Една среща с Ференц Пушкаш - великия футболист на Унгария

По време на моето следване в Будапеща през периода 1951-1955 г. се бях увлякъл по футбола. Тренирах в двора на студентското ни общежитие на уличката "Надболдогасон" ("Света Богородица"), посещавах редовно мачовете на отбора на армията - "Хонвед". Тогава Унгария беше великолепна футболна сила и унгарците живееха със самочувствието, че са най-добри в света. Иначе бях привърженик на будапещенския клуб МТК, за който си бях въобразил, че е своето рода унгарски двойник на любимата ми "Славия". В унгарския национален отбор тогава играеха магьосници на футбола:  Пушкаш (Братчето), Кочиш, Божик, Грочиш, Хидекути, Бузански, Лантош, Цибор, Закариаш, Шандор Тот и др.
Възхищавах се най-вече от център-нападателя Пушкаш, чиито оръдейни удари поразяваха безпогрешно вратата на противника, както и от изящния и артистичен майстор на играта с глава - "десятката" Кочиш, любимец на унгарските запалянковци. Респектираше също брилянтното изкуство на двамата халфове - Божик и Хидекути.
Футболът е свързан и с журналистическия ми дебют. Ето как.
След пореден мач на "Хонвед" в унгарското футболно първенство (годината беше 1953) се домъкнах до хотелче, в което  бяха отседнали играчите на отбора. В неголяма стая открих Пушкаш, зает да си стяга багажа. Облякъл се за излизане, той явно не беше настроен да участва в журналистическия гастрол на някакъв си български студент. Но прояви все пак разбиране, след като му съобщих, че идвам по препоръка на председателя на Д.С.О. при армейския им клуб - така съм си записал инициалите. Диалогът с Пушкаш го изпратих на адреса на софийския спортен вестник. Нямам представа дали са го публикували, по-скоро - не. Но фактът е факт.
За да не се изгуби споменът за тази среща с Ференц Пушкаш, ще разкажа няколко фрагмента от беседата ми с него.
Излишно е да казвам, че тръгвайки за срещата с Пушкаш,

изпитвах чувството на неувереност

и видимо смущение. Не само защото се налагаше да задавам въпроси на спортна знаменитост, но и понеже Пушкаш можеше лесно да ме отпрати по живо, по здраво. Първите впечатления от прекия контакт с Пушкаш обаче ме окуражиха. Този невисок и набит мъж умееше бързо да топи словесните дистанции. Виждаше се, че не обича да се прави на примадона. Говорът му, дрезгав и грубоват, прям и простодушен, много години по-късно го сравних в себе си с хлапашката безцеремонност на нашия Христо Стоичков.
Пушкаш изрече за начало дежурни фрази, задължителни за времето, в което живеехме. Такива разговори започваха с грижите на народната власт, като грешките ги оставяхме за накрая, ако остане време за тях. Пушкаш, въпреки своеволния му нрав, донякъде се съобразяваше с условностите, още повече че отборът му беше военизиран, а самият той - офицер от унгарската армия.
 Между другото спомена също, че унгарският футбол показал качествата си и на Олимпийските игри. Постиженията били резултат от общата организация на футбола в Унгария, дължали се на отличния тренировъчен процес, на серията международни състезания, на лагерните сборове под ръководството на водещи унгарски треньори и пр. Всичко това в момента било отличен старт за предстоящи срещи с Австрия, Италия и др. Изрази оптимизъм и във връзка със Световното първенство по футбол през следващата 1954 г.
Поисках да узная как е попаднал на футболното поприще. Пушкаш сподели, че баща му, фабричен работник, първи го насочил към футбола. Бил играч на един от будапещенските футболни тимове. По-късно заиграва в  първокласния столичен отбор "Кишпещ".
- След края на Втората световна война - продължи Пушкаш - унгарският футбол беше потънал в дълбока криза, липсваха  материални средства, Будапеща - в развалини. Но бързо успяхме да създадем първокласни условия и база за футбола и футболистите.
 И Пушкаш даде пример как в днешно време протича обичайната подготовка:
 - През декември завърши футболното ни първенство; през януари бяхме на лагер; през февруари започнахме редовни тренировки на закрито. Тренираме във вторник, сряда, четвъртък и петък. В идеални условия!
 
В духа на тогавашните времена

великият футболист изтъкна, че наскоро взел участие в Световния конгрес за мир във Виена.
Поисках да разбера какво е мнението му за българския футбол. Ще възпроизведа някои от въпросите и отговорите:
- Какво ще кажете за българския футбол?
- Харесва ми играта на вашите футболисти.  Особено твърдият им стил, бързината и желанието им за победа. Ние сме по-добри в техниката и тактиката. Според мен те са в основата на футбола. Ако българите повишат техническите и тактическите си умения, ще станат много, много силен отбор.
- Не мислите ли, че през последните години българският футбол отбелязва напредък?
- Така е. Най-вече през последните две години. В Прага миналата година срещата ни с ЦДНА премина много трудно - голяма борба, но победихме.
- А за индивидуалните качества на българските национали? 
- На мен най-много ми харесва играта на Божков и Миланов. Харесва ми и вратарят Георги Кекеманов, тъй като в изпълненията му усетих нещо от играта на нашите вратари. Соколов също е много добър вратар, но движенията му са твърде резки и "разпокъсани". В българския национален отбор играе още един футболист, център халф - Манол Манолов. Но почакайте... - измъкна портфейла си и започна да тършува: - Аха, ето го! 
В него между снимките на съпругата му, активна спортистка, на десетмесечната му дъщеря и на негови най-близки приятели, се намираше снимка на Манолов. С нови нотки в гласа:  
- Добър приятел! Българите ми допадат.
- Какви са изгледите за класиране на българския тим на Световното футболно първенство?
- Големи. Според мен българският отбор е най-добър в сравнение с останалите отбори на страните с народна демокрация.
Аз се позасмях:
- Като изключим Унгария, нали?...
Пушкаш разтвори широко ръце и добави многозначително:
- Може би... Българите разполагат с  възможности да излязат победители в групата си, след това ще видим. Трябва да узряват тактически.
Личеше, че е краят на разговора ни. Станахме. Подадохме си ръце. На раздяла Пушкаш отново пожела успехи на българския футбол.
 След Унгарската революция от 1956 г. националният тим на Унгария

преживя пълен разпад

Много от основните футболисти емигрираха в различни страни на Западна Европа. Специално Пушкаш - в Испания. Тук отново завоюва име на необикновено надарен футболист с качества на лидер. Стана "талисман" на звездния отбор на Реал Мадрид, превърна се в еталон на целеустременост и висок професионализъм, на поразителен усет за гола. Влезе в класиката на европейския и световния футбол! Доколкото не ме лъже паметта, един от малцината, които останаха в родината си беше халфът Божик, блестящ футболен интелект, който организираше играта и на "Хонвед", и а унгарските национали. Но това е тема за друг разговор.