Не продавайте оръжие на убийци
/ брой: 99
Цялото ни общество много трудно постига основните истини в живота си - например тази, че демокрацията е прекрасно нещо, когато се спазват правилата. В български прочит това звучи така - демокрацията е разграден двор, в който всеки спазва своите си правила. И то само когато му е удобно. Нали си спомняте прословутия устав на анархистите с неговите две алинеи? Ще ви го припомня:
Алинея първа: Анархистът не се подчинява на никакви правила.
Алинея втора: Анархистът не се подчинява на алинея първа.
Казвам това, за да припомня - хиляди пъти сме апелирали за безмилостна борба с бракониерството, което е най-страшният бич за нашите водоеми, което съсипва рибното и въобще биологичното им богатство, в чийто арсенал фигурират например всякакви взривни устройства - от ръчни гранати и артилерийски гръмове до крадени снаряди и танкови мини, всякакви електрически прибори - един бе пригодил внушителен бързовар за тази цел, друг е оборудвал колата си с модерен трансформатор, по-бедните тръгват просто с негасена вар и всякакви други ужким безвредни химикали... Резултатът е мор, и рано или късно падат и жертви...
Разбра се също така, че контролните органи са почти безсилни пред тази напаст, че често дори са в сговор с престъпниците, че на много места бракониерството е поставено на промишлена основа, че цели негласни рибени борси предлагат незаконния си улов на ресторанти, особено в туристическия летен сезон. Властта обаче, заета с грижи за собственото си оцеляване, нехае.
А че трябва да се започне отнякъде - всички го знаем. И затова предлагаме да се забрани категорично продажбата на забранени средства за риболов, като например прословутите парашути. Сега не е проблем да си купиш с какъвто искаш размер на мрежата за каквато риба предпочиташ, и можеш да избираш от поне 8-10 вида. По тържища и пазари из цялата страна открито и натрапчиво се предлагат тези изделия на една напълно легална индустрия, с което хиляди и хиляди редовни риболовци се превръщат в бракониери поради ниската си култура, халтавата си съвест и очевидната слободия. Нещо повече - мургавите продавачи дават изчерпателна информация за използването им на всеки, който пожелае.
Та думата ни е - след като органите на риболовния контрол не са в състояние да се справят с тази напаст, редно е за доброто на българската природа в пресичането на тази практика да се включат и законодателите, и органите по контрол на търговията, а защо не и Комисията за защита на потребителите. Да не говорим, че това е област, в която активността на екологичните организации би срещнала подкрепата на цялото общество.
А ако все пак някой се опасява да не наруши електоралния си актив с потъпкване на правото на бракониерство, може би трябва да му се напомни, че законът е категоричен - оръжие на убийци не се продава, предлагането на наркотици води до затвор, крадците се преследват. Друг въпрос е, че убийците, наркопласьорите и разбойниците въобще са най-толерираните медийни герои у нас.
Или пък да запишем и бракониерите при тях...