Стихотворението
Голгота
/ брой: 55
Ивайло ДИМАНОВ
Очите на мъртвия могат да плачат,
навярно така се ражда дъждът...
Поете, площадът е пълен с палачи,
Които мечтаят за твоята смърт.
Но кой би могъл да застреля думите?
Най-много да гръмнат случайно тире.
Стихът е фенер сред мрачните друмища
и никой не може Земята да спре...
Да кажем, че Дяволът ми предложи
безсмъртие срещу моите писмена.
Та кой би отказал вечен живот, Боже?
И аз не бих, ала не на тая цена...
Очите на слепия виждат в отвъдното,
стихът на поета събужда мъртви души.
Животът е кратък - няма безсмъртие...
Ала Господ ми шепне в ухото: "Пиши!"