Човекът никога няма да надвие природата

Георги Борисов e на 33 години, роден е в град Етрополе. Завършил е висше образование в МГУ гр. София, специалност разработка на полезни изкопаеми. В периода 2008-2009 г. е работил в Делхи, Индия, като ръководител на обект в проект за разширение на метрото в Делхи. Към момента работи в "Челопеч Майнинг" ЕАД.

Цитат:
"Когато българите отидат да работят в чужбина, те веднага започват да гледат на работата си по друг начин, стават по-сериозни и отговорни"

- Защо реши да станеш точно минен инженер?
- Станах минен инженер, защото за мен това е една от най-интересните и бързоразвиващи се професии. Всеки работен ден е различен и незаменим. Интересно е дори напрежението в работата, което само по себе си е голямо предизвикателство.
- Говориш за напрежение, това не е ли една доста опасна работа?
- Зависи - опасна е, когато не се оценява реалното състояние на работното място. Безопасноста в тази работа винаги трябва да е на първо място. Когато всичко се обмисля и се вземат предивид всички фактори, тогава опасността е сведена до минимум.
- Чувала съм, че в подземните мини има клетки с канарчета, които да са своеобразна аларма за опасни газове, има ли такива птички и в Челопеч? Какви са по-модерните способи?
- Времето на канарчетата е отминало, пък и те са за въглищни рудници! В Челопеч има ежесменен контрол на опасните за човека газове чрез модерни газанализатори. Рудник "Челопеч" е може би най-модернизираният рудник на Балканския полуостров.
- Работиш за златодобивна компания. С какво точно се занимаваш, едва ли седиш със сито край реката и пресяваш пясъка в търсене на злато?
- Аз съм част от екипа, занимаващ се проектирането и прокарването на новия трошачен комплекс и гумено-транспортна лента. Целта на тези съоръжения е да се увеличи годишната производителност на мед и злато в рудника. Те са създадени за натрошаване и извозване на добитата руда до повърхността. Работата ми е интересна, защото природата може да се управлява трудно, а ние до известна степен се опитваме да я променяме по някакъв начин. Случвало се е да се получи срутване на скална маса в рудника, при което ние можем само да изчакаме скалният масив да заеме своето естественно състояние. Едва след това можем да обезопасим и закрепим зоната.
- Искаш да кажеш, че природата  все пак и все още е по-силна от човешката намеса?
- Човек никога няма да може да стане по-силен от природата. Когато ние нарушаваме естественото й състояние, разбира се, че тя ще се стреми към възстановяване на първоначалното си състояние. В природата празно няма!
- Има ли разлика в работата на открито и в рудниците под земята?
- Определено има разлика. Работата в подземните рудници винаги е интересна и винаги в движение. Едно и също нещо никога не се повтаря. Освен това хора с клаустрофобия нямат място в подземни рудници (смее се).
- Какви хора имат място там?
- Хора с логическо мислене и хора с чувство за безопасна работа. Работата с колегите ми тук е много по-различна от други места. В Челопеч всички са много по-отворени един към друг и нямат притеснения да говорят за проблемите си.
- Работил си върху софийското метро, но си правил същото и в Индия. Има ли разлика в начина, по който се случват нещата тук и там?
- Разликата е в това, че в България хората са с мисленето си от онзи период, в който дори и да не си свършиш работата навреме, няма да има последствия за качеството и времето на изпълнение. В България трябва да се промени манталитетът на мислене за работа. При проекти, които трябва да се изпълняват в строго определни срокове, не може да се допуска лошо изпълнение на задачите. Дават се много средства, за да се изпълни дадена задача, затова инвеститорите винаги държат на качествена и добре свършена работа. Българите са свикнали някой друг да върши работата вместо тях, като в онази приказка: "Щом работата е толкова спешна, защо някой друг не я свърши".
- Как може да се реши това, с по-строг контрол, или...?
- Може да се реши само и единствено, ако българите променят начина си на мислене тук, в България. Защото, когато българите отидат да работят в чужбина, те веднага започват да гледат на работата си по друг начин, стават по-сериозни и отговорни, започват да обръщат внимание на качеството и сроковете за изпълнение на задачите си. Може би е свързано и с паричната им мотивация.
- Ниските заплати ли са причината на българина да не му се работи както трябва?
- До известна степен да, но и както казах, манталитетът е от съществено значение.
- Защо се върна в България?
- Върнах се в България, защото начинът ми на живот в Индия, както и различната култура на страната, започнаха да влияят зле на здравето ми. Работата там определено беше много интересна и предивикателна. Основната причина да се откажа от нея бе умората, която се насъбра покрай служебните ми задължения. Имаше носталгия през първите 2-3 месеца от престоя ми там. След това обаче всичко започна да си идва на мястото и нямах проблеми с това.
- Мислиш ли, че в България имаш достатъчно шансове за добра професионална  реализация?
- За момента не виждам бъдещото си развитие в България. Причината за това е, че към момента няма проекти, за които да мога да подпомогна с работата си. Ако в бъдеще има такива, с удоволствие бих останал тук. След проекта, с който съм се захванал, смятам, че ще мога да съм полезен в задачи, свързани с тунелно строителство, независимо от какъв тип. За съжаление в България няма перспектива за развитие на други големи подземни рудници по подобие на този в Челопеч. Това е причината хора с моята професия да могат да се занимават единствено с тунелно строителство. Под този параграф попада строителството на метро, но не само. Правят се тунели и за магистрали, при строителството на язовири и много други...
- И все пак не мислиш, че човек с твоята квалификация може да си намери лесно работа в България?
- За момента не мисля, че може да се намери работа за човек като мен, пък и все пак трябва да се развивам.
- Имаш ли представа колко души от твоята специалност работят в тази сфера?
- През последните години много малко от хората, завършили тази хубава специалност в Минно-геоложкия унивесритет прилагат уменията си в тази сфера. Например от хората, които завършихме заедно през 2003 година, само около 10% работят по специалността си. За съжаление пазарът в България не може да осигури достатъчно работа на минните инженери, завършили МГУ.
- Къде се виждаш след 5 и след 10 години?
- Виждам се странстващ по различни проекти по света. По принцип продължителността на типа проекти, за които работя, е приблизително по около 2 до 3 години. Предполагам, че при работа в различни държави един такъв период ще бъде последван от връщане в България. Веднъж започне ли човек да работи по този начин, той никога не се връща назад. Не мечтая да работя на дадено място, защото такива мечти много бързо се разпадат. Когато човек докаже, че е способен в дадена сфера, то много често добрите компании го търсят сами, за да бъде част от екипа им.
- Много млади и опитни хора напускат страната. Бягат ли от нещо, или търсят по-добро бъдеще?
- Първото нещо, поради което младите хора бягат от България, са парите. Когато получат шанс да работят в чужбина, те осъзнават, че освен финансите, начинът на работа извън страната също е по-различен. Започват да вярват повече в способностите си и да се чувстват сигурни в развитието си. Когато човек знае, че е финансово независим и когато е уверен, че има поле за професионална изява, тогава той е много по-спокоен и удоволетворен. Първото нещо, което би накарало хората да се върнат и да работят тук, са парите. Но не само финансите са определящото в случая. Когато българите в чужбина видят, че в България започне да се работи по начина, по които се работи в другите държави, разбира се, че ще започнат да се връщат в страната. Стандартът на живот в България не е чак толкова лош, че това да е единствената причина младите хора да напускат България. По-скоро тук те не виждат  сигурността, която би трябвало да им е осигурена от работодателите.
- Какво мечтаеш да ти се случи?
- Предпочитам да не мечтая, защото винаги когато го правя, оставам разочарован. Предпочитам да разчитам на способностите си, пък каквото стане.
- Какво ще пожелаеш на читателите на ДУМА за новата година?
- Пожелавам на читателите на ДУМА да бъдат позитивно настроени към случващото се в България, а и по принцип. Когато всички са обединени към една цел, то няма начин тя да не бъде постигната.