Днес цензурата е много по-рафинирана отпреди
/ брой: 262
Един многотиражен ежедневик излезе на първа страница със заглавието "Свободата бе, глупаци!" в рубриката си "Позиции". Та, в тази дописка един наивник (не го знам на каква възръст е) се е заел да опровергае всичко, което вестникът му твърди на втора и трета страница. И да ни внушава, че свободата на гладен стомах е върховно постижение на явлението, кой знае защо наречено "демокрация" (в превод - уплавление на народа). Този казус - свободен, но гладен - дописникът разглежда от позицията "гладен, но свободен!"
Впрочем това е позицията на мнозина наивници и на още повече лицемемири. Защото същите тези хора, ако ги оставиш на минимална работна заплата (240 лева) или на средна пенсия (250 лв., да речем), съвсем друга песен ще запеят и ще вземат да откриват, че гладните и бедните у нас са над 3 000 000. "Мнозина сега трудно свързват двата края, но от глад не са умрели" - опонира ми наивникът. Ама чакай сега, трябва ли да измрат, та да открият благото на твойта "свобода"? Море, да те опъна аз ти да "свързваш двата края" май скоро ще забравиш всичките си либертистки лозунги и догми и розовите ти бузки ще хлътнат до степен "гладен, но свободен".
Не си първият, нито последният, който декламира неуморно тази догма. Неотдавна една приятелка (и тя журналистка), след като не можа да ме убеди, че "гладен, но свбоден" има някаква стойност, възкликна: "Да, ама пътувам!" Къде пътуваш бе, мойто момиче? "До Гърция!" - отговори ми. А така! Що не пътуваш до Кайманите? Или до Таити? Свободата ти е лимитирана от заплатата, а тя не ти позволява да отидеш където искаш. И тогава ходиш където можеш.
Но да се върнем на нашия наивник, който възторжено декламира, че "от всички свободи, вървящи в пакет с демокрацията, най-голямата е свободата на словото. Именно тя бе най-смачкана при комунизма". Макар че за тоталитарната система, която той нарича "комунизъм", да, има право! Ама къде е видял тая свобода днес - не знам! Може би нарича "свобода на словото" определени медии, на които всяко заглавие е като начало на донос, а съдържанието им се изчерпва със съдържанието на надпис в училищна тоалетна? Нека попита една своя редакторка, която ми се обади по телефона, за да ми каже колко добра, точна и навременна била статията ми, но... Това не е ли цензура? В друг вестник (за друга статия) редактор направо ми заяви: "Професоре, прав сте, но ние държим друга линия!" Днешната цензура е много по-рафинирана, но това не я прави по-мека от "комунистическата". Напротив! Просто днешните идеологически босове разбраха, че игнорирането, премълчаването са много по-силни от насилието. Защото заменихме имагинерната "диктатура на пролетариата" с реалната диктатура на капитала! Попитай, наивнико, който искаш собственик или главен редактор на медия ще се откаже ли от 50 000 за една публикация, каквато и да е тя - добра, лоша; слаба, силна; дори "правилна" или "неправилна". Не, няма да се откаже! Защото "става въпрос за икономика, глупако!", както казал цитираният от теб Бил Клинтън. Става въпрос за пари, а "свободата" е само камуфлаж на капитализма!
А твоето заглавие издава само един нов догматизъм, способен да се изразява с отдавна дотегнали щампи. И няма нищо общо със Сервантес! Дори в известаната реклама за свобдата и салама има много повече философия. Та, става също като при "комунизма" - "правилните" материали са на първа страница, "неправилните" - по-назад. А правилното се родее с догмата!...
Шизофренното състояние на медиите въобще не ме касае - от 21 години почти всички медии твърдят, че са "Всички гледни точки!", без да забелязват, че са само "Клюкарска гледна точка". И въобще не са в състояние да си определят истинската диагноза. Но ме обижда (мен и стараещите се да мислят по-дълбочко), че този уважаван вестник е дал правото на един абсолютен наивник (надявам се да не е лицемер) да нарича опонентите си "глупаци". Не знам дали СЕМ има влияние върху тази медия, но сигурно има главен редактор или поне дежурен, към които да извикам (драматично!): "О, спят ли те? О, те не видят ли!"
Или май така им е изгодно?