Чумата на ХХI век

Развитието на човечеството винаги е било противоречиво. Векове наред прогресът в една сфера от живота на обществото е бил съпровождан от регрес в друга, успехите на хората в една област са предизвиквали безброй проблеми. Разширяването на научно-техническите знания често са водили до смърт, до замърсяване на околната среда. Никога обаче човечеството не се е изправяло пред толкова сериозни проблеми като сега. Много от съвременните проблеми станаха глобални - от решаването им зависи съдбата на цялото човечество. Един от тези проблеми е международният тероризъм. През последните десетилетия тероризмът, без съмнение, се превърна в един от най-опасните проблеми на Земята.
Ако в средата на ХХ век тероризмът се смяташе за локално явление, то още в началото на третото хилядолетие той обхвана по-голямата част от света. На Земята почти не останаха региони и държави, свободни от тази "чума на ХХI век". И точно като чумата тероризмът се разпространява по планетата с огромна скорост, заразявайки все по-големи и по-големи територии. Има го и в Африка, и в Азия, и в Латинска Америка, и дори в благоденстваща Европа. Нито една държава, нито един народ не е защитен от тази "чума". Пред нея всички са равни, жертва на тероризма може да стане всеки един човек, където и да живее, какво и да работи, без значение от цвета на кожата. Тази "чума" вече отне живота на стотици хиляди невинни хора на планетата ни.
Защо и как възниква тероризмът, какво средство на съпротива представлява, срещу кого и защо се използва като оръжие, какви цели преследва, какъв е неговият социален, политически, идеологически, държавен, религиозен или етнически произход, по какъв път се развива и как се организира неговата мрежа по света, какви опасности крие той за обществото - за това разказва новият документален сборник на КРДОПБГДСРСБНА (Комисията по досиетата) "Международният тероризъм в досиетата на ДС". Авторите се опитват да провокират изследователската аудитория към по-задълбочено и безпристрастно изучаване на историческите корени на явлението тероризъм. За проблемите на "чумата" на ХХI век разговаряме с един от съставителите на новия сборник Татяна Кирякова:

- Какво всъщност представлява определението международен тероризъм? И до днес няма една обща за всички държави формулировка?
- Да бъде дефинирано изчерпателно явлението тероризъм наистина се оказва непосилна задача. До момента са известни около 120 дефиниции и нито една от тях не обхваща в цялост същността на тероризма, на това коварно оръжие, все по-често насочено и срещу невинни хора. Причината е, че при едни обстоятелства той е социално явление, при други преследва решаването на държавно-политически цели, при трети, гони постигането на конкретни политически резултати, при четвърти - решаването на национални конфликти, при пети мотивацията е на религиозна основа и т.н.
В същото време тероризмът постоянно мени своя облик. Заедно с промените в развитието на съвременния свят се менят и мишените на терора, методите и средствата, оръжията. Мени се мотивацията на организациите, които използват терора за постигане на своите интереси.
- ХХI век започна с небивало активизиране на терористичната дейност. Може ли да се говори, че днес тероризмът е глобален проблем на човечеството?
- Категорично - да. Тероризмът е глобален проблем на съвременния свят. Неслучайно вече битката е и в кибер пространството. Неговите субекти отдавна са разбрали, че посредством съвременните технологии те са в състояние да манипулират държави, политически и световни организации, правителства, отделни лица... Най-страшното тяхно оръжие обаче остава създаването на масова психоза и всяването на страх у обикновените хора. Ако има нещо обобщаващо в характеристиката на различните терористични организации - това е страхът. На латински "terrere" означава "да плашат".
При съвременния тероризъм се наблюдава и още една характеристика. Само превенцията в борбата срещу опасността от тероризъм струва милиарди, ако говорим в световен мащаб. Тази цена я плащат не само държавите. Плащат я и обикновените хора.
-  По-опасен ли е днес международният тероризъм, отколкото през миналия век?
- Корените на тероризма могат да се търсят много далеч в историята. Опасността от явлението обаче неимоверно нараства, когато то придобива организиран международен характер. Това става някъде към средата на 60-те години на миналия век. В сборника "Международният тероризъм в досиетата на ДС" публикуваме документи, които характеризират над 100 терористични организации, които са били обект на наблюдение от българските тайни служби. В тях, в чисто исторически план, може да се проследи генезисът на явлението. И ако в началото тероризмът е бил с преобладаващо идеологическа окраска - дясно и ляво ориентиран, днес вече неговите характеристики са различни.
- Какви са основните тенденции на съвременния тероризъм?
- Нямам претенциите да съм експерт по съвременен тероризъм. Моите познания се основават на прочетеното в документите от края на миналия век. Но днес, и без да бъде човек специалист по тероризма, е ясно, че най-мащабно разпространен и най-опасен е религиозно-политическият тероризъм. След отмирането на двуполюсния модел постепенно отслабна идеологическата легитимация на класически левоориентирания и десноориентирания тероризъм. 
- Вече повече от две десетилетия архивите на ДС предизвикват силното любопитство на хората. Интересът обаче като че ли е съсредоточен към т.нар. доноси, със сигурност обаче архивите, свързани с международния тероризъм, са далеч по-любопитни. Известно е, че през 70-80-те години представители на много от терористичните групировки често пребибаваха в страната ни. Разкажете за някои от тях.
- Документите на бившата Държавна сигурност, които комисията има задължението да събере и подреди в централизиран архив, не са само досиета на агенти или на обекти, подложени на преследване. Сред тях има огромно количество архивни единици служебен архив и те са много богат извор за изследване на близкото ни минало. Освен това, придобилата гражданственост комисия като Комисия по досиетата (което не е съвсем коректно, но е разбираемо заради дългото й наименование), има задължение по закон да изследва тези документи и да ги публикува. Настоящият документален сборник е трети поред. До края на годината ще излезе и още един том. Нещо повече, всички издирени документи по темите, по които работим, качваме и на електронен носител. Разбирам, че любопитството към конкретни случаи е обяснимо от журналистическа гледна точка, но не бих искала да се плъзгам по повърхността на сензацията. Зная, че всички се интересуват например от "Карлос Чакала", известен като терорист номер 1 в онези години и от факта, че е идвал неколкократно в България, но всичко това го има в публикуваните документи. Интерпретациите, анализите и оценките бих искала да правят журналистите или изследователите. Ако питате мен, в сборника има далеч по-интересни и сензационни факти.  
- Въпреки че по време на студената война България подкрепя освободителните движения, под чието знаме се крият и немалко от терористичните групировки, в средата на 80-те бившите български служби за сигурност обявяват "борбата с тероризма" за своя основна цел. На какво се дължи това?
- Първите документи, свързани с явлението "терор", са с ярка идеологическа окраска. Независимо от криминализирането на деянието, определени терористични организации тогава са използвани и като идеологическо оръжие. Десният тероризъм се дефинира като същностна черта на буржоазната действителност, а левият екстремизъм като израз на отчаяние, идейна безпътица и на дребнобуржоазна стихия в революционния процес.  Когато обаче българските тайни служби засичат, че редица представители от арабския свят обработват чуждестранни студенти в идеите на панислямизма и бъдещата световна ислямска държава, когато мнозина от тях се оказва, че са членове на опасни терористични организации, възниква конфликтът, че, от една страна, държавите, от които идват тези лица, тогава са наши съюзници и приятели, от друга, те крият потенциална опасност за България. Визирам стенограма от Колегиума на МВР от 1984 година. Опасността идва оттам, че нашите служби не знаят как тези чужди граждани реализират информацията, придобита у нас. По същото време България става мишена и за външнополитическа атака, защото е обвинена от тогавашните й идеологически противници в участие в тероризъм и контрабанда на оръжие и опиати. Това води до преосмисляне на оценките. От едно изказване на ген. Петър Стоянов, тогава шеф на Шесто управление на ДС, пред събор по проблемите с тероризма от ноември 1984 г., той заключава, че сложната оперативна и политическа обстановка повече отвсякога налагат борбата срещу тероризма да се изведе като номер едно.