ДЕНЯТ НА БЪЛГАРСКИЯ СПОРТ
Затлъстяване или грижа за здравето на българските деца
/ брой: 92
Марин Милашки
На днешната дата отбелязваме Деня на българския спорт. По този начин отдаваме почит за огромните усилия на стотици български спортисти, треньори и деятели в областта на спорта, прославяли името на България. Празникът е с Решение щ581 на Министерския съвет от 4 август 2006 година.
Датата не е избрана случайно. На 17 май 1894 г. в София пристигат първите 10 учители по физическо възпитание от Швейцария. Тяхната мисия е да положат основите на спорта в страната ни след Освобождението. Най-известни са Шарл Шампо и Луи Айер.
За първи път в България швейцарците внасят футболни топки и различни уреди за гимнастика. Те основават и емблематичната гимнастическа организация "Юнак". Шампо е и първият участник за България на Летни олимпийски игри през 1896 г. в Атина.
От 1894 до 1897 г. Шампо е учител в Първа софийска мъжка гимназия. Работи съвместно с Тодор Йончев. В гимназията започват да се провеждат редовни гимнастически занимания по предварително съставен план. Едно от помещенията е превърнато в гимнастически салон със спортни уреди.
Шампо е също измежду основоположниците на футбола в България. През 1895 година той пренася играта в София, където я представя на българската общественост. Тогава българите наричали футбола "игра на ритни-топка". Първият български футболен мач е организиран през 1894 г. от швейцарския учител Жорж дьо Режибюс. По време на състезания в София през 1897 г., Шарл Шампо ранява тежко крака си и се завръща в Швейцария.
Луи Айер преподава физическо възпитание в Лом (1894), Силистра (1903) и Русе (1909) и е главен треньор на юнашките дружества в страната. Въвежда спортовете лека атлетика, вдигане на тежести, борба, бокс. Ръководи техническата комисия при гимнастическия съюз "Юнак". Айер е смятан за основател на спортното движение в България. Загива на фронта през Първата световна война като български офицер при Дойран.
До тук всичко е прекрасно, без история не може.
Какво се случва обаче в момента? Реално ситуацията е по-близко до пълна дезорганизация. Спортът е тотално загърбен от властта, било то местна или не. Въпреки, че здравето на децата, на бъдещите поколения е въпрос от националната сигурност. За тази цел има нужда от въвеждане на системното здравно образование, което по интересен начин да покаже на децата как да живеят здравословно, да се хранят правилно и да спортуват.
Именно правилното хранене и спортуването са два от най-важните фактора за правилното им развитие. Те вървят ръка за ръка. За да бъдат здрави децата, те трябва именно да приемат качествена храна, както и да спортуват.
Спортът престана да бъде национален приоритет през 1991 година, когато държавата се оттегли от неговото финансиране. От тогава всичко тръгна назад, като изключим първите години, когато все още имаше инерция.
А всичко е толкова просто - децата и младежите трябва да бъдат основна грижа на държавата. Естествената активност при при децата трябва да бъде реализирана още в детската градина и после в училище. Там е подходящото място за спортни занимания, защото често семействата нямат финансова възможност да водят детето на занимания извън учебния процес. Извънкласните занимания струват 60-80-100 лв., а ако става въпрос за тенис и ски, например, нужни са далеч повече средства.
Тук конецът е много тънък, защото стане ли едно дете с наднормено тегло, то трудно се престрашава да тръгне да спортува заради подигравките, които обикновено получава. Говорим и за превенция.
Това всъщност е основният начин да се работи срещу затлъстяването и подобряване здравето на нацията. За по-добра информираност медиите също трябва да се включат активно с кампании относно проблема с теглото и заседналия начин на живот.
Но докато здравето на новите поколения не стане отново държавна грижа, каквито и усилия да се полагат от страна на родителите, резултатът ще бъде ограничен и недостатъчен, за да растат здрави и силни децата на България.