"Ние ги хващаме, те ги пускат!"
/ брой: 180
Човек вече може много да се чуди какво точно и защо се случва. Иска му се да бъде на страната на истината, но как да я отсее от плявата на политическите интереси и амбиции? Особено трудно е това след освобождаването на почти всички задържани при полицейските операции "Всичко коз" и "Килърите". От една страна, сегашният премиер още от времето си на главен секретар на МВР е неразделен с припева: "Ние ги хващаме - те ги пускат!" От друга обаче, съдът не може да вкарва току-така в затвора, а според това дали доказателствата са достатъчни. Не случайно бившият вътрешен министър Румен Петков често дава пример с групата на Митьо Очите: от 14 задържани - 14 осъдени. Важен е не броят на арестуваните или апломбът, с който се хвалиш пред медиите, а дали събраните доказателства са годни. Това обаче се решава от съдебната, а не от изпълнителната власт.
И тук започва търсенето на политически ефекти, което още повече обърква гражданите. Какво можем да очакваме от съдебна власт, конструирана от БСП, НДСВ, ДПС и може би Красьо Черния, пита риторично премиерът. Забравил е сякаш, че цял мандат заемаше най-високата професионална длъжност в МВР тъкмо в кабинета на НДСВ и ДПС. И че Нели Куцкова, говорител на Съюза на съдиите, която обвини правителството в агресия към съда, беше кандидат за вицепрезидент не с Георги Първанов, а с Петър Стоянов.
Разбира се, съдебната система има своите неведнъж коментирани кусури. Но въпросът за нейното състояние не бива да измества другия, не по-малко важен, проблем - за подготовката на полицейските органи. Не случайно и в последния доклад на EК, с който правителството толкова много се гордее, е констатирано, че криминалната ни полиция има нужда от повишаване на професионализма си. Това може и да изглежда странно при управление, за чиято най-силна страна се смята борбата с престъпността, но е факт, който трябва да се погледне в очите.
С половин уста това се признава, но с цяло гърло се крещи срещу съда. Защото властимащите са убедени, че в по-голямата си част хората ще повярват на харизматичните министри вместо на омразните съдии. Не може да се отрече, че в подобни конфликти симпатиите все още са повече към правителството. Затуй и представителите му си позволяват да внушават, че доказателствата за "Килърите" били достатъчни. И че тази група била толкова добре защитена, та повече доказателства просто няма как да се съберат. Затова съдът да бъде така добър да ги осъди с онова, което е все пак налице.
В противен случай правителството щяло да даде доказателствата срещу "Килърите" на ФБР и Европол, та да се види как у нас не се присъжда заслуженото на престъпниците. Това намерение може да е израз не само на безсилие, но и на дълбоко вътрешно разбиране за подчинената роля на съда. На илюзията, че в Европа и САЩ не съдът, а полицейските служби преценяват доказателствата. Трябва ли да се припомня, че и Ал Капоне беше вкаран в затвора от съда, а не от полицията. И то въз основа на доказателства, а не защото всички знаят, че е престъпник. Вярно, за укриване на данъци, а не за гангстерство, но, все пак, за доказано, а не просто предполагано, укриване.
С намерението да се превеждат на английски цели томове, за да се предоставят на ФБР и Интерпол, странните случки не свършиха. Напротив, почти като съжаление прозвуча прокурорско мнение, че "Килърите" подбили много цената - убивали само за по някакви си две-три хиляди лева. След замяната на ареста с по-лека мярка за неотклонение на четирима от тях пък бе внушено, че са приели мокра поръчка дори за премиера. Но ако е така, защо не ги задържат отново, и то тъкмо за това? Или и тук няма доказателства, а само подозрения?
Миналата седмица писах за не съвсем сериозната аргументация при поисканата от лявата парламентарна група оставка на вътрешния министър заради полицейското насилие в Кърджали. Настояване с мотива, че така се прави във всяка нормална цивилизована държава, е нож с две остриета. Защото веднага те питат: а как стои въпросът с оставките във вашата нормална цивилизована партия? И тук трябва или гузно да замълчиш, или да продължиш с отвращаващо дебелоочие да каканижеш онова, което си наумил.
Случаи като този с "Килърите" обаче показват, че на правителството му е трудно да се бори с престъпността, спазвайки процедурите на правовата държава. Без съмнение то ще успее с недемократични методи, но България не е онази диктатура, при която, като се поиска нещо от съда, той веднага да изпълнява. Нещо повече: сегашната власт не може да работи добре в условията на демокрация, не й е уютно в такава среда. Ето, тук тя коренно се различава от левицата. И червената парламентарна група трябва да акцентира върху това различие, искайки оставки. А не с един или друг неприятен, но не разкриващ достатъчно същността на сегашното управление инцидент.
Други текстове от автора на: www.ivoatanasov.info