Книгата
Духовните пейзажи на Боян Ангелов
"Далнина" е озаглавена най-новата стихосбирка на поета
/ брой: 109
Поезията, според Боян Ангелов, е мост между душите, епохите и световете. Отвъд видимото, отвъд материалното се веят "косите на нощта", а по "хълбока на мраморния хлад" се изкачва мъчително човешкото познание. И това не са само ефектни и прекрасни метафори, а квинтесенция на лирическата философия на автора. Боян Ангелов е нарекъл томчето си с избрани стихове "Далнина". В тази дума са кодирани духовните пейзажи, които го мамят и разгръщат бездната на неговите мисли, чувства, прозрения, представи и настроения. Сякаш усещаме невидимото благотворно влияние на Атанас Далчев и Александър Геров - и Боян Ангелов се интересува от екзистенциалната драма на малкия човек. Той иска да надникне през черния прозорец на безнадеждността и физически да усети магичната привлекателна сила на абсолюта (да си спомним Геровото: "Аз видях абсолютното нищо").
При цялата си философска нагласа Боян Ангелов е поет, който усеща драматизма на социалното битие. Но неговата категорична социална ангажираност е облечена в одеждите на дискретното внушение, на спотаената болка, на милосърдието и съчувствието. Състраданието е имплицитно втъкано в лирическия рисунък, то следва проверени и устойчиви традиции - автентичният поет е длъжен да разговаря със своя народ искрено и непредубедено. Тогава той се чувства "прашинка мимолетна" от неговата неизчерпаемост и велика същност. Лирическият щрих на Боян Ангелов е акварелен и лекокрил, той владее багрите на думите, разбира удивителната им способност да изразяват едновременно противоположни състояния. Но римното многообразие и оригиналните ритмични пулсации служат за съдържателното разгръщане на поетическите идеи. (А като почитател на немската класическа философия авторът добре познава мисълта на Хегел: "Формата е съдържателна".) Затова в поезията на Боян Ангелов ще срещнем редица ключови думи, които задължително са натоварени със значим подтекст - Отечество, дълг, чест, достойнство, служене и прочее.
В поетическата далнина на Боян Ангелов прозира трансценденталното, предизвикателството на познанието, изкушението на духовните скиталчества. Затова тук често се натъкваме на съзерцанието, понякога дори на аскетичното себевглеждане и самосъд. Поезия, която изключва патетиката и публицистичните фойерверки, нерядко присъщи на така наречената патриотична поезия. При Боян Ангелов можем да говорим за поезия на органичната самодостатъчност - той пише по водата своите лирически терзания и дори когато е остър и категоричен в това, че "да се отстъпва място не остана", неговите внушения пак са ненатрапчиви, меки и приглушени. А място за отстъпление според него няма, когато става дума за национални и общочовешки идеали, ценности и принципи.
"Потъвам в тялото на мисълта
и моите видения
са думите"
гордо заявява Боян Ангелов. И ние заедно с него се разхождаме запленени из примамливите пространства на неговите духовни пейзажи.