Бягство от истината

Преди дни парламентът прие решение по внесеното предложение за декларация, с която да се осъди извършеният преди 100 години  геноцид на арменския народ, населяващ тогава част от Османската империя. С активното участие на дребния левантийски търговец на агнешко месо срещу национално достойнство парламентът прие декларация, с която "Признава официално масовото изтребление на арменците в Османската империя и обявява 24 април за ден на възпоминание на неговите жертви".
Това е примитивно, неграмотно и непочтено бягство от истината, извършено не в услуга на историческата истина, а в услуга на турския президент Ердоган. Но дори и срещу тази полуистина, или всъщност лъжа, въстанаха депутатите от ДПС, които напуснаха демонстративно заседателната зала, когато трябваше да почетат паметта на жертвите на "масовото изтребление".
Ако Бойко Борисов е невежа и не знае, трябваше да се намерят хора, които да му кажат, че има огромна, принципна

разлика между "масово изтребление" и "геноцид"

Геноцидът е специфичен вид масово изтребление. Не всяко масово изтребление е геноцид, а, от друга страна, не всеки геноцид предполага последващо практическо масово изтребление. Много обстоятелства могат да попречат да се осъществи.
Убийството само на един циганин ще бъде по своята природа геноцид, ако е извършено не защото циганинът е откраднал последните пари на една старица, а именно и защото е циганин, т.е. защото принадлежи на омразния цигански ген. Баташкото клане нямаше да бъде геноцид, ако не бе насочено само срещу ония, които са вдигнали оръжие срещу османската държава. Но клането, ужасното клане в Батак бе насочено срещу всички българи - мъже, жени и деца. Те бяха избивани не защото са бунтовници, а единствено и само защото бяха българи. Това бе чиста проба геноцид. Чиста проба геноцид бе и клането на гражданите на Стара Загора през 1877 г., когато там нахлуват ордите на Сюлейман паша.
Геноцидът е следователно такова изтребление, което цели да извади още от корена й една нация, раса, вид общност. То е насочено не срещу вида, а срещу гена (основата) на съответната общност (затова се и нарича геноцид). Геноцидът иска да няма на земята изобщо такъв ген. Този ненавистен някому ген трябва да бъде унищожаван навсякъде, където бъде и колкото пъти бъде срещан.
Като несъмнен, класически вид геноцид (наречен от евреите холокост) бе предприетото от немските нацисти изтребление на евреите. Несъмнен геноцид през последните години (1994 г). бе и масовото изтреблението в Руанда на  стотици хиляди граждани от племето тутси.
По време на войни, особено например по време на Втората световна война, имаше случаи на масово изтребление на хора от друга нация, но те не във всички случаи можеха да бъдат  определени като геноцид. Няма елементи на геноцид например в свързаната с масовата гибел на хиляди войници от двете страни битка за Берлин. При цялата масовост и дори жестокост на изтреблението не са проява на  геноцид хвърлените върху Хирошима и Нагазаки ядрени бомби. Смисълът на тези бомбардировки бе насочен не към унищожаване гена на японския народ, а към по-бързото приключване на войната с Япония.
Проявите на геноцид по време на Втората световна война принудиха международното наказателно право на реагира по съответен начин. През 1948 г. бе приета Конвенцията за предотвратяване на престъплението геноцид и наказанието за него. В чл.2 са дефинирани обстоятелствата, които характеризират явлението геноцид. Основното остава същото: под една или друга форма да се ликвидира определена човешка група като такава. През 1998 г. бе приет и Римският статут за Международния наказателен съд, който на свой ред дефинира престъплението геноцид (чл.6), без да се отклонява от дефиницията, дадена в посочената по-горе конвенция. Той определи и наказанието за него (чл.77).
Изключителният характер на престъплението геноцид го извежда

извън категорията на обикновените престъпления

То е толкова тежко престъпление, че за него няма и не може да има давност. През 1968 г. Общото събрание на ООН приема Конвенция за неприлагане срока на давност по отношение на военните престъпления и престъпленията против човечеството!
Това плаши умовете на днешните турски управници и техните съюзници в България. Ако се приеме, че изтреблението на арменците преди 100 години е резултат от обикновена  махленска разправа между два етноса, ще можем да кажем "Случва се, било, каквото било". Но ако събитията от онова време се определят като геноцид, проблемът преминава в друга категория - в категорията международни престъпления против мира и човечеството, за които няма давност. И днес, въпреки стоте години, трябва да има съд за геноцида на арменците в ония години. Може да има прошка, но не може да има давност...
Българският парламент прие декларация, качествено различна от декларацията, която бе длъжен да приеме като Народно събрание на народ, преживял всички ужаси на геноцида, и като Народно събрание на народ, морално задължен да прояви солидарност с друг народ, преживял същите ужаси.
Какво да правим. Явно отново ни управляват дребни хорица, чиято собствена сметка стои по-високо от историческите истини и националното достойнство.
Заслужава внимание и друго позорно обстоятелство, за което вече споменах: депутатите от ДПС, водени от Лютви Местан, се измъкнаха от заседателната зала, когато народните представители бяха призовани с минута мълчание да почетат паметта на жертвите на "масовото изтребление" на арменците. Това бе крайно недостойна проява. Защо не застанахте в мълчаливо преклонение пред тяхната памет, както би направил всеки човек, чужд на трагичните събития от онова време. Но какво знаете вие? Паднахте ниско, много ниско. А претенциите ви са неимоверно високи. Внимавайте - от високо се пада най-лошо.