ГЕРБ нямат ясен план за изборите

Първан Симеонов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Докторант по политология в Софийския университет "Св. Климент Охридски". В момента е директор на "Галъп интернешънъл". Работил е като изследовател, политически консултант и редактор. Част е от научната мрежа на Института по социология "Иван Хаджийски".


"Живеем в ситуация, в която политическият процес зависи от една личност"

- Господин Симеонов, в началото на седмицата лидерът на БСП Корнелия Нинова заяви, че отива с 6 имена за кандидат-президенти на преговори. Две от тях са граждански - Мая Манолова и ген. Румен Радев. Името на Радев веднага се завъртя в публичното пространство, а много хора даже заподозряха, че Бойко Борисов е в паника. Това твърдение вярно ли е?
- Погледът ми е изследователски, външен, и мисля, че затова е обективен. Бойко Борисов изглеждаше раздразнен, но не бих хиперболизирал значението на това раздразнение, защото той често го показва дори от наглед незначителни фактори.
Ще ви припомня колко раздразнение показваше и по отношение например на изказванията на Радан Кънев. Ще ви припомня колко раздразнение е показвал и в наглед битови, дребни ситуации, които по някакъв начин накърняват имиджа му. Тоест понякога си мисля, че това не е точно уплаха, а е някаква форма на тщеславие. Това не е точно усещане за опасност, ами е някакво нарушено негово усещане за справедливост. Съжалявам, че по необходимост политическият анализ често се превръща в психологически анализ на Бойко Борисов, но уви, живеем в ситуация, в която политическият процес зависи от една личност.
- Тази личност може ли да бъде кандидатът на ГЕРБ за "Дондуков" 2? В началото казаха, че имат подготвена двойка, след това, че ще я преосмислят. Защо се бавят толкова с имената?
- Ние, изследователите от "Галъп интернешънъл", от Института "Иван Хаджийски", сме едни от малкото, да не кажа единствените, които от много време насам говорим две неща. Едното е, че ГЕРБ няма ясен план, и второто е, че самият Бойко Борисов не е изключен като вариант.
Много са възможните причини за забавянето на имената. Първо, наистина искат да видят другите какво ще направят. Това е ясно. Това не е просто една луксозна позиция, която те си позволяват, това е необходимост, защото ако има силен общ ляв кандидат, или пък Слави Трифонов направи нещо, това може да разбърка доста картите. Не че и тогава победата на ГЕРБ не е по-вероятният вариант, да го кажем съвсем искрено и нагледно. Но тогава няма да е без значение кой е кандидатът на ГЕРБ. Няма да са без значение позиционирането и посланията.
Представете си примерно, че лявото се забърка в някаква обща смес с Трифонов например. Съвсем примерно. Тогава за Бойко Борисов няма да е без значение дали издига Цачева, дали издига Дончев, дали издига себе си, пак примерно казано. Втората причина е, че самият Борисов все пак би искал да бъде някога президент и в момента е в двоумение дали сега или след 5 години. Защото, ако е след 5 години, не съм убеден, че той е сигурен, че подкрепата му ще е същата. Всичко на този свят се износва, всяка подкрепа, включително и неговата, макар и бавно. Третата причина е във връзка с предишната, ако той все пак тръгне да се кандидатира за президент, помислете що за хаос ще настъпи - какво ще прави с партията, какво ще прави с правителството, опозицията ще му натяква, че за втори път бяга, престъпва думата си...  Обикновено Борисов не постъпва по такъв начин, той обикновено избира сигурната, безспорната, безопасната опция, най-малкото съпротивление, но тук не е така. Не на последно място, той гледа какво ще стане с международната обстановка, в Турция най-вече, защото предстоящите събития там са тревожни и Борисов не знае как да постъпи. Това означава, че той няма много ясен план. Всичко това, като се събере накуп, стигаме до идеята за това дебнене и изчакване. След това не е изключено самият Борисов, човек с известен политически инженеринг, да се опитва да торпилира тук-там някои от възможните опозиции. Не е невъзможно също така да си изтърве нервите, както се казва, на страха очите са големи понякога. Вероятно има и още причини, за които не мога да се сетя, но като вземем всички тези комплексно, вижда се, че той няма много ясен план.
- Забавянето на обявяването на кандидатите за президенти ще се отрази ли на резултатите от вота?
- Това, че те късно ще бъдат обявени,  означава, че на президентските избори би трябвало да се възпроизведе партийната логика, а това винаги е в полза на най-големите. Така че Борисов може би и на това разчита, още повече, че там резервната скамейка вече не е толкова дълга. Минаха времената, когато можеше да бъде произволно взет някой и да бъде произведен в президент. Те продължават да имат кадри, но те вече си тежат на мястото. Не може да вземеш кмета на някой голям град и да го направиш президент. Във връзка с това те нямат и толкова много кандидати и въобще не е безразлично кого ще издигнат. Така че те ще разчитат партийната легитимност да се прехвърли върху кандидата, ако, разбира се, не измислят нещо причудливо.
- Забелязваме интересен процес между ВМРО, НФСБ и "Атака". Обединиха се около общ кандидат - Красимир Каракачанов.
- Две новини има в настоящата управленска формула, и двете свързани с национализъм. За първи път официално, доколкото помня, има участие на националисти в управленската формула, и второ, за първи път има обединение на всичките националистически неща по терена зад една кандидатура. Така че там има условия за успех и те са сериозни по две причини: всички търсят път, интриги, сериали, чудесии и чудене - патриоти и националисти намериха пътя, събраха се и действат; вятърът духа в тяхната посока. Виждате, национал-консервативна вълна навсякъде. Навсякъде - от Северна Америка до Русия, през Франция, Унгария, каквото се сетите. Това означава, че някак си времето е тяхно, както се казваше някога. Въпросът е сега да си изиграят картите добре.
- Реформаторският блок с всички тези партии в него ще успее ли да излъчи единна кандидатура?
- Те могат да излязат с обща кандидатура, могат да бъдат изкушени и от една друга мисъл - някаква обща подкрепа заедно с ГЕРБ, с идеята да си спестят евентуално явяване на това състезание, където някак си не са в най-изгодната позиция. Може да не отбележат най-блестящия си резултат например, и може би искат да избегнат тази перспектива. Големият въпрос е после дали всички техни поддръжници ще работят за една обща кандидатура. Електоратът на ДСБ, привържениците на Радан Кънев вече не гледат на блока със същото старание и ревност, както по-рано. Струва ми се, че този електорат не излъчва мотивация, а той, макар и неголям, е твърд. Това означава, че Кънев по-скоро разглежда случващите се президентски избори като опция евентуално утре да се опита пак да задвижи нещата около свой проект.
- В последните месеци, като говорим за политика, няма как да пропуснем името Слави Трифонов. Оттам какви очаквания можем да имаме?
- Има две лъжи: едната е, че Слави Трифонов има някакви бомбастични електорални дялове. Нищо подобно няма. Казвам електорални дялове, може да има вероятност, симпатия, доверие, но голяма електорална готовност няма за него. Другата лъжа е, че Слави Трифонов не съществува като социологически факт. В скрит въпрос "за кого бихте гласували, ако изборите са днес", 3 на 100 казват "за" Слави Трифонов, без подсказки, без дадени опции, спонтанно. Това означава немалък потенциал, това би могло да значи влизане в парламента. Този вот е преди всичко млад, което означава по-тясно наказателно-емоционален, вот, който преди е отивал за подобни популистки опции - за Борисов, за Бареков и т.н. Това е несигурен вот. Но по-несигурното е какво самият Слави Трифонов ще реши. Защото той не е в зенита си, това не е онзи Слави Трифонов, който помним. Ако по някакъв начин реши да влиза в политиката, това неминуемо е свързано с много предизвикателства. Когато си бил отрицание на целия политически елит, изведнъж да се опиташ да станеш част от него винаги носи известна загуба на рейтинг. И тук другият въпрос е какво ще реши Трифонов - дали ще играе на президентски избори, осланяйки се на това, че има мажоритарно излъчване, или пък ще се въздържи, а пък после ще се мъчи да направи нещо с идеята по някакъв начин да се превърне в траен фактор.
- Върховният касационен съд регистрира партията на Лютви Местан - ДОСТ. Обществена тайна е, че ДПС са ключовият фактор за изхода на президентските избори. При това разделение ще има ли преразпределение?
- Докато не видим едни избори, в които тези две партии се явяват и си съизмерват гласовете, е трудно да кажем кой там е по-големият фактор. Моето лично усещане е, че ДОСТ позагуби малко от началната инерция, освен това е в по-тежка ситуация: ДОСТ е претендент, докато ДПС е  статуквото. ДПС претърпя удар, но като че ли вече дори се възстановява. Социологическите данни тук не са особено надежден индикатор, защото едва ли респондентите са кой знае колко искрени. ДОСТ трудно би заел мястото на ДПС, особено пък в сегашната ситуация - сближаването на Турция и Русия.