Филантропия по нашенски
Формула на успеха в "Аз мога повече" - създаваш фирма за онлайн обучение, набираш "ученици" и някой да ги обучава без пари, а ти прибираш еврата от ЕС
/ брой: 30
От няколко години програмата "Аз мога повече" към Агенцията по заетостта предлага на работещи от цялата страна възможността да добият допълнителна квалификация. Финансирането на програмата, разбира се, е с европейски пари. Намеренията на проекта, естествено, са изключително и изцяло благородни.
Всичко започва с набиране на необходимия брой документи. Следва безумно висене по опашки, обикаляне от единия край на София до другия и обратно. Търсене на подходяща фирма-обучител, чакане да ти дойде редът, за което трябва да ти се обадят, но обаждане така и не получаваш. Което налага още едно ходене до бюрото по труда и т.н. И всичко това се случва, докато СИ НА РАБОТА, защото все пак... това е програма за работещи. Но на кого му пука за работното ти време? В крайна сметка, ако наистина си решил да научиш нещо повече, след като ти се полага по право и имаш възможност, с повече търпение започваш курс (евентуално съобразен с работното ти време).
При подновяването на кампанията за 2013 г. реших да се запиша на шофьорски курс. Подаването на документи започна без изненади - опашки, документи, разходки през работно време, всичко по реда си. Като в нова кампания обаче се появиха и нови изисквания. Не можеш да се запишеш на шофьорски курс, ако нямаш... шофьорска книжка. Прекрасно! И най-вече - напълно логично...
След като реших, че съм приключила с усъвършенстването си по оперативни програми, се оказа, че те не са затворили вратите си към мен. Наскоро получих предложение да водя курс, предлаган по програмата "Аз мога повече" - 4 дни по 5 часа. От мен се искаше за 20 астрономически часа да предам на желаещи да се обучават това, което съм трупала с години опит, търпение и старание на желаещи да тръгнат по същия път. Уговорките вървяха чудесно до един момент - момента, в който казах цената си, която дори не беше висока. Не получих финално обаждане. Дори не ми предложиха по-малка сума, защото явно бях много далече от истината. След кратко размишление стигнах до извода, че в крайна сметка наистина научих (най-лесното) нещо, което може да направиш в случая. Планът е следният - правиш фирма за онлайн обучения, представляваща готова платформа в интернет и започваш да чакаш... Чакаш едни мечтатели да се запишат на курс, за да научат нещо повече, чакаш и наивниците, които ще дадат времето и опита си за без пари. За теб остават "онея пари, дето ги дават от Евросъюза". И си мълчиш, защото видях как народът се възмути, че финансират чалгата. А колко по-лесно е да му дадеш да си търка очите с ваучера за английски на стойност 700 лв., от който очаква по-добро бъдеще, защото нали... Не знам дали Агенцията по заетостта контролира по някакъв начин т.нар. доставчици на обучителни услуги. Очевидно - не. Представете си, само в София, желаещите да се обучават, са около 33 хиляди. По някои данни "доставчиците" по програмата са над 700.
"Знанието е злато, ама ние не сме алчни". Ето затова цялата ни работа е такава - и филантропията ни е по нашенски.