Позиция
Държавата е човешка солидарност, а не геноцид
Унищожението на възрастните ни родители се превърна в правителствена политика
/ брой: 217
Ивайло Йорданов
Майка ми е с 207 лева пенсия, а баща ми с 250 лева. За ток, вода и телевизия плащат 70 лева на месец, за лекарства - 80 лева. Отглеждат едно прасенце, две овце, десет кокошки и пет гъски.
Заради чумата по свинете в Румъния големите свинеферми са прокарали решение, че в радиус от 20 км частни стопани не могат да отглеждат свине... И на нашето прасенце са му вдигнали мерника и родителите ми живеят в постоянен стрес да не дойдат компетентните органи и да го умъртвят.
Сега по новините гледам, че вече започва унищожение и на кокошките...
Възрастна жена от Хасковско обяснява пред камерите, че без яйца и кокошки и само с 200 лева пенсия не биха преживяли месеца. И покани депутатите да заживеят само с 200 лева на месец.
На мен ми е ясно, че унищожението на възрастните ни родители е правителствена политика, но виждайки, че по селата с тия кокошки и кози няма да се умре бързо, управляващите нямат търпение да убият животните, за да ускорят края на родителите ни.
Не мога да разбера, щом пенсионерите ни са в тежест, защо въобще се занимаваме да градим държава... Държавата е колективно начинание, човешка солидарност, а не геноцид.
И накрая: храните, които си произвеждаме на село, са в пъти по вкусни от тези в "Кауфланд" и "Билла". Ето, аз снощи си хапнах пълнени пиперки със сирене... Сирене от овчето, пиперките от градината ни.
Един от минусите на големия град и големите вериги магазини е, че изкуственото изместиха естественото. Не говоря само за храните, но и за човешките взаимоотношения.
Фейсбук