08 Ноември 2024петък23:12 ч.

ВРЕМЕТО:

В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд. В събота вятърът ще се ориентира север-североизток и ще се усили. С него ще прониква по-студен въздух и максималните температури в по-голямата част от страната ще бъдат между 8° и 13°, в София - около 13°, на морския бряг – 10°- 11°, на места в Южна България - до 15°- 16°. Облачността ще се увеличава и в края на деня в североизточните райони ще завали дъжд.

Европеизацията на Балканите предстои

Обърнаха ли "големите" гръб на региона ни?

/ брой: 245

автор:Зорница Илиева

visibility 1980

Дали са "барутен погреб" или "пъзел" с много неизвестни, Балканите си остават региона в Европа, където не само в миналото "кръстосват саби" т.нар. велики сили. Днес експерти твърдят, че САЩ и ЕС са загубили интерес към Балканите, след като бяха силно ангажирани по време и след последната война на територията на Европа и създаването на Косово като независима държава. ЕС по-скоро е като подкрепяща действията на САЩ сила.
Кризата и събитията в Близкия и Далечния изток се посочват като причина за обръщане на погледите към собствени проблеми или други региони. Твърдят, че Турция, Русия и Израел са страните, които ще запълнят този вакуум и ще играят роля, т.е. ще имат своето влияние по техни си интереси на Балканите.
По исторически сложила се традиция, всяка балканска страна търси опора в съответна велика сила или лоби, които да отстояват и нейни интереси, но в крайна сметка големите са се разбирали и често се е стигало до решения, които всъщност са "близане на рани" десетилетия наред от някоя или повече балкански страни. Справка - Берлински конгрес, Ньойски договор, Дейтънско споразумение и т.н.
Като част от Европа съвсем естествено е балканските страни да приемат за свой приоритет на днешно време членството в ЕС. Въпрос и на сигурност и стабилност в региона. Защото проблемите са не толкова общи, колкото еднакви - борба с корупцията и организираната престъпност, съдебна реформа, безработица, изоставащи икономики и липса на диалог в обществото, медийна свобода или липса на свобода на словото и все в този дух.
Последният доклад на Европейската комисия за напредък на страните от Балканите отново подчертава неравноделния такт, в който се движат страните-кандидатки за членство в Евросъюза. Независимо от обнадеждаващите думи за всяка от тях от страна на комисара по разширяването Щефан Фюле, остава горчив привкус, че след приемането на Хърватия през 2013 година, ЕС ще притвори вратите си за останалите. Някои дори споменават и прибързаното приемане на България и Румъния, които са били "неподготвени" в достатъчна степен за това членство. Един вид "парен каша духа".
Всъщност самият факт, че Хилъри Клинтън ще посети Балканите, е сигнал, че прибързаните изводи в посока "нови приоритети" не са най-точните. Да не говорим, че Мадлийн Олбрайт остана вярна на специалното си отношение към Косово, например, и потвърди търговско-икономически интерес към тази част от региона. ЕС не само не отказва интеграцията на Балканите, но и потвърждава, че процесът на разширяването ще продължи, независимо от вътрешните проблеми на Евросъюза.
За Турция преговорният процес е повече от сложен, но ангажирането на страната със събитията в Близкия изток и най-вече мирисът на война по границата със Сирия, не предполагат на този етап стремеж към еврочленство. Общата формула, както се казва, за бъдещето на ЕС и Турция предстои да бъде намерена, но в момента липсва стимул и от двете страни за такива действия.
В същото време Турция отдавна е обявила за един от приоритите на своята външна политика именно Балканите и дори използва термина "балкански турци", за да подчертае историческото си присъствие именно в тази част от Европа. Голяма част от "Стратегическата дълбочина", основополагащата книга на турския външен министър Давутоглу, е посветена на страните от Балканите, а първото издание на този труд е преди повече от 10 години. Турция не само залива региона със своите сериали, но има дългосрочни инвестиции в Македония и Босна и Херцеговина, където част от населението е с мюсюлманско вероизповедание и съответно се припознава като сфера на влияние и грижа от страна на югоизточната ни съседка. В тази насока са и повечето изказвания на Давутоглу, когато има официални срещи или събития в региона и които са посрещани, меко казано, с тревога от страна на православното население. Неслучайно се казва само "Босна", когато се говори в Сараево. В същото време сложните и противоречиви отношения между Турция и Израел може би са в основата и на нескрития интерес на Тел Авив към Балканите, където търговско-икономическите интереси предхождат добрите политически контакти. Като тези с България, където дори има съвместни заседания на правителствата. Както и военното сътрудничество с Гърция, инвестиционен интерес към Република Сръбска в БиХ и т.н.
Когато става въпрос за Русия и нейните интереси на Балканите, Сърбия си остава на предна позиция в приоритетите й. Не са случайни думите на сръбския президент Томислав Николич, че "Сърбия иска да влезе в Европейския съюз, но и да продължи да си сътрудничи с Русия", както и "моята идея е била винаги Сърбия да бъде мост между Изтока и Запада и би било грешка да не използваме стратегическата си позиция".
Ама това не беше ли и наша идея? Да не би Евросъюзът и Русия да са врагове, независимо от различните им мнения по ред въпроси от геополитиката или енергетиката?
Както се казва, всеки се бори за място под слънцето, а големите играчи "делят мегдан" по глобалните въпроси и сфери на влияние. Да се овладее изкуството на баланса в такава ситуация е въпрос не само на майсторлък, но и на добро образование, опит в политиката и приемственост в отстояването на национални интереси.
Що се отнася до Сърбия, тя наистина успя да си извоюва статут на страна-кандидат за членство, но не е започнала преговори за членство и дори не се знае кога ще стане това. В тази връзка прави впечатление репликата на Ивица Дачич, премиер на Сърбия, че "условията, които Европейският съюз поставя, са неприемливи за Сърбия" поради наличието на термина "териториална цялост на Косово" в документите на Европейската комисия. Еврокомисар Фюле уверява, че "Брюксел не иска да пречи, а само да помага на Белград по пътя на членството в Евросъюза" и това не е натиск за признаване на Косово от страна на Сърбия. В същото време пет държави в Евросъюза не са признали Косово. ЕС обаче в лицето на Фюле уверява, че "Сърбия е важен фактор в региона" и при лично посещение тези дни в Белград посочва точно какво трябва да се направи, за да се даде ход на преговорите за членство. Преди всичко да се продължат реформите и да се подобрят отношенията с Косово. Да не се мисли за териториално разделение на Косово, което е същността на фразата в евродоклада, раздразнила Белград. Как да се признае официално независимо Косово при наличието на трайно отрицателно отношение на голямата част от населението към такъв акт? Може да се разчита само на умората от реформите и безизходицата по отношение на бившата автономна област. Или да се мисли в посока референдум, за да се обосноват действия, които няма как да харесат на всички.
Все пак ЕС е обявен за приоритет на политиката при това правителство, което е съставено и от бивши кадри на Милошевич, но търси начин и дори лобита по света, за да осигури по-бързо членство в този най-прогресивен проект на човечеството, какъвто е ЕС.
Стана ясно, че новите членки на ЕС от Балканите няма да се приемат в пакет и че Черна гора е на първа позиция в интеграционния процес. Албания има своята положителна оценка от Брюксел и има препоръката за статут на кандидат за присъединяване, ако успее да реформира правилата за работа на парламента си и да промени закона за Върховия съд, т.е. търси се консенсус в политическата картина на страната. Остава Македония, която не само не е решила проблема с името си в дълголетния спор с Гърция, но често вкарва и България в двустранни спорове относно общата история, едностранчивото й тълкуване и прояви, които изнервят българската общественост. Като прословутата изложба в Брюксел, чието име така и не се разбра в последна сметка. Което беше и последната капка в констатациите, че "Македония няма как да напредне дори и да започнат преговори с ЕС, ако не разбере какво означават добросъседски отношения".
Темата за добрите отношения със съседите фигурира и в диалога на високо равнище за присъединяване, лансиран от Еврокомисията с цел да се поддържат усилията за реформи не само в Скопие.
Въпросът е дали България ще предприеме стъпки в посока да препятства членството в ЕС поради политиката на "кражба на история" от страна на Македония. Едва ли, но предстои да се запознаем с разработваната стратегия на външната ни политика към съседите, където "червени линии" ще посочват границите, които не бива да се допуска да бъдат нарушавани.
За сметка на това Европейският съюз има възможността да насочва съответни усилия в една или друга посока чрез използване на "моркова или тоягата" и в същото време да се стреми да не допуска вакуум в приоритетните си региони. Европа сме все пак, а и ЕС вече е лауреат на Нобелова награда за мир. Да го приемем откъм най-хубавата му страна.


Балканите си остават барутен погреб и затова повече отвсякога се нуждаят от помощта на Европа, а не от гърба й


За Турция преговорният процес с ЕС е повече от сложен


Босна и Херцеговина е отбелязала известен напредък при изпълнение на първоначално поставените от ЕС условия, констатира ЕК


Сърбия се надява да стане мост между Изтока и Запада


Черна гора е на първа позиция в интеграционния процес


Албания получи препоръка за статут на кандидат за присъединяване, ако успее да реформира правилата за работа на парламента си и да промени закона за Върховия съд


Македония все още не само не е решила проблема с името си в дълголетния спор с Гърция, но често вкарва и България в двустранни спорове, което допълнително усложнява задачата й за членство в ЕС

Служители в АЯР на протест за по-високи заплати

автор:Дума

visibility 781

/ брой: 214

"Лукойл": Не продаваме рафинерията в Бургас

автор:Дума

visibility 748

/ брой: 214

25 нови влака от "Шкода" пристигат до 2026 г.

автор:Дума

visibility 591

/ брой: 214

Брюксел разследва "Виза" и "Мастъркард" за таксите

автор:Дума

visibility 722

/ брой: 214

Управляващата коалиция в Германия се разпадна

автор:Дума

visibility 745

/ брой: 214

Харис обеща помощ на Тръмп до инаугурацията

автор:Дума

visibility 762

/ брой: 214

В САЩ разработват план за мир в Украйна

автор:Дума

visibility 739

/ брой: 214

Накратко

автор:Дума

visibility 706

/ брой: 214

Пътят на разбитите надежди

автор:Александър Симов

visibility 651

/ брой: 214

Непредсказуемият Тръмп

visibility 657

/ брой: 214

БСП е микросвят, отражение на прехода

visibility 681

/ брой: 214

Агнето сито и вълкът цял

автор:Гарабед Минасян

visibility 704

/ брой: 214

 

Използвайки този сайт Вие приемате, че използваме „бисквитки", които ни помагат за подобряване на преживяването на потребителите, за персонализиране на съдържанието и рекламите, и за анализ на посещаемостта. За повече информация можете да прочетете нашата политика за бисквитките и политиката ни за поверителност.

ПРИЕМАМ