В приказния свят на творчеството

Народно читалище "Пенчо Славейков 1921" е едно от най-дълголетните и жизнени културни средища в София. През 1921 г. първоначално читалището се основава в къщата на първия председател, учител и музиколог - Иван Радев. Оттогава до днес много добродетели правят така, че то да съществува, да разширява дейността си и да бъде остров на култура и духовност в квартал "Лозенец".
Школата по рисуване в него е създадена през 1973 г. Първият преподавател, който поставя началото, е Стефан Шешев. Той започва да води курсове по рисуване и дърворезба в централната сграда на бул. "Черни връх". Скоро след това школата е преместена на ул. "Любата" 24. Оттогава в едната половина на къщата, предоставена от общината, на два етажа се помещават някои от школите на НЧ "Пенчо Славейков 1921". Там и днес ученици на различна възраст, с различен социален, обществен или етнически статус, са обединени от интересите, нуждата и обичта към изкуствата. В тази сграда и до днес има школи по рисуване, пиано и китара.
През 1998 г. школата по изобразително изкуство е поета от Мария Крумовска. В малката къща, скрита сред големите блокове, година след година идват нови деца. Много от тях са съвсем малки - на възраст около три-четири години. Започвайки да посещават школата, те бързо навлизат в приказния свят, изграден там, добиват сериозни и важни навици, учат се от по-големите и неусетно свикват с реда и възпитанието. Множество ученици, получили подготовка в тази школа, завършват успешно престижни художествени гимназии в София. Част от тях продължават своето обучение в Националната художествена академия, както и в художествени академии и университети в други страни. Някои от първите ученици на Мария Крумовска, вече млади художници, се утвърждават със самостоятелни изложби и награди в международни конкурси.
Школата по изобразително изкуство не е само място, където деца учат рисуване за час или два. За изминалите години тя се е превърнала общност, която благодарение на обичта към изкуството остава свързана. Ученици, родители, гости продължават да се срещат на изложби, четения и концерти. Някои най-всекидневни и дори битови дейности също са особено важни за това. В летните почивни дни, през ваканцията, "Госпожата", както я наричат учениците, прави основно почистване, пребоядисва стените, окачва картини, стихове на Валери Петров, изписани на ръка от баща й Петър Крумовски - един от председателите на читалището, и се подготвя да посрещне новите деца през есента.
В уютните стаи няма нищо скъпо, няма лукс и удобства, няма финансиране, но пък има добри, възпитани и работливи хора. Ценни за тях са рисунките по стените, книгите и най-вече приятелите. Там, без оглед на финансовите възможности, деца от най-различен произход са обединени от рисуването. Някои от тях посещават школата дълго, продължават да идват, за да рисуват на ул. "Любата", дори след като вече са приети в престижни художествени гимназии и специализирани художествени висши учебни заведения. Всяка година преподавателката прави конферанс в централната сграда на читалището. Коментира избрани работи на всеки от учениците, посещавали школата през изминалата година, представени в изложба.

Учениците от школата се учат, освен на рисуване, и на отношение към природата и нашия град. Мария Крумовска, на вид слаба и елегантна, всъщност особено силна и борбена, през тези години се грижи за градината под прозорците и пред входа на школата. Всяка година подновява огражденията и цветята. С упоритост заменя често откраднатите цветя и храсти, прекопава, подстригва, почиства и полива. Благодарение на съдействието на районната община успява да се отърве от редовно захвърляните небрежно стари мебели и други големи отпадъци, които не се побират в контейнерите и се озовават върху грижливо поддържаната градина. Въпреки това, посадените от нея три дръвчета офика растат година след година, красивите им малки оранжеви плодове осигуряват храна за птиците, които зимуват в квартала. Учениците наблюдават и рисуват цветята, птиците, насекомите. Така, с пример, неусетно децата, рисувайки, се възпитават в трудолюбие и упоритост, казва Мария Крумовска.