"Странностите" на Дракона
Защо Китай не иска да дели със САЩ бремето на глобалната хегемония
/ брой: 151
В близко време китайският президент Ху Цзинтао ще гостува на Барак Обама. Предстоящата официална визита бе договорена в Торонто на срещата на Г-20, където лидерите на двете най-мощни икономики обявиха, че има признаци на подобряванне на отношенията между тях. Те бяха стигнали близо до точката на замръзване след посещението на Далай Лама в Белия дом и решението на САЩ да продадат на Тайван оръжия за 6.4 милиарда долара. Големият дракон, който само за две десетилетия сътвори чудо, прекрачи столетия и зае стабилното си място на политическкия Олимп, без да демонстрира мускули, очевидно все още не е прегърнал имперското си призвание. Но не крие стремежа си. Проблемът е, че по пътя към него стават все по-очевидни различията със САЩ, обусловени от историческите особености. Освен това последната империя губи сили и след края на студената война се формира нова структура на международните отношения, която води към многополюсен свят. В него най-вероятно агресията постепенно ще отстъпва място на мъдростта на Изтока. Основания за подобна прогноза дава любопитният факт, че най-често използваната в последно време в речника на политиците дума "криза" на китайски се изписва с два йероглифа - първият означава "опасност", а вторият - "шанс". Тъкмо хроничната глобална криза даде шанс на мъдреца Дън Сяопин да открие формулата на успеха, намерила точен израз във фразата: "Не е важен цветът на котката - важното е да лови мишки". Дешифрирана тази сентенция значи "системата не е решаваща"
Израснал за броени години от страна, която търси решение на проблема с изхранването на своя народ до работилница на света, Китай е на път да застигне по размера на брутния вътрешен продукт световния лидер. А човешката история учи - поне онези, които могат да се поучат от нея, че когато силите започнат да се изравняват, съперничеството се засилва. Вечните движещи сили на това съперничество остават валидни и в днешните условия. Една от техните особености е, че никога в хилядолетната си история Китай не е бил така тясно обвързан с външния свят. Днес тази обвързаност и особено обвързаността с главния партньор и съперник е толкова силна, че от характера на отношенията между тях зависи не само финансовото и икономическото здраве на света, но и мирната перспектива на устойчивото развитие. Това е причината във Вашингтон да повярват в мита за КИМЕРИКА - китайско-американски конгломерат, обединил производство, банково дело и потребление и господстващ над останалия свят. В книгата си "Съединените щати и световната икономика" директорът на Института по международна икономика във Вашингтон професор Фред Бергстен предложи формулата на "голямата двойка" (САЩ + Китай = Г-2). Идеята му подеха двамата корифеи на американската външна политика - бившият държавен секретар Хенри Кисинджър и бившият съветник по националната сигурност в Белия дом Збигнев Бжежински. Те стигнаха твърде далеч в прогнозите си за утрешното разположение на силите, предлагайки САЩ и Китай да си поделят бремето на световната хегемония. Миналият ноември при визитата си в Пекин Барак Обама, също запленен от идеята, настойчиво препоръчвайки ревалоризация на юана, предложи да се положат основите на Г-2. Както се и очакваше, лидерите на Поднебесната отхвърлиха предложението. При постоянен икономически растеж от десетина процента от доста години насам и при наличието в китайските трезори на най-големите валутни резерви в света ръководството в Пекин проявява очевидна предпазливост. И в същото време растящо самочувствие от прогнозите, че в средата на века страната ще стане първата икономическа сила в света. Китай вече е задминал САЩ в няколко водещи сектора: банки, застрахователно дело, телекомуникации и авиолинии, в които лидерски позиции по отношение на пазарна капитализация имат китайски фирми. В момента пет от десетте най-големи корпорации в света са китайски, а само три - американски.
Показателен за порасналото самочувствие на Китай бе "дипломатичният" урок, който неговите ръководители дадоха на самоназначилите се на Капитолийския хълм във Вашингтон световни арбитри по човешките права. В отговор на годишния доклад на Държавния департамент за правата на човека в 194 страни, в който Пекин бе остро критикуван, Държавният съвет на КНР издаде свой годишен доклад за човешките права в САЩ. В него между другото се казва: "Съединените щати имат ужасяващо досие в областта на човешките права и носят главната вина за нарушения на правата и свободите по целия свят. Днес поради икономическата криза, която е следствие на американската кредитна криза, се потъпкват основни права. Правителството на САЩ неглижира собстввените си очевидни проблеми в тази сфера и обвинява други страни."
Съперничеството между САЩ и Китай се проявява най-силно в сферата на валутната политика на Пекин, който държи нисък курса на юана и по този начин дава на китайските износители предимство пред американските производители. Но взаимната зависимост далеч не е свободно избрано партньорство. Всяка рязка стъпка на една от страните за излизане от статуквото сигурно ще предизвика опасни по мащабите си щети. Заплаха за китайския пазар е възможният драстичен спад в търсенето на стоки, а за американския - евентуалният отказ на Китай да финансира дефицита на САЩ. Днес двете страни не са нито съюзници, нито врагове. Конфронтацията не е изгодна за никоя от тях. Големият дракон разполага с достатъчно средства и за противодействие, и за настъпление. Но задълбочаването на съперничеството е опасно. Защото търговска война между двете най-силни икономики може да върне света отново в рецесия. Затова предстоящото посещение на Ху Цзинтао във Вашингтон привлича най-широк интерес. Очаква се то да се превърне в едно от най-големите предизвикателства за Обама в областта на неговата външна политика. Китай вече даде на американските лидери да разберат, че не може едновременно да доставят на Тайван огромни партиди нападателни оръжия и в същото време да разчитат на него за подкрепа при решаването на големите световни проблеми, свързани с ядрените програми на Иран и Северна Корея, а също с Пакистан и Афганистан. В Пекин са убедени, че глобалната криза е своеобразно доказателство за превъзходството на китайската икономика, в която значителна роля има държавата. Заедно с това те отказват да делят световната власт с когото и да било. За Китай е важно да създаде привелегировани отношения с основните производители на суровини по света и да използва нарастващото си богатство за модернизиране на империята, която не иска да бъде хегемон. Тъй като и без друго смята себе си за център на света, което е нещо различно.