Книгата
И всеки дом е малка светлина...
/ брой: 68
Никола ИВАНОВ
Стихосбирката "Рисунки по водата" на Тенко Тенев съдържа 70 стихотворения. Повечето са писани в последните 2-3 години и са на познатото добро ниво, няма да открием слаба творба. Тази книга ни убеждава, че Тенко Тенев е чист поет, който е готов да бъде слуга в храма на поезията и изкуството с цялата си ангажираност на сърцето и душата си.
Колко прочувствени и нежни са стиховете още в първото стихотворение от сборника "Когато в синьо небосклоните потънат"! Лирическият герой търси самота и спокойствие, за да размишлява по най-същностните философски, метафизически и екзистенциални теми за Живота. В "Хроника" става дума за Времето, Всемира, Небето, Вечността. Небето в "Когато мине първия порой" "посипва звездно търсените думи". "Днес" е изпълнено с тревога за днешния ден не само на българина, но и на човечеството, което е изправено пред несрещани досега изпитания.
Въздействащо е стихотворението "Мисия": "...И тиха, и молитвена България,/ изписана във въздуха трепти!" Нищо не може да замени уюта на родината, родното място и родния дом. Темата и настроението намират продължение в "Дом", защото домът е същност и уют за лирическия герой, в него той намира сигурност.
С родния дом са свързани и образите на майката, бащата, близките. В "Нищо ново под слънцето", "Това хубаво есенно слънце", "Мама", "Звездна кохорта", "Баща ми", "Сърдечни апокрифи", "Род" струи чиста синовна обич и признателност. Тя идва и се формира още в детството - най-чистия и неподправен период в човешкия живот. Затова Тенко Тенев в "Стъпки в небето" мечтае животът да бъде "...като светлия вик на дете!"
Патриотизмът на Тенко Тенев е несъмнен. България ще я бъде, защото е неземно красива ("Банско") и е родила духовен титан като Васил Левски. И защото българската култура е неунищожима ("Завръщам се към народната песен").
Безспорно постижение на Тенко Тенев е фактът, че се е опазил от трафаретите, втръсналите банални клишета, фалшивите фалцетни патосни думи и стихове. Поезията му се отличава с дълбокия си хуманизъм. "Не си отивай, бяла светлина" е спонтанният повик на поета в "Размисъл". Той не може да понесе злобата и омразата, злото между хората, а мечтае постоянно да вижда и усеща доброто у човека. В "Измерения" настоява, че само Доброто е способно и има сили да възроди планетата. Човекът в едноименното стихотворение е неотделим от Времето и Природата, защото също е дело на Бога. В "Големия град" мисълта на Достоевски, че красотата ще спаси света, е вярата на Тенко Тенев, че все пак има Надежда.
Любовта е сред основните теми в лириката на поета. Но в неговите интимни стихове няма да срещнем вулгарност, предизвикателна сексуалност, похот, защото духовното има превес над плътското.
Поезията на Тенко Тенев е изпълнена с болка, тъга и самота, затова предразполага към дълбок размисъл. В "Надежда" поетът искрено и съкровено споделя: "Цял живот/ мечтая за Небе,/ за глътка Въздух/ и за Обич."
Стихотворенията на Тенко Тенев от "Рисунки по водата" са кратки, с което той доказва, че в литературата, и особено в поезията, трябва да е тясно на думите и широко на мисълта.