Анализ
Мария Габриел като шопкиня
В Скопие тя избяга от среща с европейските ценности и с истината
/ брой: 236
Българската дипломация стигна нови висини в своето орезиляване. За съжаление, пак ми се налага да преглъщам горчивия маскарлък , че ведомството на „Александър Жендов“ 1 е министерство да външните за България работи. Такива гърчове на мисълта предизвика скандала, който ведомството на Мария Габриел сътвори с полета на Сергей Лавров до Скопие за срещата на ОССЕ. Както и демонстративното й напускане на форума заради присъствието на Лавров на него.
Полетът му не бе допуснат в нашето въздушно пространство, въпреки първоначалното разрешение, защото над страната ни щяла да прелети санкционираната от ЕС говорителка на руското МВнР Мария Захарова, нищо че бе разрешено прелитането на също санкционирания й началник.
Мария Габриел е родена в благоевградското градче Хаджидимово и би трябвало да е пиринска македонка. Със санкцията обаче срещу руската си адашка мяза много повече на заклета шопкиня. Покойния ми баща ми, писателят и журналистът Стефан Михалков, е от пернишкото село Косача, което е от район, комшийски на шоплука, затова от него и родата му знам немалко култови вицове за шопите. Голям смях падаше, когато със съселяни, приятели, колеги и познати се любуваха на шопските майтапи. Та от тях знам, че шопът се кълнял в следната максима:
"Я не сакам да съм добре,
сакам Вуте да е зле"
Някои смятат, че това важи изобщо за нас, българите.
Явно тази шопска максима е движела Мария Габриел. Това беше едно "абсолютно излишно упражнение", което обаче може да нанесе щети върху имиджа на България, казал е за „Свободна Европа“ бившият посланик в Москва Илиян Василев, който е платен американофил, съгласно разкритията в някои медии от близкото минало. С други думи, Габриел като истинска шопкиня не е търсила страната й да е добре, а е търсила на Русия и Лавров да им е зле – с главоболия и изнервеност от удължения полет, от среднощното пристигане в Скопие за започващата на следващия ден среща на ОССЕ, от намаленото време за почивка. Или със съответни затруднения в цялостната работа на руската делегация. Лавров обаче не е вчерашен и скроените шопски номера не му попречиха на демонстрира на следващия ден, че ОССЕ е неизличимо болна.
Ако обаче еврократката Габриел смята за "непропорционално" сравнението й с шопкиня, може да й предложа друг пример. Когато през 60-те и 70-те години, когато народът ни започна да се замогва, някое семейство в столичния ни квартал "Захарна фабрика" се сдобиеше с нова "Лада", не минаваше и седмица без някоя сутрин да намери спукани или срязани гумите си. Някои правеха това, ей тъй, от злосторство. Да не се дуят замогналите си пред съкварталците с придобивката, както са мислили зловредниците. Та и на Лавров да не се дуе с остроумната и опитна биткаджийка Захарова.
От разясненията пред журналисти на представителя на Еврокомисията Адалберт Янс и говорителя на външнополитическата служба Петер Стано стана ясно, че
прелитането на
Мария Захарова
през страната няма да е нарушение на санкциите, защото минава като тяхно изключение, и страната ни дори не е била задължена да информира Еврокомисията за такова изключение. Но въпреки това България не само че забрани прелитането на Захарова, а и самата Габриел призна, че се е консултирала с Еврокомисията за забраната. Както и да е, но първата ни дипломатка прилича на зубрачка, която винаги първа вдига ръка, когато учителката зададе въпрос към целия клас, и дори рецитира урока, ако някой не знае отговора.
Знаем, че Мария Габриел напуска форума на ОССЕ след американския й колета Антъни Блинкен - в знак на протест срещу участието на Русия в него. Зад действията й не прозира ли ръката на "Козяк 16", чийто шеф минава за губернатор на американския щат България? Тя се прави "на барабар Петко с мъжете", за да не остане по-назад от САЩ, Полша, трите балтийски страни и Украйна, които избягаха от истината или не посмяха да се изправят очи в очи с нея. По-лошото обаче е друго - еврократката Мария Габриел и другите като нея избяга от истинските евроценности. След съветския разпад и особено след Майдана Русия защитаваше в Украйна правата на руското етническо малцинство и на рускоговорящите украинци. Защитаваше всъщност евроценност - етническата толерантност между главните етноси на страната и се противопоставяше на етническата вражда. И сегашната война нямаше да се случи, ако
Киев не бе кроял кампанията
за етническо прочистване
на Донбас, дори насилствено. Русия защитаваше и друга евроценност в Украйна - добросъседството. Благоденствието на тази страна е другата евроценност, която Кремъл се мъчеше да опази в Украйна.
Но за разлика от нея, Евросъюзът драпаше да защити не тези ценности, а интересите на Сатанинските Американски Щати за етническа вражда и злосъседство срещу Русия, за разпалването на такъв конфликт срещу нея, който да я доведе до разпад, за да се докопа Западът до ресурсите и богатства й за най-малко 13 трилиона долара, според оценки на познавачи.
Благодарение на този си слугинаж ЕС се отдаде на САЩ като Еврогейски съюз (в геополитически смисъл, разбира се). Ето с какво Мария Габриел се изежи срещу Мария Захарова.