Бездънният джоб на българския пациент

Мартина Бозукова

Години наред гражданите на най-бедната държава в Европейския съюз (ЕС) България доплащат най-много от джоба си за здравеопазване и то в момент, когато са най-уязвими: когато страдат от хронично заболяване или се нуждаят от операция или скъпи изследвания. През последните 5 години делът на доплащането от джоба на пациентите по официални данни намалява от близо 50% до 34% от общите разходи за здравеопазване. Но това е заради по-високите публични разходи в годините на пандемията от КОВИД и реално българите не дават по-малко пари от джоба си. Дори напротив, в условия на инфлация и нарастващи цени на консумативи и частни прегледи, натискът на здравните разходи върху семейните бюджети остава висок. Делът на домакинствата в България с катастрофални здравни разходи е 19.2 % — най-високият в ЕС (6.8 %).
Дори при 34% дял на преките плащания от пациентите той е

над два пъти по-висок от средния за ЕС,

който е 15%. Отделно от това 6% от анкетираните българи в проучване на ЕС през 2022 г. съобщават, че са извършили неофициално плащане на лекар, медицинска сестра или болница. Български проучвания показват дори още по-висок дял на смятаните за нередни плащания от пациентите. По данни на "Галъп" от края на миналата година 19.4% казват, че им се е наложило да платят в болницата нещо, което намират за излишно. Именно тънката и силно размита граница за какво е редно да се доплаща и за какво не, поражда голяма част от недоволството на българите към здравната система. Индикатор за недоверието в модела на финансиране на здравната помощ е и фактът, че над 50% от хората не са готови да плащат повече, ако това ще им осигури по-добра здравна услуга – вероятно, защото не вярват, че повечето пари ще подобрят качеството на услугата.
За какво доплащаме милиарди всяка година?
Най-много от джоба си българите доплащат за лекарства и медицински консумативи – 2.8 млрд. лв. според последните официални данни към 2021 г. Тези разходи формират 68% от доплащането от джоба на хората. Според методологията на НСИ, откъдето данни черпи и европейската статистика, това са разходи, направени в обектите за търговия на дребно – аптеки, санитарни магазини и оптики.

По-голямата част са разходи за лекарства,

но се включват и разходи за някои видове медицински изделия и консумативи. В тази сума влиза и 20% ДДС, което е сред най-високите ставки за лекарства в ЕС. Тук не влизат разходи за лекарства в болниците, които в голямата си част се поемат с публични средства и болниците не би следвало да искат пари за лекарства от пациентите, въпреки че и това се случва. За период от 10 години разходите от джоба на пациента за лекарства нарастват равномерно с около 100-200 млн. лв. годишно. Т.е. към днешна дата доплащането за това перо от джоба на пациентите надхвърля 3 млрд. лв.
Като най-непосилни се оформят доплащанията за медицински изделия в болниците като изкуствени стави, стентове, винтове, импланти и др., въпреки че делът на доплащанията в болниците според официалната статистика е относително нисък – под 10%. За период от 10 години (2011-2021 г) разходите от джоба на пациентите в болниците остават устойчиви – около 300-400 млн. лв., докато публичните разходи нарастват двойно от малко над 2 млрд. на 4.6 млрд. по данни на НСИ.

Какво свършиха властите и какво не

за намаляване на доплащането.
    - В последните няколко години правителствата започнаха да работят целенасочено за увеличаване публичните разходи за извънболнична помощ, за да стимулират профилактиката и ранното откриване на болестите. Увеличени бяха средствата за майчино и детско здравеопазване.
    - Поетапно се увеличават цените на заплащаните с публични средства медицински услуги като прегледи и изследвания, за да имат стимул лечебните заведения да ги предоставят.
    - Включени бяха нови прегледи и изследвания в пакета, финансиран от НЗОК .
    - От началото на 2024 г. беше улеснен достъпа на пациентите до образни изследвания като скенер и ядрено-магнитен резонанс, платени от НЗОК в извънболничната помощ.
    - От 1 април 2024 г. 56 лекарства за сърдечно-съдови заболявания се покриват 100% от НЗОК, а над 300 са с намалено доплащане.  
    - Все още няма ясно остойностяване на медицинските услуги и точни регламенти кое се покрива с публични средства и откъде започва личният ангажимент на хората през кешови плащания и здравни застраховки.
    - Няма чувствително разтоварване на пациентите при доплащането за масово използвани в болниците медицински изделия.
    - Достъпът до някои платени от НЗОК специализирани прегледи и изследвания остава твърде труден, което принуждава хората да си ги плащат от джоба.
В болниците пациентите доплащат най-вече за медицински изделия при операция, за избор на екип и евентуално допълнителни такси за подобрени битови условия и др. И при изделията, и при лекарствата, доплащането от джоба на пациента се налага, защото НЗОК покрива частично или изобщо не покрива дадения продукт. Доплащането за медицински изделия варира от няколкостотин до десетки хиляди левове и реално те са в най-голяма тежест за пациентите. В някои болници операциите при водещи лекари са предшествани от "предоперативни консултации", които също са от порядъка на няколко хиляди лева.

Прегледи и изследвания на частно

поради нежелание на пациента да чака и тромави процедури за заплащане с публични средства също бъркат дълбоко в джоба на пациентите – 15% от доплащанията са в извънболничната помощ или около 600 млн. лв. За период от 10 години плащанията от джоба на пациента в извънболничната помощ са нараснали двойно, както и публичните. Преглед на частно започва от 50-60 лева и достига 150-200 лв. при най-търсените специалисти. Образните изследвания като скенер и ядрено-магнитен резонанс варират между 300 и 950 лева за различните части на тялото. Услугите по рехабилитация след прекаран инсулт, смяна на тазобедрена става или друга тежка операция са почти изцяло за сметка на пациента и неговото семейство. НЗОК покрива рехабилитация за около седмица, а възстановяването на пациента отнема месеци. Грижите в хоспис за терминално болни пациенти също са изцяло за сметка на семействата им. На частно 14-дневен престой в структура за рехабилитация или хоспис започва от 1000 лв. нагоре.

Медиапул, със съкращения