Актуално
Бюджет 2022 не е проинфлационен
Растежът на българския БВП трябва да е по-висок от този на партньорите в ЕС, ако искаме да топим разликата със средния жизнен стандарт
/ брой: 23
Проф. Румен Гечев
Бюджет 2022 илюстрира до голяма степен целите и очакваните резултати от икономическата и социалната политика на новото коалиционно правителство. Затова предстоящите обществени и парламентарни дискусии се очакват с повишен интерес. Всъщност, дискусиите вече започнаха и по "стар български обичай" политическата окраска на текущите коментари в средствата за масова информация безпогрешно показва партийната принадлежност на авторите. Политическата оценка е необходима, но може да се приеме като обективна, само ако почива на адекватно систематизирани факти и ако е на основата на сравнителни анализи с другите страни от ЕС.
Делът на бюджетните приходи и разходи
в Брутния вътрешен продукт (БВП) е основополагащо начало на анализа. По данни на Евростат, през последните десет години в ЕС той се движи в границите средно на 42-46%, като отделни страни периодично дори надхвърлят тези граници. Трите правителства на ГЕРБ провеждаха крайно консервативен подход, като фактически заложиха постепенно намаляване на този дял от 37-38%, до 34% от БВП.
С Бюджет 2022 се бележи обрат в тенденцията, т.е. новата бюджетна политика е в посока Европейски съюз и споделяне опита на нашите европейски партньори. Тази година бюджетните ни разходи ще са малко над 44% от БВП. Разбира се, част от тази промяна в посоката на политиката по този показател се дължи на увеличените разходи заради КОВИД-19. Но по-важният белег са увеличените социални разходи. Не бива да забравяме, че по-големият дял на бюджетните разходи и приходи в БВП означават по-голям дял на преразпределените доходи, както и по-силно изразено държавно участие в социално-икономическото развитие. През тази година заложеният размер на БВП е 143 милиарда лева, а бюджетните разходи - малко над 63 милиарда лева.
Бюджетния дефицит и държавният дълг са показатели, от които наистина зависи в значителна степен финансовата стабилност на всяка страна. Но тяхната интерпретация често е инструмент за подвеждаща информация за обществото. Приемаме, че съгласно договорни споразумения за страните от ЕС, бюджетният дефицит, т.е. изоставането на бюджетните приходи от разходите, не трябва да превишава 3% от БВП. Ограничението за държавния дълг е до 60% от БВП. Но... някои поръчкови анализатори услужливо забравят, че: Първо, тези ограничения многократно са нарушавани дори от най-развитите европейски страни, при това без никакви последствия. Второ, заради ограничаване и преодоляване на тежките последици от пандемията, ЕС официално свали временно тези ограничения. За 2022 г. нашето правителство е заложило дефицит 4,1% от БВП, който е сред най-ниските в ЕС.
Ето някои последни официални данни (The Economist) за дефицитите на европейските ни партньори през 2021 г.: средно за най-развитите страни от еврозоната (-7,2%), Франция (-8,9%), Германия (-6,3%), Испания (-8,4%). За любителите на англо-саксонската неолиберална школа е добре да имат предвид, че бюджетният дефицит на САЩ е -12,4%, а на Великобритания - -10,9%. В бившите соцстрани от Източна Европа данните са аналогични: Чехия (-7,1%), Румъния (-5,8%), Полша (-6%), Унгария (-5,7%). Е, доста е трудновато да се приемат кресливи твърдения, че българският дефицит от 4,1% бил "страшилище" за стабилността.
Аналогична е ситуацията с държавния дълг. У нас през 2022 г. неговият дял в БВП ще е 26,7%, т.е. той ще е на едно от най-ниските нива в ЕС. Защото средно за ЕС-27 същият показател е 90% или ние ще сме ТРИ ПЪТИ под средноевропейския показател! Тук внушенията за някакви "милиардни съсипващи задлъжнявания" изглеждат направо нелепо.
Трябва да припомним, че предишно правителство на ГЕРБ взе заем от 16 милиарда лева, без да му мигне окото, а месеци преди това прислужливи анализатори твърдяха че едномилиарден заем на Тройната коалиция гарантира икономически апокалипсис.
Бюджет 2022 не е проинфлационен.
Сегашното увеличение на цените
се дължи на външни фактори, довели до поскъпване на енергоносители и на електричеството, а чрез тях - и върху стоките и услугите. Цените на природния газ достигаха над 2000 щ.д. за хиляда кубически метра, което е около хиляда процента увеличение за година. Драстичното увеличение на цените на електричеството у нас се дължи основно на външни фактори, както и на организирана спекулация, заложена в правилата за функциониране на борсата за ток в предишното управление. Нашите ТЕЦ-ове работят почти изцяло с наши находища на въглища, цената на ядреното гориво не е променяна, а слънцето и вятърът за фотоволтаиците и ветрогенераторите все пак са безплатни. С други думи, у нас няма поскъпване на производствените фактори и основният двигател на цените няма нищо общо с бюджета. Предвижда се инфлацията тази година да бъде в рамките на 5,6%, с тенденция да слезе до 2,7% през 2023 г. и 2,2% през 2024 г. Тези величини също са в синхрон с тенденциите в целия ЕС.
Сравнителният анализ на данните от Евростат за бюджетния дефицит, държавния дълг и инфлацията категорично доказват, че българският Бюджет 2022 е сред най-консервативните в ЕС. Правителствата на най-развитите страни от еврозоната в процентно отношение към БВП харчат повече и заемат повече от нас. Затова твърденията, че точно нашата консервативна бюджетна политика ни отдалечавала от еврозоната, противоречат на фактите, на европейската политика и на здравата логика.
Бюджет 2022 изразява очертаваща се нова тенденция за тясното му обвързване с решаването на социални и икономически въпроси.
През тази година домакинствата ще получат подкрепа от 817 милиона лева, в т.ч. данъчни облекчения и помощи за семейства с деца, увеличение на месечните помощи за майките, докато са в отпуск за отглеждане на новородени деца, безплатни ясли и детски градини, актуализиране и добавки към пенсиите, осигуряване на безплатни ваксини и лекарствени продукти, свързани с борбата с пандемията, и др.
Българските фирми ще получат над 850 милиона лева безвъзмездна държавна помощ, в т.ч. за запазване на заетостта и разкриване на нови работни места, за покриване на част от разходите по увеличените цени на електричеството, субсидии за туроператори и въздушни превозвачи, помощи за самонаети лица и др.
Държавният бюджет осигурява почти 600 милиона лева за подкрепа на медицинските работници от "първа линия" в борбата срещу КОВИД-19, а също така за лекарства, дезинфектанти, антигенни тестове за учениците и др. Общо социалните бюджетни разходи са над 20 милиарда лева!
Досега ниските бюджетни капиталови разходи винаги са били обект на критика.
Предишните правителства на ГЕРБ и техните сателити залагаха за тази цел около 5 милиарда лева годишно, като от тях харчеха целево едва половината, а останалите бяха раздавани от джипката на най-послушните и
най-раболепните кметове и близки на властта фирми
В Бюджет 2022 капиталовите разходи са почти удвоени, което ги прави един от важните, заместващи фактори на растежа. Защото и чуждите, и вътрешните частни инвестиции са на ниски нива през последните няколко години. По-голямата част от тях ще бъдат реализирани чрез публично-частно партньорство, т.е. тези пари на данъкоплатците несъмнено ще привлекат значително повече частни инвестиции.
Може да се приеме, че предложеният бюджет от коалиционното правителство е бюджет на растежа, който през 2022 г. се очаква да бъде 4,8% в реално изражение (с отчитане на инфлацията) спрямо 2021 г.
Но тук може и трябва да направим някои уговорки и препоръки. На пръв поглед, този растеж е висок, особено като се има предвид тежкото въздействие на КОВИД-19. Но той е само с 0,2% по-висок от средния показател за ЕС. Остава малко по-нисък и от заложения растеж в бюджетите на Румъния, Унгария и Чехия. Не може да се приеме безкритично и фактът, че макар и обоснована, бюджетната прогноза за 2023 и 2024 г. предвижда лек спад в динамиката на растежа, съответно до 3,7% и 3,4%.
Затова при предстоящата актуализация на бюджета през юли тази година ще настояваме за търсене на допълнителни резерви и стимули, за активизиране на инвестициите.
Растежът на българския БВП трябва да е по-висок от този на партньорите в ЕС, ако искаме да топим разликата със средния жизнен стандарт в ЕС. Това е много трудна задача, особено в сполетялата ни беда, когато трябва да заделяме значими ресурси за укрепване на здравеопазването. Но при разумен подход и адекватна координация между партньорите в управлението това е възможно и несъмнено би следвало да има пълен приоритет.