хиляди жилища на година. Мечтата на арх. Стоилов е да се оформят новите квартали на София, които да не са само "спални", а да бъдат самостоятелни, сателитни градчета със своя жизнена среда. Да имат спортни комплекси, библиотеки, кина, театри. Затова през 1970 г. е направен генералният районен план за Голяма София със сателитни градчета, като се включват Перник, Костинброд, Елин Пелин, Божурище. Още тогава се  планира София и околностите й да поберат 2 милиона жители.
Голямото строителство се извършва от гигантски организации - Софстрой, Инжстрой, Ремонтстрой, Паркстрой... Особено внимание се отделя на "белите дробове" на столицата - зелените площи. Оформят се големи и красиви паркове. Арх. Стоилов е категоричен, че сегашното застрояване на готовите зелени пространства е престъпление!
Другият приоритет в работата на кмета Стоилов са вътрешноградските магистрали. Работи се по входно-изходните магистрали на града: Ботевградско и Цариградско шосе, бул. "Баба Парашкева"  ("Европа"). Тогава строежите се осъществяват с общински пари и кадри. Направени са и проекти за реконструкция и модернизация на главните вътрешни артерии: булевардите "Дондуков", "Стамболийски", "Мария Луиза". Техният строеж се осъществява от следващите кметове.
Арх. Стоилов се гордее, че по негово време е придаден модерен облик на булевард "Витоша" - той става удобна, красива зона за търговия и разходка.
Остават неосъществени някои негови проекти: пространствата над реките Перловска и Сливнишка да се превърнат в скоростни магистрали и да поемат 30% от движението в столицата, най-натоварените кръстовища да са на две нива...
През 1970 г. се оформя идеята за строеж на Софийското метро, което е замислено още през 60-те години. Прави се план с три основни диаметъра, единият от който е  "изток - запад", като замисълът подземната железница да мине под "Цариградско шосе" после се изменя.
Дейността си Столичният съвет отчита редовно: 4 пъти през годината и цялостно всяка година.


За Иван Панев няма работно време, няма ден, нито нощ              

На 12 ноември 1971 г. на кметския стол на столицата сяда пак 38-годишен мъж. Това е пловдивчанинът Иван Панев, кметувал и в родния си град Пловдив. Зареден със знания, опит и енергия, Панев продължава съзидателната, градивната политика на своя предшественик арх. Стоилов.  По време на неговото кметуване са построени новата сграда на Централна гара, мостът-естакада на Цариградско шосе, хлебозаводът "Дружба", заводът за безалкохолни напитки, автобазата "Малашевци".  Направена е първата копка на жилищния комплекс "Люлин". Тогава е одобрен и техническият проект за строителството на метрото и през 1972 г. е взето решение за строежа му.
Служителите в Софийската община запомнят Иван Панев с пословичната му работливост. За него няма работно време, няма ден, няма нощ! Той става в ранни зори и се озовава в хлебозавода - да провери дали са тръгнали първите партиди хляб. Често нощем, когато е завалял сняг, обикаля улиците и проверява дали са чисти, дали са готови за сутрешния поток от коли и пешеходци. Не забравя да наглежда зареждането на магазините - следи за снабдяването на софиянци с храни и напитки. И не се предоверява, не прощава на нехайниците. Избухва гневно - като гейзер, но бързо му минава ядът и разсмива служители и слушатели с богатия си заряд от вицове.
   Известно е, че кметът Иван Панев включва в строителството на София и циганите. Те му се жалват, че по събрания са "другари" - като всички, но на обектите си остават пак цигани! А той учи подчинените си: "Не бива с лошо към тях!"
 
            
Петър Междуречки с тиха дипломация постига ефективни, а не ефектни резултати

  Кметуването му продължава 8 години - до средата на 1986-а. Мъж на 44, с внушителна осанка и солиден опит в работата си като дипломат, Петър Междуречки поема кметския "жезъл". Тогава Тодор Живков му казва:
- Време е да поработиш! И помни, че за успехите на града отговаря партията, а за неуспехите ти ще отговаряш!
Самият Междуречки смята, че не се е откъсвал от дипломацията, защото според него кметуването е също дипломация, но тиха. Приема поста като истински българин, с наследената от родителите си - бежанци от Кукуш, обич и преданост към родината. И с гордостта, че България е европейска от 1300 години, когато Аспарух ни е въвел в Европа. Затова си мечтае за негов паметник в града.
С какво софиянци запомнят кметуването на Петър Междуречки?
В чест на деня, когато през  1878 г. София е избрана за столица, 3 април е обявен за столичен празник. Така е до 1992-а, когато празникът на града е преместен на 17 септември - тогава православните християни честват Света София и  дъщерите й Вяра, Надежда и Любов.
Първото, което новият кмет прави, е да се срещне със своите предшественици, защото знае, че "един град не се гради от един кмет". В разговори Георги Стоилов, Иван Панев и Петър Междуречки си споделят проблемите, идеите, опита. Приемствеността е изключително важна, предаването на "щафетата" трябва да стане толерантно, за да продължи в перспектива градивността. Методично, загрижено Междуречки си съставя списък от сложните и големи въпроси, които чакат неотложно решение.
Продължава темпото на жилищно строителство, наложено от Стоилов и Панев. Годишно се завършват  по 15 хиляди панелни жилища. Петър Междуречки и сега повтаря, че не е било по негова воля този вид строителство, но нуждата го е налагала. Съградени са по неговото време над 100 хиляди жилища, над 20 училища, 24 обединени детски заведения, редица търговски обекти, обслужващи новите райони.
Реконструирани са старите булеварди "Ал.Стамболийски", "Драган Цанков", "Ботевградско шосе", Околовръстният път. Строят се и нови улици, и два нови булеварда - "България" и "Владимир Вазов". Построен е метротунелът от "Патриарх Евтимий" до хотел "Хемус", трамвайните връзки до жилищните комплекси "Люлин" и "Дружба". Заработва и първата въжена кабинкова линия от Симеоново до Алеко.
Екологичните проблеми са сериозната грижа на многовековна София. Инженерната инфраструктура на града е остаряла и примитивна -  25% от канализацията е с етернитови тръби за питейна вода, които са канцерогенни. Налага се преминаването на колекторна система с тунел - проходими колектори, в които да се вкара цялата инфраструктура. Първото, което се прави по времето на Междуречки, е построяването на пречиствателни станции - за чиста вода в Бистрица и за отпадни води в Кубратово.
Междуречки знае, че няма лесно кметуване. Налага се да води трудни разговори, да воюва, още повече тогава, когато се отнася за "зелената политика" на София. Когато показва отвисоко София на колегата си - кмет на Атина, той чува: "Петрос, нямате река, но със зеленината сте много богати!" За да се оформят "клинове" от Витоша към центъра на София, за да се влее чист и свеж въздух чрез зеленината на парковете, Междуречки се бори настървено. Заради Южния парк, който е открит при неговото кметуване, той влиза в остър спор с Министерството на отбраната за освобождаване на терена от тилови поделения. Стига и до кавга с ген. Славчо Трънски, с когото го свързва стара дружба, но устоява. Смелост, гражданска доблест се иска, за да се играе кметското хоро!
Сега, в пенсионната си възраст, Междуречки боледува, когато вижда да се руши съграденото, да се намаляват зелените площи, извоювани с много усилия и труд! Тревожи го и "хунското" унищожаване на зелените междублокови пространства, и закриването на Витоша, която не се вижда от многобройните високи строежи около нея. Строи се хаотично. Няма  закон за София, липсва общ градоустройствен план.
През всичкото време, докато Петър Междуречки е кмет на София, той се ръководи от проверени в живота и работата си правила: да има открит диалог със столичани, да се вземат "ефективни, а не ефектни решения"! Обича да казва, че "София се нуждае от истински столичани", които да се отърват от родните си, от местните привички и навици и да милеят и работят за столицата. Той не обича показността, ратува за удобното, съвременното, полезното, перспективното.
По негово време се обръща и сериозно внимание на събирането на боклука, който тогава се депонира. И днес се срещат още големите кофи за боклук, които в онези години поръчват - наричат ги "луноходи". Оттогава се чувства нуждата от построяване на завод за третиране на твърдите битови отпадъци и разделното събиране на боклука е на дневен ред.
Като дипломат, работил във Федерална република Германия, кметът знае колко важна е и духовната сфера, колко висока е цената на "сивото вещество". Затова насочва вниманието и грижите си към хората от науката, от БАН. При неговото кметуване трима прочути професори от голям немски концерн се срещат с акад. Ангел Балевски и остават в почуда, че България разполага с такъв голям научен потенциал!
Едни от най-мащабните дела на Петър Междуречки са построяването на Националния дворец на културата, откриването на великолепни книжарници по целия град.
Негов заместник по културата известно време е поетесата Лиляна Стефанова. Тя вижда в лицето на кмета съюзник, личност високо образована, с европейско мислене. Това й дава възможност да осъществи някои нови идеи не само в културния облик на града, но и в културния живот на столицата. Поезията, театърът, музиката завладяват площадите. "Сцената на открито" пред Народния театър се превръща в най-голямото културно средище за стотици столичани по време на Майските литературни празници, Дните на поезията и музиката, Дните на българската книга и др. За първи път в 200 зали на София се откриват "Неделни детски утра". Цялата творческа интелигенция: прочути писатели, художници, скулптори, актьори, музиканти, певци, всяка неделя се срещат с децата и от най-отдалечените райони на София.
Кметът на всяко населено място отговаря за жителите му - от раждането им до изпращането им от белия свят. Той трябва да мисли за водоснабдяване, транспорт, топлофикация. Той е "бащата"!
Кметуването е трудно, защото грешиш ли, всички жители ще те проклинат. Междуречки гради Ритуалната зала в гробищния парк "Орландовци" и първи се качва на платформата, която сваля ковчезите - да я изпробва как работи. 
Пример за него е достойното държание на държавника Петко Каравелов, който излиза със синини от Черната джамия, но на чуждите журналисти казва: "В българските затвори не бият!"
И днес Междуречки мисли за София. Съжалява, че са останали неосъществени проекти - не е била възприета идеята за изграждане на връзката Солун - Дунав - Западна Европа. От Перник аутобанът със заобикаляне на Люлин и прокарване на тунел под Стара планина щял да се включва в основния път Белград - София, без да го разсича. Още немците са разработили проект с геоложки карти от 1939-1941 г., но до реализиране на идеята не се стигнало.


      При инж. Стефан Нинов са създадени общинските фирми

Инж. Стефан Нинов е 50-и в кметиадата. Мандатът му започва от 20 юни 1986 г., че до 27 юли 1990-а. Тогава идеята за изграждане на софийското метро е разширена чрез програмата за опазване на природната среда, приета от Столичния народен съвет. Определят се лимити за ползване на вода от промишлените предприятия на София. Осъществява се цялостното преустройство на "Ботевградско шосе", строи се транспортният възел "Подуяне - Пирдоп". Учредяват се общински фирми, на които се възлагат дейности от строителството, транспорта, услугите. С две думи - столицата расте и кметът прави много, за да се решават проблемите на големия град.