Г-20 пак ще мисли повече за банките
Основната задача на "двадесетицата" ще бъде как да спаси съвременните основи на капитализма
/ брой: 248
Тази седмица във Франция ще се състои годишната среща на лидерите на страните от Г-20. Форумът на най-развитите индустриални държави ще е в Кан на 3 и 4 ноември и ще бъде председателстван от френския президент Никола Саркози. Междувременно протестите срещу срещата на Г-20 вече започнаха. В Париж демонстрантите призоваха за незабавното въвеждане на данък за най-богатите и го направиха с образа на Робин Худ.
И докато в света набира сила акцията "Окупирай Уолстрийт" (а тя вече стигна до Япония и Австралия), във Франция "господарите на света" ще си блъскат главите как да спасят съвременните основи на капитализма. В средата на октомври на своята среща в Париж финансовите министри на Г-20 стигнаха до компромисно, но съвсем не лесно решение - да се реформира Европа.
Почти всички политици и икономисти са убедени, че днес ключът към решаването на световните финансови проблеми е в еврозоната. Сега основната заплаха идва именно от европейската финансова система. Проблемите в еврозоната предизвикват страхове за потъване в рецесия в глобален мащаб. Ясно е и че решението на проблема е вътре в Европейския съюз. Останалите държави от "двадесетицата" могат да молят, настояват, да предлагат някакви решения, но самото решение е на ЕС.
"Европа трябва най-накрая да сложи ред в дома си, защото ако тази криза (дълговите проблеми на Гърция, Испания, Италия, Ирландия) не бъде преодоляна, тя ще започне да влияе на развиващите се страни", подчерта в Париж японският финансов министър Дзюн Азуми. А именно на тези държави се крепеше икономическият ръст в глобален мащаб през последните месеци. Колегите на Азуми се съгласиха с него без възражения. Цялата среща на финансистите премина при пълна липса на противоречия или разногласия. Това явно показа, че глобалната икономика балансира на границата на пропастта и дълговата криза в Европа може като рикошет да удари всички, коментираха експертите.
Всички са наясно, че кризата изисква оперативни и решителни мерки. Вярно е, че още през 2008-а в повечето държави се заговори за реформи. Кой обаче се осмели да извърши такива? И в САЩ, и в Европа политиците се сблъскаха с яростната съпротива на големите капитали, които не искаха да променят традиционния си начин на живот.
Сега Европа се опитва да се измъкне от капана и да накара и Г-20 да вземе сериозни решения. На срещата си в Брюксел лидерите на 27-те членки на ЕС поставиха задачата, на форума в Кан да бъде постигнат съществен прогрес в следните сфери: реформа на световната финансова система; укрепване на режима на регулиране и мониторинг на световния финансов сектор; решаване на проблема с увеличеното колебание на цените на суровините; подкрепа за ръста на световната икономика; защита на климата на Земята.
Според евролидерите, реформата на световната финансова система преди всичко предполага увеличаване на степента на нейния контрол и разширяване на инструментите за управление, а също така по-високо ниво на координиране на икономическите политики на страните от Г-20. Всички са убедени, че понятието "финансова дисциплина" ще е най-актуалното на разговорите в Кан. Дали обаче това е достатъчно?
Да подпомагаш банките и да наказваш хората на труда не е рецепта за благоденствие, коментира "Ню Йорк таймс" и си зададе въпроса, дали има друг възможен вариант.
Въпреки че финансистите от Г-20 съгласуваха рецептите си за спасение, не е изключена вероятността, в Кан да възникнат разногласия между политиците. В Париж например бе поставен въпросът, че резервите на МВФ няма да стигнат за всички и е необходимо повишение на финансирането на фонда като един от глобалните заемодатели в краен случай. Развиващите се икономики продължават да настояват, че МВФ се нуждае от допълнителни капитали. Те обаче се натъкнаха на сериозна опозиция от страна на САЩ и Канада, както и от други от т. нар. силно развити икономики. Републиканците в САЩ пък настояват президентът Барак Обама да наложи вето на всяка нова помощ от МВФ за засегнатите от дълговата криза европейски страни, за да не помага с парите на американските данъкоплатци на "икономическия съперник". "ЕС е готов да стане икономически съперник на САЩ и следователно всички помощи за спасяването му трябва да дойдат от ЕС, не от САЩ", заяви Кати Макморис Роджърс, лидер на републиканците. "По време, когато федералното правителство взема назаем 5 милиарда долара дневно и има национален дълг от 1 трилион долара, не трябва да изпращаме милиарди долари чрез МВФ за спасяването на Гърция, Португалия, Ирландия и други богати европейски страни", добави тя. Роджърс смята споразумението за спасяване на ЕС за план "за субсидиране на провалилите се социалистически политики на нашите икономически съперници" и предупреди, че тя увеличава риска от необходимостта от нов спасителен план след време, без да се погрижи за корена на проблема.
Срещата на Г-20 обещава да бъде трудна, смята френският външен министър Бернар Кушнер. "Позициите на участниците не съвпадат напълно", твърди той. Според него в Кан ще се "сблъскат" две концепции: едната е в полза на по-голямото регулиране на финансовите институции, другата - "близка до така наречените либерални позиции".
В Кан предстоят, разбира се, и други дискусии, например вечният спор между САЩ и Китай не е ли занижен курсът на китайския юан. Европейската дългова криза и начините за излизане от нея обаче са най-важното, което ще обсъждат "господарите на света". Остава да се надяваме, че това няма да са поредните успокояващи обещания, на каквито се наслушахме през последните години, а истински реформи. За съжаление обаче още отсега е ясно, че "двадесетицата" отново ще бъде заета основно да помага на банките, а не на хората.
В състава на Г-20 влизат Аржентина, Австралия, Бразилия, Канада, Китай, Франция, Германия, Индия, Индонезия, Италия, Япония, Мексико, Русия, Саудитска Арабия, Южна Африка, Южна Корея, Турция, Великобритания, САЩ и ЕС. "Групата на двадесетте" бе създадена като неформален форум на министрите на финансите и ръководителите на централните банки на държавите участнички. Във форума също така участват ръководителите и представителите на Международния валутен фонд и Световната банка.
Г-20 произвежда 90% от световния брутен национален продукт, генерира 80% от международната търговия и обхваща две трети от населението на света.
"Голямата двадесетица" бе създадена като опит да се намери изход от финансовата криза в края на 1990-те години. Първата среща на Г-20 бе през 1999 г. в Канада. Обикновено в рамките на форума министрите и ръководителите на централните банки на страните участнички се срещаха веднъж годишно, след което вече извън рамките на форума можеха да се провеждат срещи на лидерите на страните на "двадесетицата".
През 2008-а, със започването на световната криза и необходимостта от приемането на антикризисни мерки, форматът се промени. През ноември 2008 г. във Вашингтон се проведе първата среща на върха на Г-20 на най-високо ниво с участието на лидерите на държавите участнички. Последва априлската среща на върха през 2009-а в Лондон. А в края на септември в Питсбърг се състоя третата среща на Г-20. От 2010-а срещите на върха вече са годишни.