Затягане на коланите
Инфлация или дефлация - какво следва?
Песимистични настроения сред румънците
/ брой: 163
Ще избегне ли Румъния участта на Гърция или вече е късно? Докъде ще доведат извънредните и сурови мерки на румънското правителство за изход от кризата? Такива са само част от въпросите, които стоят пред страната сега и в близко бъдеще.
В края на първото тримесечие на 2009 г. икономиката на страната изпадна в рецесия. Това дойде след непоносимите публични разходи и спад на инвестициите. Управляващи, бизнесмени и обикновени румънци се надяваха, че макар рецесията да се отрази на страната, растежът постепенно ще се възстанови. Но когато правителството усети опасността да не може да покрие разходите за пенсии и заплати, видя спасителния пояс в Международния валутен фонд (МВФ). Румъния подписа договор с фонда за финансиране заедно с ЕС и други международни финансови институти за около 20 млрд. евро.
Влезлите в бюджета малко пари позволиха на правителството да задоволи глада за консумация. Разходите постепенно нараснаха, а бюджетният дефицит премина границата, поставена от МВФ. Под натиска на чуждестранния печат, че е позволил румънските власти да го "водят за носа", международният финансов институт натисна "спирачката" и постави условия за следващите траншове - конкретни мерки. Те се изразиха в понижаване на бюджетните заплати с 25%, съкращаване на пенсиите с 15% (които бяха обявени за неконституционни) и увеличаване на ДДС от 19 на 24%. Икономистите не изключват и увеличение на плоския данък над 16%, ако не сега, то през следващата година. А сега? Заплати - по-малки, такси - по-големи, безработица - повече.
Финансисти и икономисти очакват в резултат отрицателни последици. "Инфлацията и БВП ще бъдат първите жертви на наводненията поради нарастване на цените", смята финансовият експерт Богдан Балтазар. Като отчита спад на селскостопанската продукция, той вижда и "риск от много голяма инфлация през следващия период". Националната банка спря кампанията по поевтиняване на кредитите в леи, смятайки, че "борбата с инфлацията е най-важната в този момент, след като повишаването на ДДС на 24% би предизвикало обща вълна на поскъпване".
Редица икономисти правят други прогнози. С нарастване на бедността намалява потреблението. Продажбите ще спаднат и накрая може да се очаква сваляне на цените. Оттук само една крачка до дефлационния капан. По-големите такси и данъци ще накарат инвеститорите, особено външните, да потърсят по-приемливи страни за своите капитали.
В. "Адевърул" цитира оценките на нобеловия лауреат за икономика от 2008 г. Пол Кругман, който обобщава последиците от депресията в глобален мащаб: "Правителствата се занимават непрекъснато с инфлацията, когато истинският проблем е фактически дефлацията" и добавя: "Те проповядват стягане на колана, когато проблемът е недостатъчна консумация". С други думи, суровите мерки на правителството водят до нарастване на безработицата и недоверие на инвеститорите в икономиката. Като завършек икономиките влизат в дефлационния капан.
Тревожните сигнали през последния период занимават банкери, бизнесмени и анализатори в Румъния. Оценката на взетите решения е почти единодушна. За мениджъра Кодруц Паску "добре известен е фактът, че в период на криза не се прибягва към увеличаване на таксите, напротив", за банкера Дан Паскариу от "Юнион кредит банк" "най-малко година и половина са загубени, създаде се хаос и липса на предвидливост". Крупният бизнесмен и един от милионерите Дину Патричиу смята: "Суровите мерки, взети от правителството, ще доведат до бавно самоубийство чрез рязане на вените."
Но когато става въпрос за търсене на изход от положението, той, както и другите едри капиталисти, предлага средства и мерки в угода на груповите интереси. Препоръчва "намаляване на правителството до 8 министри и приватизиране на държавните активи, които биха покрили краткосрочните ресурси за изплащане на пенсии и заплати, както и за инвестиции. За ограничаване на ролята на държавата в икономиката и съкращаване на обществените разходи се обявяват и други представители на бизнеса и банките. Редица румънски икономисти обаче смятат за приоритет стимулирането на икономическия растеж.
Решението за увеличаване на ДДС в период на криза се смята за предизвикателство към икономическата логика. Приходите през последните 18 месеца в бюджета са спаднали дори при 19%. През първите 4 месеца от тази година приходите от ДДС са били 10,5 млрд. леи срещу 11,5 млрд. леи за същия период на миналата година. Очакванията на правителството за повишаване на приходите по този данък са нереалистични.
Независимо от различните научни прогнози настроенията сред населението са мрачни. Някои наблюдатели говорят за ефект на паника. "Ако бе чел нашият премиер ръководството по икономика, писа в. "Адевърул", би разбрал, че да се играе с ДДС е все едно да се бърка в "кутията на Пандора" - до бързо обезценяване на парите, до спад на покупателната способност и повишаване на цените. Може би ще стигнем дотам да купуваме хляб с пари в куфарче." Авторът оприличава ефекта от взетите мерки като "коктейл Молотов", само че с икономическо и социално съдържание.
Коментаторите в печата изразяват песимистичните настроения сред населението в страната. Те изтъкват, че след последните мерки на правителството хората вече са почувствали истинската криза. Читател на в. "Адевърул" изповядва своето разочарование от положението, тъй като "не прокопсахме след половин век комунизъм и 20 години фалшива демокрация. Сега страната се превърна в руина с пожертван народ, беден и болен."
Шокът у населението след обявените мерки се превърна в небивал наплив по магазините преди повишаване на цените средно с 8% на хранителните продукти. Изтъква се негодувание, че докато в Унгария увеличаването на цените е било постепенно в продължение на 6 месеца, в Румъния е станало за една нощ. Още е рано да се оценят последиците от ценовия шок. Не се изключва и политически ефект.
Значителна част от населението, особено в селищата покрай Дунав, вече пазаруват в България поради по-ниските цени. Същата причина привлича купувачите и от южната ни съседка Гърция. Нашите икономисти би трябвало да преценят доколко тази тенденция е в полза и доколко във вреда на нашата икономика.
Експерти препоръчват "намаляване на правителството до 8 министри (на снимката кабинета на Емил Бок през декември 2009 г.) и приватизиране на държавните активи, които биха покрили краткосрочните ресурси за изплащане на пенсии и заплати, както и за инвестиции"
През юни синдикалистите от "Картел Алфа" и Националния браншови съюз изискаха от президента Бъсеску да не подписва новия бюджет