Да не се забравя!

В продължение на два дни - 22 и 23 март - в Белград се състоя Международна конференция по повод 15-ата годишнина от агресията на НАТО срещу Югославия под мотото "Да не се забравя!" В конференцията взеха участие около 500 души - учени, общественици, експерти, които представляваха 50 държави от Европа и света. България бе представена от проф. Минчо Минчев, секретар на Партията на българските комунисти, и проф. Велко Вълканов, почетен председател на Българския антифашистки съюз.
Нападението на въоръжените сили на НАТО започна на 24 март 1999 г. и продължи до 10 юни същата година. Основание за предприетото нападение бе отказът на югославското ръководство да приеме ултимативно предявеното от НАТО искане да разположи на територията на цяла Югославия свои въоръжени сили, които да осигурят процеса по отделянето на Косово от Сърбия.
След като югославското ръководство отказа да приеме предявения му ултиматум, който означаваше всъщност окупация на цяла Югославия, генералният секретар на НАТО Хавиер Солана нареди на главнокомандващия на силите на НАТО в Европа ген. Уесли Кларк да предприеме нападението срещу Югославия. Войната започна, без за нея да има решение на Съвета за сигурност, поради което тя покрива всички белези на една агресивна война.
В продължилите 78 дни непрестанни бомбардировки загинаха до 2500 югославяни и бяха ранени 5000 души. На страната бяха причинени материални щети за около 30 млрд. долара. Във войната бяха използвани ракети с обеднен уран, който причини трайни вреди не само на хората, но и на природата на Югославия. Основателно се предполага, че тези ракети са поразили в определена степен и природата на съседните страни, и в частност природата на България.
Във войната косвено участваше и България, която предостави на НАТО въздушното си пространство, за да могат нейните самолети да бъдат улеснени в атаките си срещу сръбските села и градове. Но една от ракетите падна на българска територия (Горна Баня).
В своите изказвания участниците в конференцията разгледаха различни аспекти на предприетата от НАТО агресия срещу Югославия. Накрая те приеха заключителен документ, в който  намериха израз застъпените становища по обсъжданата на конференцията тема.
По време на международната конференция се проведе и младежки форум. Участниците в него обсъдиха заплахите, които световната криза и глобалният интервенционализъм нанасят на по-младото поколение. В много страни от Европа и света младите под 30 години са около 60% от общия брой на безработните. Младите хора се нуждаят от спешни промени в социалните отношения, което ще доведе до активното им участие в икономическия, политическия и социалния живот. Само така те ще могат да поемат отговорност за собственото си бъдеще, заявиха участници във форума. Именно младите хора са застъпници на идеята за общество на социалната справедливост, гарантиращо универсалните човешки права, като например правото на труд, безплатно образование, социално осигуряване и здравеопазване. Затова младите хора трябва да знаят истината за миналото. Участниците в младежкия форум настояха за демократизация на международните отношения, за спазване на международното право, обявиха се срещу надпреварата във въоръжаването, милитаризацията и неоколониализма.


Из заключителния документ на Международната конференция в Белград (22-23 март 2014 г.)

* Агресията срещу Сърбия и Черна гора (Югославия) през март 1999 г. е пример за пагубното поведение на западните велики сили, водени от САЩ, основаващо се на принципа на глобалната интервенция.
* Агресията е извършена без съгласието и противно на мандата на Съвета за сигурност на ООН и е престъпление срещу мира и човечеството, повратна точка към по-глобален интервенционизъм, в нарушение на международния правен ред и отричането на ролята на ООН. Създаден бе модел за намеса, който впоследствие бе използван във всички нападения над Афганистан, Ирак и Либия.
* Агресията срещу Сърбия продължи с невоенни средства, с насилствена промяна на властта чрез преврат на 5 октомври 2000 г., финансиран и подкрепен от чужбина - най-вече от членовете на НАТО, посредством изнудване, заплахи и др. средства с цел Сърбия да се откаже от националния суверенитет над Косово и Метохия.
* Ние трябва да помним жертвите на агресията на НАТО, на продължилото след атаките през 1999 г. преследване на политически и военни лидери, които защитават родината си. Те бяха изправени незаконно пред Трибунала в Хага. Трибуналът е средство за пропаганда и политически шантаж и трябва да бъде разпуснат.
* Участниците изразиха своята солидарност с народите от Латинска Америка в усилията им за запазване на свободата, независимостта и суверенитета, погазвани от агресивната имперска стратегия на САЩ. Те настояха за закриването на базата в Гуантанамо, вдигане на блокадата срещу Куба и освобождаването на петима кубински политически затворници от американски затвори.
* Отхвърляйки политиките, които заплашват мира и сигурността, конференцията осъди плановете и действията, насочени към дестабилизиране на Венецуела. Координираните насилствени действия в Каракас и на други места са част от стратегията на местните олигарси, подпомогнати и от външни фактори, за саботажни действия, насилствена провокация и изнудване с цел предотвратяване функционирането на законно избраното правителство. Участниците в конференцията изразиха солидарност с народа на Венецуела и подкрепиха храбрите му усилия за запазване на свободата и суверенитета на страната.
* Участниците в конференцията отделиха специално внимание на глобалната икономическа криза, довела до немислимо социално разделение и обедняване на хората, но също така и до дългова криза в редица проспериращи икономически държави като Гърция, Испания, Португалия, Италия и Кипър. Основните показатели на кризата са масова безработица - особено сред младите хора, висока задлъжнялост, спад на икономическата активност и др. Участниците в конференцията подкрепиха спонтанните протести на хората срещу негативните последици от икономическата криза.
* Очевидно е, че наложеният в Европа и в по-голямата част от света неолиберален културен, политически и икономически модел не работи. В търсене на изход най-мощната страна води битка за световен престиж, унищожавайки древни цивилизации и насилствено налагайки режими на управление, които не са по волята на държавите, наричани условно периферни.
* Участниците в конференцията отбелязаха със загриженост, че в Европа все още функционира американска военна инфраструктура, като например системи за противоракетна отбрана, технически и ядрени оръжия и конвенционални сили, което води до дестабилизация на регионално и глобално равнище.
* Световната икономическа криза не може да бъде решена чрез печатане на трилиони долари и ремонт на съществуващата неолиберална система. Необходимо е да се изгради ново, хуманно общество на социалната справедливост и равенството, което да гарантира по-добър живот за всички хора и народи на планетата. В центъра на новата система от социални отношения трябва да бъде човекът и неговите икономически, социални, културни и хуманитарни потребности, а не печалбата и егоистичните интереси на икономическия и политическия елит.
* Украинската криза е най-голямата заплаха за мира след края на Студената война. Вместо Украйна да се разглежда като най-естествената връзка между Русия и Европа, с намесата си в конфликта Западът иска изкуствено да отдалечи големи маси хора от тяхната естествена културно-цивилизационна и геополитическа среда и да ги привлече към себе си.