Мнение
Да се сродява по душа, не по кръв, може само човекът
Н. В. Гогол за племенната принадлежност на Украйна и на украинците в повестта "Тарас Булба"
/ брой: 43
В днешна Украйна се водят безкрайни научни и псевдонаучни спорове за произхода на украинците, доказва се, че те от векове са се формирали като отделна народност и нация, че корените им стигат чак до древна Шумерия. Младата украинска държава, която след февруари 2014 г. се строи върху антируска основа, днес иска на всяка цена да засвидетелства, че от векове е живяла като самостоятелна народност, различна от руската. Че е имала свое отделно украинско минало, различно от общото руско минало, удостоверявайки по този начин легитимността на сегашното си съществуване. В такива случаи се обсебват и преработват културите на съседните народи, прокарват се разделителни линии, особено от народността-майка.
В този текст ми се иска да представя мисленето, позициите, отношението на най-големия украински писател, на класика на руската литература Н. В. Гогол по тези въпроси. Дължа да заявя, че Гогол
някак си инстинктивно, с вътрешен възторг
е влюбен в украинските си събратя, в своя роден край, до изнемога обича украинската природа. Дори и заради това можем да се доверим изцяло на неговите съждения за руските извори на украинската душевност. Най-прекрасното пресъздаване на украинската степ, което аз познавам, се съдържа в типичните лирически "отклонения" на Гогол. Вижте чертите на такъв вид изображение в повестта "Тарас Булба": "Степта, колкото се отиваше по-нататък, ставаше по-прекрасна. Тогава целият юг, цялото пространство, което съставлява днешна Новорусия, досами Черно море, беше зелена, девствена пустиня. Никога не беше минавал плуг до неизмеримите вълни от диви растения. Само конете, които се скриваха в тях като в гора, ги тъпчеха. Нищо в природата не можеше да бъде по-хубаво..."
Специално в "Тарас Булба" великият прозаик прониква автентично и дълбоко в украинското самосъзнание, в родовата идентификация на украински родов човек, във взаимосвързаността между великорусите и малорусите. Гогол се спира върху това били ли са украинците отделна народност или нация преди столетия, или са съществували като органична част от руската племенна общност. Големият творец отбелязва, че сюжетът на "Тарас Булба" го е взел от ХV столетие, докато историческата истина е, че събитията в повестта се развиват десетилетия по-късно, през ХVI в.
Вярно е, че стилът на повестта се влияе от съвременната школа на романтизма, което предполага тяга към хиперболизиране на конфликтите и човешките страсти. Но като бележит художник Гогол намира способи, за да остане верен на изобразения живот, за да го разкрие в достоверния му исторически контекст и фон. Неслучайно редица изследователи смятат, че най-голямо въздействие на Гогол е оказала романистиката на англичанина Уолтър Скот, която прокарва магистрала към реализма в историческата книжнина.
Най-общо, изобразявайки трагичната участ на казака Тарас Булба и на неговите двама синове - Остап и Андрий, подчертавайки спецификите на украинския светоглед и манталитет, видимите отлики между световете на великорусите и малорусите, Гогол ги възприема за две презентации,
двете лица на една и съща народност: руската
Нито за миг Гогол даже и не помисля да формулира тезата за отделна украинска народност! Напротив, той разглежда украинците като руска народностна група, която обитава гранични зони на Руската империя и на която й се налага, поради конкретни необходимости на историята, да воюва на два фронта. На изток с турците, на запад - с поляците и останалите държави, носители на западната цивилизация. Тези колизии изковават жилавия и бояк дух на украинското казачество, високото качество на неговото родолюбие, психологията му на хора, възпитани да бъдат смели и безкористни защитници на руското отечество. Украинците се гордеят със своето родолюбие, тъкмо защото се чувстват руснаци, тъкмо защото са с руска кръв и произход.
Фабулата на "Тарас Булба" само периферийно е ангажирана с борбата на "източния фронт" - срещу турците и татарите. Иначе цялото действие в повестта се концентрира в отпора, който украинското казачество дава на западната агресия, и по-конкретно на Полша. Тези чужди на руския свят сили завладяват не само територии на Руската империя, но и работят за невъзстановими ментални трансформации, според Гогол - пагубни, на украинците: по посока на зачеркване на руската им единосъщност и православието и на преклонение пред католическия универсум.
Голямото художествено откритие в "Тарас Булба", то е и историческо предчувствие, се състои в изобразените контрасти между родово определящото поведение на брата Остап и между "ориентацията" на другия брат Андрий, отстъпил от духовната конституция на малоруските руснаци. Но също и в обстоятелството, че възелът на непреодолимото противоречие го разсича бащата Тарас: убива сина Андрий, предател на руско-украинската идея, бори се неистово за спасението на сина-герой Остап! Широко разпространена в масовото съзнание на българина е фразата, изречена от бащата Тарас Булба: "Аз съм те родил, аз ще те и убия!".
Родовите украинци-руснаци, според прозаика, са природно цялостни натури,
волни и витални до краен предел
Те се събират за боен стяг в Сечта, техни са "широкото поле и добрият кон" във време, "когато бе обгърнат някогашният мирен славянски дух от боен пламък и се създаде казачеството - широк, свободен размах на руската природа...Това е било наистина необикновена проява на руската сила". Витязите украинци знаят "каква е в руската земя войната, дигната за вярата: няма сила, по-могъща от вярата". Украинските казаци умеят да пият и гуляят "както само русинът може". Това, допълва Гогол, са характерности на "южния русин", населяващ "Източна Русия".
Но Гогол не подценява и влиянието на Полша и католицизма. Най-вече, според думите му, "върху руското дворянство". Андрий предава казачеството, Украйна и руската идея заради влюбването си в красива полска аристократка. Издига в култ любовта и всичкото великолепие, което заобикаля полякинята. Той, по подобие на останалите казаци, не може да не се възторгва от героизма на защитниците на обградения полски град. Андрий се възхищава от по-високата строителна култура на западняците, от изтънчеността на духовните им навици, изпитва блаженство от тяхната музика, живопис, изящество в отношенията между полските панове-аристократи.
Но наред с това, изтъква разказвачът, променят се душата, веруюто на Андрий! Това го довежда до моралната му деградация и себеотричане! Андрий в изповед пред полската красавица: "Та какво са за мен баща, другари, родина!... Кой казва, че моята родина е Украйна? Кой ми я е дал за родина? Родината е онова, за което копнее душата ни, което е по-мило за нея от всичко. Родината ми, това си ти!"
Бащата Тарас и братът Остап обаче, са адепти на наследените руски ценности, на активната колективна воля в името на татковината, на другарството, проверено в жестоки ситуации, на идеята за непобедимостта на руската мощ. Тарас се обръща към братята си казаци така: "Но да се сродява по душа, не по кръв, може само човекът";
низкопоклонничеството пред западния чуждоземец е падение
"нека знаят всички какво значи в руската земя другарство". А синовете на Украйна, към които се обръща Тарас, в мигове преди смъртта си ще кажат: "Нека се провалят всички врагове и да ликува во веки веков руската земя!", "Нека се слави докрай свят руската земя!"
Както проличава, Гогол - без израз на усъмняване - причислява украинското своеобразие и душевност към руското своеобразие и душевност, той не говори за друг тип народност - украинска, за друга историческа биография на Украйна, различна от летописа на руската държава. Приема, че украинският народ е река, могъща река, която се влиза в морето на общоруския живот, на общоруската държава, на Източното православие. Западната култура и политика ги трактува като външни, чужди на духа на Запорожието, на духовността на украинските руснаци.
Друг е въпросът как се развиват вътрешнородовите процеси в руската общност след ХVI в. и дали те променят принадлежността на украинската специфика към големия руски свят.
Своите схващания, гледища, воля и мирогледни позиции Гогол ги увенчава на финала на повестта с картината на героичната смърт на Тарас Булба: "Когато Тарас се съвзе от удара и погледна към Днестър, казаците бяха вече в лодките и гребяха с веслата; куршуми се сипеха отгоре по тях, но не ги достигаха. И пламнаха от радост очите на стария атаман.
- Сбогом, другари! - викаше той отгоре. - Спомняйте си за мен, а пък идущата пролет пак елате тук и хубавичко се разтъпчете! Какво хванахте, дяволски ляхи? Мислите ли, че има нещо на света, от което би се уплашил казакът? Почакайте, ще дойде време, ще настъпи време, ще разбере какво нещо е православната руска вяра! И сега вече усещат далечните и близки народи: надига се из руската земя народът със свой цар и няма да има на света сила, която да не му се покори!...
А огънят вече се издигаше над кладата, обхващаше краката му и обгърна с пламък дървото...Но нима ще се намерят такива огньове, такива мъки и такава сила, която би надвила руската сила!"
2015 г., казаци в Севастопол празнуват годишнината от присъединяването към Русия