Демократите са в беда
Републиканците се надяват да вземат солиден реванш на междинните избори на 2 ноември
/ брой: 251
На 2 ноември американците отиват да гласуват: те трябва да изберат всичките 435 члена на Камарата на представителите, 37 от стоте сенатори и 37 от 50-те губернатори на щати. Това са т.нар. междинни избори. Наричат се така, защото се провеждат в четни години в средата на президентския мандат. Именно затова политолози и анализатори често ги определят като референдум за политиката на действащия президент. Всъщност междинните избори винаги са били използвани като възможност да се даде урок на действащия президент.
В момента демократите имат мнозинство и в Камарата на представителите, и в Сената. На 2 ноември това обаче почти сигурно ще се промени. Обзелата Америка, а и целия свят, Обамомания май вече е в историята.
Междувременно по време на предизобраната кампания за тези междинни избори в САЩ се разгърна безмилостна политическа битка. И ако зад демократите стои действащата власт, зад републиканците са парите. Най-богатите американски избиратели се включиха активно в сегашните междинни избори. Почти половината от списъка на 400-те най-богати, според сп. "Форбс", американци финансират междинните и губернаторските избори. Наблюдателите твърдят, че това са най-скъпите в историята междинни избори. Кандидатите са похарчили общо 3,4 милиарда долара. През 2006-а агитацията за междинните избори е струвала 2,9 милиарда, а през 2002 година - 2,2 милиарда.
Сега пет от шестте най-големи финансови спонсори на предизборната кампания обаче подкрепят републиканците. Барак Обама предизвика недоволството на богаташите, защото смята да увеличи данъците на онези, чийто годишен доход е над 250 хиляди долари.
"Ние ще противопоставим на техните милиони долари нашите милиони гласове", твърди самият Обама, активно включил се в предизборната битка. Дали обаче красноречието му ще помогне на демократите?
Всички социологически проучвания показват, че Демократическата партия вероятно ще загуби мнозинството си в Конгреса. За да поемат контрола върху парламента, републиканците трябва да спечелят 39 мандата в Камарата на представителите и 10 места в Сената. Спечелването на контрола над Камарата на представителите изглежда напълно достижимо. Доста наблюдатели обаче предричат, че демократите ще загубят и крехкото си мнозинство в Сената. Ако това наистина се случи, президентът Обама ще бъде серизно затруднен при прокарването на законодателната си програма в Конгреса.
Знаците, насочващи към убедителна победа на републиканците, са навсякъде. Истинският лакмус на изборните настроения без съмнение е икономиката. А там положението не е "розово" за демократите. Въпреки че официално бе обявено, че САЩ са излезнали от рецесията и икономиката е започнала да се съживява, този ръст засега е символичен. Нещо повече, според експертите той ще остане такъв - около 1 процент годишно - в продължение на няколко години. Това обаче означава, че безработицата, която в момента е 9,6%, няма да намалее. Най-тежко е положението на младежите. Двадесет на сто от току-що завършилите образованието си американци не могат да си намерят работа. Младите хора се тревожат за бъдещето си, те вече се чувстват несигурни за утрешния ден.
Естествено мрачните прогнози на експертите, както и безнадеждното днешно ежедневие на американците няма как да не всяват песимизъм в избирателите.
Най-лошият сценарий за демократите, разбира се, ще е този, който преживя Бил Клинтън през 1994 година, когато републиканците получиха контрол и над двете камари на Конгреса. Клинтън обаче се прояви като отличен дипломат, успя да се сработи и с противниковата страна и спечели втори президентски мандат. Сега анализаторите се питат дали Барак Обама ще е способен на това. Засега нищо не показва, че президентът умее да се споразумява с противниците си.
Все пак Обама има с какво да се похвали. Той успя да осигури финансовото регулиране на Уолстрийт и да прокара плана за стимулиране на икономиката, на стойност 814 милиарда долара. Обама също така изпълни обещанието си и направи реформата в системата на здравеопазването, като включи в нея 32 милиона американци. Друг въпрос е, че тази реформа не беше приета добре от повечето хора, а 20 щата се опитват да я оспорят в съда.
Още по-лошо за демократите е, че загубата на влияние не се ограничава само до парламента. Местата в американския Конгрес при цялата им важност са нищожен дял от изборните длъжности, които трябва да попълнят на 2 ноември американските избиратели. Специално внимание заслужават изборите на 37 губернатори на щати. Те са особено важни, като се има предвид, че през 2011 година ще се състои провежданата веднъж на 10 години процедура по прекрояване на избирателните окръзи за изборите за Камарата на представителите в Конгреса. Губернаторите, които ще бъдат избрани сега, ще изиграят важна роля при определяне границите на избирателните окръзи в зависимост от резултатите от проведеното тази година преброяване на населението.
Този вторник ще се избират и членовете на законодателните събрания на много от щатите, а също така ръководители на изпълнителната власт на окръзи, кметове на градове, членове на градски управи. На много места освен това ще бъдат избрани генерални прокурори, финансови контрольори и съдии. Победителите в тези избори без съмнение ще оказват много по-голямо влияние върху всекидневието на своите избиратели от конгресмените и сенаторите.
И тук обаче социолозите предричат загуба на демократите. Или както казва анализаторът от Демократическата партия Питър Харт, цитиран от "Икономист, "ураганът определено идва, единственият въпрос е дали той ще бъде от трета или от пета категория". Ако се вярва на демоскопските изследвания, почти две трети от американците смятат, че държавата им върви по грешен път. "Широко разпространен е страхът от евентуална гибел на САЩ", констатира политологът Томас Ман.
И все пак може би е рано "да се бие камбаната". Няма съмнение, че Демократическата партия ще претърпи загуба. Вероятно тя ще загуби мнозинството си в Камарата на представителите. Битката за Сената обаче все още не е предрешена. Последните социологически проучвания показаха, че там противоборството става все по-разгорещено. А това дава известна надежда на демократите.
Не е за подминаване и фактът, че борбата е не само между двете партии, но и вътре в една от тях. При републиканците радикалните популисти ("Чаената партия") успешно изхвърлиха на вътрешнопартийните избори умерените политици от листата на кандидатите. "Чайниците" вече претендират най-малкото да са моралните лидери в партията. Това противоборство обаче може да донесе успех на демократите, тъй като много от радикалите се смятат за неизбираеми.
Очакваната сега победа на републиканците обаче съвсем не означава, че Барак Обама няма шансове да спечели втори мандат през 2012 година. Вкусовете на американските избиратели се променят бързо.
Въпреки че Барак Обама загуби симпатиите на американците и популярността му постоянно спада, президентът продължава да изглежда активен, чаровен и както винаги красноречив. Отсега е ясно, че 2 ноември няма да е неговият ден. Той обаче ще преживее. Сегашната кампания показа още едно важно нещо - сериозни съперници на президентските избори през 2012 г. Обама няма. Поне засега.
Две години след славния триумф на Барак Обама електоратът в САЩ е изключително непредвидим
Ерата на амбициозните реформи на Обама може да завърши със загуба на влиянието на демократите в законодателните органи на властта. Републиканците обаче също са далеч от истински реванш - засега те няма стойностен кандидат за президентските избори през 2012-а